Искате да се спасите поне за кратко мръсния въздух и от грохота на големия град? Искате да чуете тишината, децата ви да потичат на слънце и да видят че възрожденската история и архитектура не са само страница в учебниците, а може да се усетят тук, само 30 километра от столицата?
Заповядайте в Горно Негушево.
Тук времето има други измерения, в които мирно живеят различни епохи. Тишина, улички покрити с трева, каменни дувари и дървени порти, цветя и птичи песни…. Това е „Софийската Ковачевица“, любимо място за снимки на поредица български филми и екранизации през последните 55 години. Място, открито от архитекти, художници, интелектуалци, избрали за втори дом полите на Софийският Предбалкан.
Предполага се, че селото е възникнало през 1182г., вписано е в данъчните регистри през 1444-45 г., но през 1715 е унижтожено от Синап паша. Жителите му се пръснали из цялата страна, само малка част останали и започнали да съграждат Негушево отново. На това място - хълмовете на Софийския Предбалкан, през 1877-78 се е водила битката за освобождението на столицата от турско иго, а три от момчетата от селото заминали да участват във Освободителната война като опълченци.
Кои сме ние днес? Какви сме, в какво вярваме?
Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем. С тази мисъл на Петер Друкър може да опишем най-кратко всичко случило се през последните пет години. Защото бъдещето се създава не само от мечтите ни, но от непосредствените действия и всички стъпки, които трябва да извървим в настоящето.
Преди пет години имаше два възможни сценария за бъдещето на Горна Малина: като една развиваща се с европейски средства община, с добри условия за живот, екоземеделие, селски туризъм или като обречена територия и замиращи, покрити с каменна прах обезлюдени селища.
Преди пет години се наложи да си дадем ясна сметка за това. Представихме си как тежкотоварните камиони извозват тонове камъни от разядените хълмове на Негушево и Осоица, как нова кариера се открива край Байлово, а край Долно Камарци се запълва депо за опасни отпадъци.
И отказахме да приемем това бъдеще, започнахме да търсим решения и да правим първите стъпки, за да го променим.
След първите събрания на хората, след първата подписка срещу фирмите-кандидат концесионери, създадохме Инициативен граждански комитет. Започнахме с петиции до ресорите министерства, организирахме срещи с министри, зам. министри и директори на дирекции, търсехме консултации от екологични организации и юристи, пледирахме за спазване на законовата уредба и за защита на обществения интерес. Направихме пътеки до министерствата и Народното събрание, ангажирахме медиите и общественото мнение, мообилизирахме много български интелектуалци, които ни подкрепиха.
Този опит ни показа колко е трудно да защитиш не просто интересите, но и правата на местната общност. Осъзнахме, че няма да е достатъчно да спрем едни предприемачи, гонещи лесна печалба за наша сметка, защото ще дойдат следващите. И решихме, че трябва да направим и следващата крачка - да предпазим общината ни от бъдещи посегателства. Въпреки трудностите и скептицизма успяхме да организираме референдум за защита на общината. В Горна Малина бе проведен първият успешен месен референдум в България със 74% участие на гражданите, които казаха „не“ на хищническото предприемачество, кариери, мини сметища, замърсяващи района.
Бяхме горди, че показахме на цялата страна, че хората имат право и могат за защитят своите родни места и тяхното бъдеще. Но не спряхме, а продължихме, за да помогнем не само на себе си, но и на другите. Иницирахме поправка в закона , която изисква да се взимат предвид плановете за развитие на общините и общественото мнение при даване на разрешителниза домив на подземни багатства. Поправката бе приета. Продължихме да следим и да участваме активно в административните и съдебни процедури, за да не позволим да „ни превземат“ през тайните вратички на законовата и нормативна уредба.
Написахме и защитихме сценария за по-доброто бъдеще нашата община.
От тук нататък остава заедно да работим, защото знаем от опит, че бъдещето започва сега.
Редакционен екип