Открийте „Софийската Ковачевица“

Искате да се спасите поне за кратко мръсния въздух и от грохота  на големия град?  Искате да чуете тишината, децата ви да потичат на слънце и да видят че възрожденската история и архитектура не са само страница в учебниците, а може да се усетят  тук, само 30 километра от столицата?

Заповядайте в Горно Негушево.

Тук времето има  други измерения, в които мирно живеят различни епохи. Тишина, улички покрити с трева, каменни дувари и дървени порти,  цветя и птичи песни…. Това е „Софийската Ковачевица“, любимо място за снимки на поредица български филми и екранизации през последните 55 години. Място, открито от архитекти, художници, интелектуалци, избрали  за втори дом полите на Софийският Предбалкан.

Предполага се, че селото е възникнало през 1182г., вписано е в данъчните регистри през 1444-45 г., но през 1715 е унижтожено от Синап паша. Жителите му се пръснали из цялата страна, само малка част останали и започнали  да съграждат Негушево отново. На това място - хълмовете на Софийския Предбалкан, през 1877-78 се е водила битката за освобождението на столицата от турско иго, а три от момчетата от селото заминали да участват във Освободителната война като опълченци.

Кои сме ние днес? Какви сме,  в какво вярваме?

 Най-добрият начин да предскажем бъдещето е  като го създадем. С тази мисъл на Петер Друкър може да  опишем най-кратко  всичко случило се  през последните пет години.  Защото бъдещето се създава не само от мечтите ни, но от непосредствените действия и всички стъпки, които трябва да извървим  в настоящето.   

Преди  пет години имаше два възможни сценария за бъдещето на Горна Малина: като една развиваща се с европейски средства община, с добри условия за живот, екоземеделие, селски туризъм или като обречена територия и замиращи,  покрити с каменна  прах обезлюдени селища.

Преди пет години се наложи да си дадем ясна сметка за това. Представихме си  как тежкотоварните камиони  извозват тонове камъни от разядените хълмове на  Негушево  и Осоица, как нова кариера се открива край Байлово, а край  Долно Камарци  се запълва депо за опасни отпадъци.

И отказахме да приемем това бъдеще, започнахме да търсим решения и  да правим първите стъпки, за да го променим. 

След първите събрания на хората, след първата подписка срещу  фирмите-кандидат концесионери, създадохме Инициативен граждански комитет. Започнахме с петиции  до  ресорите министерства,  организирахме срещи с  министри, зам. министри и  директори на дирекции,  търсехме  консултации  от екологични организации и юристи,  пледирахме за спазване на законовата уредба и за защита на обществения интерес. Направихме пътеки до министерствата и Народното събрание, ангажирахме медиите и общественото мнение,  мообилизирахме  много български интелектуалци, които ни подкрепиха.

Този опит ни показа колко е трудно да защитиш не просто интересите, но и правата на местната общност.  Осъзнахме, че няма да е достатъчно да спрем едни  предприемачи, гонещи лесна печалба за наша сметка, защото ще дойдат  следващите.  И  решихме, че трябва да направим и следващата крачка -  да  предпазим общината ни от бъдещи  посегателства.  Въпреки трудностите и скептицизма успяхме  да организираме  референдум за защита на общината.  В Горна Малина  бе проведен първият успешен  месен  референдум в България със 74%  участие на гражданите,  които  казаха „не“ на хищническото предприемачество, кариери, мини  сметища, замърсяващи района.

Бяхме горди, че показахме на цялата страна, че хората имат право и могат за защитят своите родни места и  тяхното бъдеще. Но  не спряхме, а  продължихме, за да помогнем не само на себе си, но и на другите. Иницирахме поправка  в закона , която  изисква да  се  взимат предвид плановете за развитие на общините и общественото мнение при даване на разрешителниза домив на подземни багатства. Поправката бе приета. Продължихме да следим и да участваме активно в административните и съдебни процедури, за да не позволим  да „ни превземат“ през тайните вратички на законовата и нормативна уредба.

Написахме  и защитихме сценария за  по-доброто бъдеще нашата община.  

От тук нататък остава заедно да работим, защото  знаем от опит, че бъдещето започва сега.

Редакционен екип 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll to Top