Групата за български народни хора към читалище „Възраждане -1922“

Представяме ви групата за български народни танци на едно сто годишно читалище от едно село с  почти хилядолетна история- Негушево. В това подбалканско село корените могат да се проследят столетия назад, а традициите се опазват и възраждат от поколенията. На историята и традициите му е посветена и специална книга – „Негушево в кръговрата на времето и историята“. За българските кинаджии - оператори и режисьори, то  е известно като „Софийската Ковачевица“ заради традиционните български каменни дувари с големи дървени порти, автентичната атмосфера. Тук са снимани над 50 български и международни филмови продукции. Преди няколко години селото беше в епицентъра на голяма гражданска инициатива, която  организира местният референдум - срещу  заплахата в този красив и чист район да бъдат открити кариери за добив на камъни. Референдумът завърши с успех и така бе съхранена природната среда не само в Негушево, но и в цялата община Горна Малина. Нека постоянно подкрепяме танцовия състав от читалище "Възраждане - 1922 г."! Групата репетира от 2022г. Представя с.Негушево с програмата си от над 70 фолклорни танца. Участва на всички фестивали и празници в областта. Получава грамоти и носи радост! Наградата от община Горна Малина е отлично признание за успеха на групата. Абонирайте се за YouTube канала Negushevo 
Редакционен екип
Снимка Михаела Танева

Читалище „Възраждане“ в Негушево стана на един век

 "Нуждата от самообразование на нашия народ налага един неотменим дълг, който беше изпълнен от нас, учителите. Основахме читалище през 1922 г. , което си поставя за цел: "Пробуждане на народната самосъзнателност и умствено и нравствено развитие на своите членове и въобще на селяните от селото". 

Това пише през март 1922 г. в писмо до Министерство на просветата, изпратено с молба за помощ - книги за новата читалищната библиотека, за да се помогне за просветата, саомообразованието, пробуждането на народното съзнание. 

На 30 април 2022 г. ще се съберем за неговото юбилейно честване, за да си спомним за неговите основатели и най-вече за инициатора и  "душата" му - Александър Цветанов, даскал Сандо. Усилията им са имали смисъл за поколения негушевчани, които на 100 годишния празник ще изразят признателността си. 

Фото-албум 102г "Народно читалище Възраждане -1922"

Как да стигнем, програма и контакти с читалището 

Редакционен екип

 

Будителят Александър Цветанов – ДАСКАЛА

На 3 март 1903 г. в село Негушево се ражда второто дете от многолюдното семейството на Иванка и Цветан Христов Бамбалски- Александър. Разбрал е, че само с общи усиля хората от селото ще МОГАТ да се справят с трудностите на следвоенния живот, че ВСИЧКО ЩЕ ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ. Умее да убеждава и проявява организационен талант. Увлича след себе си млади и стари. Спечелва доверието на селските първенци с качествата си на лидер, но и с работохолизма, с почтеността си и най-вече, че взима присърце  всички болезнени проблеми на хората от селото. Наричат го Даскала Сандо.


За краткия си 50 годишен живот той създава и участва във всички възможни организации и структури,  които да помогнат на хората да подобрят живота си, да разширят  съзнанието си  и да изградят бъдещето със свои ръце.  


През 1922 година инициира основаването на читалищното дружество „ВЪЗРАЖДАНЕ“ заедно с другите учители и подкрепен от първенците на селото.
В селото е създадена библиотека с художествена литература, вестници и списания; художествена самодейност; забавления за младежта; лекции и беседи на просветни, медицински и селскостопански теми за модерно земеделие. Увлича младежите с идеята за построяване на Читалищен дом и набиране на средства за неговото построяване.
Той е и основател на читалището в съседното село Потоп, като активно участва и в строежа на местната църква през 1922 година.

През 1925 година, по негова молба, е преместен и назначен като начален учител в родното Негушево, а от септември 1928 до 1949 година е главен учител в селското училище „Св. Св. Кирил и Методий“.  Първите усилия на младия учител са насочени към осигуряване на приходи за училището.

През 1925 година издейства царски Указ за предоставяне на държавна земя за училището - 185 дка в местността „Поището“. През 1935 година организира построяването на училищна воденица в местността „Чурешка река” с доброволен труд на жители от селото. Приходите от земята и воденицата се използват за издръжка на училището и читалището, за ремонт и отопление, за безплатни учебници, за дрехи и безплатна трапезария за бедните ученици.

Заедно с другите учители организира курсове за ограмотяване и широка просветна дейност.
Младият учител се включва и в КРЕДИТНО КООПЕРАТИВНОТО ДРУЖЕСТВО „ЕДИНСТВО“, основано в селото през 1908 г..Отново всички длъжности са на доброволни начала. От 1925 г. до 1940 г. като  касиер-деловодител и ръководи и направлява всички дейности на кооперацията.

От спестовно-кредитна, Кооперацията се разширява до потребителна и производителна, и се превръща във „всестранна кооперация”. Към 1936 година в нея членуват 1/3 от домакинствата на селото, но тя обслужва всичките му жители.
От печалбата на дружеството се отделят средства за фонд „Общополезни начинания”. От фонда се заделят и средствата за построяването на читалищно-кооперативен дом.
През 1938 година мечтата на Даскала Сандо, на членовете на читалище „Възраждане“ и кооперация „Единство“ се сбъдва – построен е читалищно-кооперативен дом, или както в селото го наричат „Кооперацията“.
ВОДАТА ЗА СЕЛОТО също е проблем, в решаването на който, Александър Цветанов не остава безучастен. Няма вода за хората и добитъка. Чешмите са малко, със слаб дебит. Три са пресъхнали. В продължение на едно десетилетие от 1925 до 1935 година Даскала организира доброволни трудови дни с участието на съселяните и възстановява всички чешми. Построен е воден резервоар, разширен е районът на водохващането. Увеличен е дебитът. Изкопан е и кладенец в селото за общо ползване. Самият той, със свои лични средства, построява три чешми с водопои за добитъка.
ПЪТИЩАТА към и от селото са в труден планински терен. Поройните дъждове често ги отнасят. Поддържането на пътищата е грижа на селската управа, но Даскала при нужда, застава начело на организирани от него доброволци и ръководи ремонтите. И както винаги, работи най-много от всички, за да даде личен пример.
Александър ЦВЕТАНОВ е и селският лечител. През 1931 година основава дружество „ЧЕРВЕН КРЪСТ” в селото. Създава безплатна селска аптека със средства получени от доброволни помощи от населението.Поддържа близки връзки с лекари от различни места, кани ги да дават безплатни консултации и беседи -  на доброволни начала за общото благо.
За активната си и всеотдайна дейност през годините, той е награждаван многократно от БЧК с ордени, медали, значки и грамоти.
Младият и начетен учител помага за водене НА МНОГОБРОЙНИТЕ ДЕЛА ЗА ГОРИ И ПАСИЩА, които селската управа води със съседните села. Всяка година за жителите на селото са осигурявани сечища и позволителните за сеч, дърва за отопление и за строителен материал. Тази му дейност го превръща и в човек със солидна правна култура и често е ползван за ПРАВНИ УСЛУГИ, или като ВЕЩО ЛИЦЕ от своите съселяни при водените от тях чести съдебни спорове и на никого не е отказвал услуга.
През 1945 година се сбъдва една голяма негова мечта – ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА НА СЕЛОТО. По инициативата на Даскала и с подкрепата на новата управа, селото е електрифицирано. Той организира и ръководи доброволния труд на селяните.
През 1946 г. под ръководството на Даскала и по негов проект, отново с доброволния труд на жителите, е построен Паметник на загиналите през Отечествената война и е оформен мемориалният комплекс от паметниците на загиналите между 1878-1945 година в селото.
През 1947 г. само бързата реакция и действия на Цветанов са били решаващи за спасяването на 1500 дка земеделски земи от отчуждаване за нуждите на военните, където днес се намира новият квартал Негушево и кметството. Александър Цветков незабавно се заема с писане на изложения до околийския управител в с. Новоселци, до началника на поделение 82600, до министъра на отбраната, защитавайки земята  и поминъка на селото.
През 1949 година главният учител Ал. Цветанов е понижен в длъжност, а през 1951 година уволнен като „враг на народа, неподходящ политически, с прояви на груба реакционна и фашистка дейност“. Една година по-късно, след драматична лична битка, е възстановен като учител, но това му струва здравето.През 1953 година, на 15 април умира, едва навършил 50-годишна възраст.
През 2019 година беше подета обществена инициатива за именуване на улиците и площадите в селото. С  решение на общо събрание, утвърдено от Общинския съвет на Община Горна Малина, редом до имената на Васил Левски и Христо Ботев, заслужено място намери народният будител на нашия край - Александър Цветанов. Площадът пред кметството в квартал Негушево вече носи неговото име.
През следващата 2023 г. година ще отбележим 110 години от рождението и 70 години от смъртта му, но паметна плоча на Даскала, която днес откриваме, е тук, за да ни напомня всеки ден за личния му житейски пример.
Нека неговата неуморна вяра  бъде послание към всички нас и бъдещите поколения, че само общото усилие за благото на хората има смисъл и успех.
Михаил Таневр 30.04.2022 г.

Среща в Парламента по повод искането за нова концесия на кариерата в Априлово

 

Преди 12 години в Горна Малина заедно решихме и гласувахме да защитим природата от кариери, мини и замърсяващи производства. Проведохме успешен местен референдум за зелена община и забрана за откриване на мини, кариери и замърсяващи производства. Защото, както гласи поговорката, ние не получаваме земята като наследство от предишното поколение. Взимаме я назаем от следващото - от децата и внуците ни. 

Опитите да се наруши това общо решение заради частни интереси и корупция обаче отново влезе в дневния ред с опита за продължаване на концесията на каменната кариера в с. Априлово. Затова заедно с кмета и общинския съвет на Горна Малина ние като граждани изразяваме категоричното си несъгласие  за  продължаване и допълване на посочената концесия. 

По покана на народния представител д-р Симидчиев гражданите от Горна Малина, Априлово и Негушево,  заедно със заместник  кмета на общината Георги Нинов  и  кмета на Априлово направиха посещение  и в Народното събрание. 

 Д-р Александър  Симидчиев като народен представител на ПП-ДБ за София област активно се ангажира  с проблема като отправи парламентарни питания към редица министерства и към министър-председателя за законността на исканото удължаване на концесията в Априлово. Той представи делегацията в залата на Народното Събрание, като тя беше посрещната с аплодисменти след неговия анонс: „хората, които са провели първия успешен местен референдум в България“. 

На проведената след това среща в зала Запад  разговаряхме с д-р Александър Симидчиев за направените нарушение от страна на концесионера, позицията  на общината и гражданите, както и неговите действия и намерението му да продължи питанията и да проведе срещи с отговорните министри.

Защитата на обществените интереси и заявеното на  референдума  желание на гражданите на нашата община изискват твърдо да отстояваме позицията си.    

Редакционен екип

 

Открийте „Софийската Ковачевица“

Искате да се спасите поне за кратко мръсния въздух и от грохота  на големия град?  Искате да чуете тишината, децата ви да потичат на слънце и да видят че възрожденската история и архитектура не са само страница в учебниците, а може да се усетят  тук, само 30 километра от столицата? Заповядайте в Горно Негушево. Тук времето има  други измерения, в които мирно живеят различни епохи. Тишина, улички покрити с трева, каменни дувари и дървени порти,  цветя и птичи песни…. Това е „Софийската Ковачевица“, любимо място за снимки на поредица български филми и екранизации през последните 55 години. Място, открито от архитекти, художници, интелектуалци, избрали  за втори дом полите на Софийският Предбалкан.
Предполага се, че селото е възникнало през 1182 г., вписано е в данъчните регистри през 1444-45 г., но през 1715 е унижтожено от Синап паша. Жителите му се пръснали из цялата страна, само малка част останали и започнали  да съграждат Негушево отново. На това място - хълмовете на Софийския Предбалкан, през 1877-78 се е водила битката за освобождението на столицата от турско иго, а три от момчетата от селото заминали да участват във Освободителната война като опълченци.
Кои сме ние днес? Какви сме,  в какво вярваме?                                            

Най-добрият начин да предскажем бъдещето е  като го създадем

С тази мисъл на Петер Друкър може да  опишем най-кратко  всичко случило се  през последните пет години.  Защото бъдещето се създава не само от мечтите ни, но от непосредствените действия и всички стъпки, които трябва да извървим  в настоящето.   

Преди  пет години имаше два възможни сценария за бъдещето на Горна Малина: като една развиваща се с европейски средства община, с добри условия за живот, екоземеделие, селски туризъм или като обречена територия и замиращи,  покрити с каменна  прах обезлюдени селища.

Преди пет години се наложи да си дадем ясна сметка за това. Представихме си  как тежкотоварните камиони  извозват тонове камъни от разядените хълмове на  Негушево  и Осоица, как нова кариера се открива край Байлово, а край  Долно Камарци  се запълва депо за опасни отпадъци.

И отказахме да приемем това бъдеще, започнахме да търсим решения и  да правим първите стъпки, за да го променим. 

След първите събрания на хората, след първата подписка срещу  фирмите-кандидат концесионери, създадохме Инициативен граждански комитет. Започнахме с петиции  до  ресорите министерства,  организирахме срещи с  министри, зам. министри и  директори на дирекции,  търсехме  консултации  от екологични организации и юристи,  пледирахме за спазване на законовата уредба и за защита на обществения интерес. Направихме пътеки до министерствата и Народното събрание, ангажирахме медиите и общественото мнение,  мообилизирахме  много български интелектуалци, които ни подкрепиха.

Този опит ни показа колко е трудно да защитиш не просто интересите, но и правата на местната общност.  Осъзнахме, че няма да е достатъчно да спрем едни  предприемачи, гонещи лесна печалба за наша сметка, защото ще дойдат  следващите.  И  решихме, че трябва да направим и следващата крачка -  да  предпазим общината ни от бъдещи  посегателства.  Въпреки трудностите и скептицизма успяхме  да организираме  референдум за защита на общината.  В Горна Малина  бе проведен първият успешен  месен  референдум в България със 74%  участие на гражданите,  които  казаха „не“ на хищническото предприемачество, кариери, мини  сметища, замърсяващи района.

Бяхме горди, че показахме на цялата страна, че хората имат право и могат за защитят своите родни места и  тяхното бъдеще. Но  не спряхме, а  продължихме, за да помогнем не само на себе си, но и на другите. Иницирахме поправка  в закона , която  изисква да  се  взимат предвид плановете за развитие на общините и общественото мнение при даване на разрешителниза домив на подземни багатства. Поправката бе приета. Продължихме да следим и да участваме активно в административните и съдебни процедури, за да не позволим  да „ни превземат“ през тайните вратички на законовата и нормативна уредба.

Написахме  и защитихме сценария за по-доброто бъдеще нашата община.  

От тук нататък остава заедно да работим, защото  знаем от опит, че бъдещето започва сега.

Редакционен екип 

 

Posted in 1

140-та годишнина на храм Света Преподобна Параскева

Със Света литургия на 13.10.24г. / неделя/ ще бъде почетена 140-та годишнина на храм Света преподобна Параскева в село Негушево.


Градежът й започва шест години след Освобождението и две години след направата на училището като  първенците на селото събират средства за построяването на нова черква на мястото на малкото параклисче, което било в същия двор. Ентусиазмът е голям – сключен  е заем от бюджета на селото, за градежа се събирани помощи от цялатата Софийска околия – чак до Самоковско и Ихтиман. Дванадесет майстори от Смолско, начело с Никола Герман издигат еднокорабната базилика. Иконите са изографисани от прочутия през 19-ти век Йованчо Неделков – Образописеца и както пише проф. Асен Василев се „отличават с  прецизност на рисунъка, великолепие на образите, богат и хармоничен колорит, точност на детайлите.“ Благодарение на дарители храмът  е украсен  с големи икони, полилеи, разпятие. Освещаването му става на Петковден 1884 година.


„Света Параскева“ е духовно средище на Негушево до средата на 20- ти век. През 1934 г. еноряшите създават  и  православно християнско братство със собствен устав.Инициаторите му са учителите от селото, които вече са създали читалище и кооперацията. Единството на църквата и на вече утвърденат с дейността си селска интелигенция е прекъсната  от Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Налагането на атестични възгледи и порядки, практически водят до забрана за посещение на черквите, на църковните бракосъчетания, кръщения и помени. До 1989  г. повечето храмове са оставени без грижи  и  често стават обект на вандализъм и кражби. Подобна съдба споделя и храма на Негушево. От него са откраднати 33 икони, а поради липса на поддръжка се пропуква и пропадат южната стена и  покривната конструкция.


През 2004 г. във връзка със 120 годишнината на черквата с помощта на общинското ръководство са осигурени средства от Министерство на културата за частичен ремонт на покрива и отводняване. Пет години по–късно по инициатива на предстоятеля на храма отец Димитър са събрани дарения за възстановяване иконите на първия ред, а липсващите икони с жития на светците са заместени с репродукции на икони от същия автор. Възстановени са и дверите на иконостаса. Това позволява през 2011 г. след  45 години прекъсване черквата да  бъде отново въведена в служение.


Изключителна възможност за цялостното възстановяване на храма е  проектът по  европейската „Програма за развитие на селските райони“,  в която той е включен благодарение на усилията на Свещеноиконом Серафим Янев, предстоятел на черквата в Горна Малина. Сериозната сума от 430 000 лева е от огромно значение за съхраняване на историческото и духовнот наследство, особено за малки селища като Негушево. Така  в присъствието на много еноряши на 22 ноември 2014 г. "Света Преподобна Параскева" е отново осветена и въвъдена в канонично служение на тържествена Света литургия от Браницикия епископ Григорий.


През следващите години храмът оживява под грижите на църковното настоятелство, който осигурява достъп до него всяка неделя от Великден до Петковден,като с  отговорност и последователност се грижи за градината и сградата. Тук се провеждат празнични службии и църковни  обреди,  организират се благотворителни изложби. Към храма е запазена уникална колекция от стари църковнославянски книги и е създадена малка възпоменателна църковна експозиция и галерия с гравюри по Стария и Новия Завет от 1901 г.  


И хората наистина идват в храма, който ги събира, за да споделят празниците и традициите си. Затова и усилията за съхраняването и поддръжката му са общи, за да се пази направеното за идните поколения. Освен да честват заедно църковните празници, в Негушево имат и други планове. Местните хора се радват, че селото, известно на българските режисьори като Софийската Ковачевица, е започнало да възстановява своите най-важни средища и местния патриотизъм.


Светата Литуртия за юбилейният 140г празник премина особено тържествено, с участието на академичен хор "Света Преподобна Параскева", обръщение на свещеноиконом Серафим Янев към Негушевчани и гости. Кметът и доброволци осигуриха курбан. Настоятелството заедно с малка група доброволци се погрижи за почистването и богатата украса на двора и църкавата. През 2024г професионалисти от местна фирма поеха доброволчески косенето на тревата и подрязването на храстите.

Във връзка с юбилея 140 г. от изграждането и освещаването на храма бяха набрани средства. Извършен беше най-наложителния ремонт по фасадата. Щедростта на дарителите позволи на настоятевото да приключи успешно задачата за обработка на иконостаса по съвременна технология срещу дървояди.


Текст Надя Б. Състави редакционен екип 


Scroll to Top