Акварел Михаил Танев
Наричаме Негушево еко-село, но това не изчерпва неговата характеристика. Защото хората на изкуството, които живеят тук, добавят онзи арт-елемент, които го превръща и в село на изкуството. Творците създават тук не само произведенията си , но творческа атмосфера и среда на общуване. Всяко „на гости“ при тях е като посещение в галерия с нови картини или като в музей - със съхранени артефакти и етнографски образци. Представяме ви двама от тях,
художниците на Негушево.
МИХАИЛ ТАНЕВ … ИЛИ „НАРИСУВАЙ МИ ГОРА“
тези рисунки ни показват разликата в какво е силата и въздействието на изкуството.
Портретите на хората, които обичаме, заживяват в щрихите на молива и кредата, детските
лица са не само въздушни ангели, но и част от традицията на поколения художници,
която остава. Какво освен талант е нужно да сътворяваш нещо толкова хубаво? Може доста точно го е казал Стендал: „ Създавайки изкуството трябва да освен изпитваш онези чувства,
които искаш да събудиш у другите.“ А Михаил Танев умее да създава чувства –
на вдъхновение, съпричастност, ангажираност. Това е причината да стане двигател на най-голямото обединение на хората, случвало се в общината - около провеждането на Референдума срещу кариери и замърсяващи производства и за съхраняване на природата. Години по-късно това вдъхновение и обединение около идеята вече е родило млада гора, която расте над Негушево - вместо каменна кариера. А в центъра на селото каменната скулптура на едно дърво,
проектирана и изградена от Михаил Танев и арх. Христо Лазаров е символ на тази
история.
Смесена техника Михаил Танев
СТРАХИЛ НЕНОВ, КОЙТО МОЖЕ ОТКРИЕ 100 НАСТРОЕНИЯ НА МОРЕТО
Страхил няма наследствен сантимент към Негушево, защото е роден далеч от него. Но като има отношение към красивото и затова, когато открива селото, решава да създаде тук своето място. И го прави – в стара Негушевска къща той подрежда не просто дом за душата, но нещо като малък музей с артефакти от миналото.От писаните ракли и каручки, през долапите, менците, бакърите и газениците, къщата на Страхил е оазис, в който времето притихнало пази спомени за едно забравено минало. Но и очаквания за бъдещето, защото освен художник, Страхил Ненов е преподавател в Художествената академия. Това, което го вълнува всекидневно, е желанието да предаде на младите хора страстта и отговорността към рисуването. Смята, че творбите, които светът на изкуството оценява, винаги носят националните особености на автора и са ценни именно с това. Затова вярва, че независимо дали осъзнават това или не, студентите са прави, че искат да живеят и работят у нас.Страхил има множество участия в пленери, национални и самостоятелни изложби.
Една от последните му беше посветена на морето, в което той показа поне 100 настроения и почти толкова картините, рисувани по впечатления и преживявания. Техниката, използвана за този цикъл е пастел и е доста трудна. „Всичко, което аз съм научил и до което сам съм стигнал, го предавам на студентите, но им казвам, че не можеш да бъдеш интересен само с технически похвати. Поне не за дълго. Едно творчество не може да се крепи на тях. Ако в картините ти липсва чувство и преживяване – това не е изкуство.“ – казва Страхил.
И продължава да споделя със следващите поколения художници всичко, което знае за изкуството.
Текст Надя Б. Състави редакционен екип.
