Групата за български народни хора към читалище „Възраждане -1922“
"Нуждата от самообразование на нашия народ налага един неотменим дълг, който беше изпълнен от нас, учителите. Основахме читалище през 1922 г. , което си поставя за цел: "Пробуждане на народната самосъзнателност и умствено и нравствено развитие на своите членове и въобще на селяните от селото".
Това пише през март 1922 г. в писмо до Министерство на просветата, изпратено с молба за помощ - книги за новата читалищната библиотека, за да се помогне за просветата, саомообразованието, пробуждането на народното съзнание.
На 30 април 2022 г. ще се съберем за неговото юбилейно честване, за да си спомним за неговите основатели и най-вече за инициатора и "душата" му - Александър Цветанов, даскал Сандо. Усилията им са имали смисъл за поколения негушевчани, които на 100 годишния празник ще изразят признателността си.
Фото-албум 102г "Народно читалище Възраждане -1922"
Как да стигнем, програма и контакти с читалището
Редакционен екип
На 3 март 1903 г. в село Негушево се ражда второто дете от многолюдното семейството на Иванка и Цветан Христов Бамбалски- Александър. Разбрал е, че само с общи усиля хората от селото ще МОГАТ да се справят с трудностите на следвоенния живот, че ВСИЧКО ЩЕ ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ. Умее да убеждава и проявява организационен талант. Увлича след себе си млади и стари. Спечелва доверието на селските първенци с качествата си на лидер, но и с работохолизма, с почтеността си и най-вече, че взима присърце всички болезнени проблеми на хората от селото. Наричат го Даскала Сандо.
През 1925 година издейства царски Указ за предоставяне на държавна земя за училището - 185 дка в местността „Поището“. През 1935 година организира построяването на училищна воденица в местността „Чурешка река” с доброволен труд на жители от селото. Приходите от земята и воденицата се използват за издръжка на училището и читалището, за ремонт и отопление, за безплатни учебници, за дрехи и безплатна трапезария за бедните ученици.
Преди 12 години в Горна Малина заедно решихме и гласувахме да защитим природата от кариери, мини и замърсяващи производства. Проведохме успешен местен референдум за зелена община и забрана за откриване на мини, кариери и замърсяващи производства. Защото, както гласи поговорката, ние не получаваме земята като наследство от предишното поколение. Взимаме я назаем от следващото - от децата и внуците ни.

Опитите да се наруши това общо решение заради частни интереси и корупция обаче отново влезе в дневния ред с опита за продължаване на концесията на каменната кариера в с. Априлово. Затова заедно с кмета и общинския съвет на Горна Малина ние като граждани изразяваме категоричното си несъгласие за продължаване и допълване на посочената концесия.

По покана на народния представител д-р Симидчиев гражданите от Горна Малина, Априлово и Негушево, заедно със заместник кмета на общината Георги Нинов и кмета на Априлово направиха посещение и в Народното събрание.

Д-р Александър Симидчиев като народен представител на ПП-ДБ за София област активно се ангажира с проблема като отправи парламентарни питания към редица министерства и към министър-председателя за законността на исканото удължаване на концесията в Априлово. Той представи делегацията в залата на Народното Събрание, като тя беше посрещната с аплодисменти след неговия анонс: „хората, които са провели първия успешен местен референдум в България“.

На проведената след това среща в зала Запад разговаряхме с д-р Александър Симидчиев за направените нарушение от страна на концесионера, позицията на общината и гражданите, както и неговите действия и намерението му да продължи питанията и да проведе срещи с отговорните министри.

Защитата на обществените интереси и заявеното на референдума желание на гражданите на нашата община изискват твърдо да отстояваме позицията си.
_516.jpg)
Редакционен екип
Искате да се спасите поне за кратко мръсния въздух и от грохота на големия град? Искате да чуете тишината, децата ви да потичат на слънце и да видят че възрожденската история и архитектура не са само страница в учебниците, а може да се усетят тук, само 30 километра от столицата?
Заповядайте в Горно Негушево.
Тук времето има други измерения, в които мирно живеят различни епохи. Тишина, улички покрити с трева, каменни дувари и дървени порти, цветя и птичи песни…. Това е „Софийската Ковачевица“, любимо място за снимки на поредица български филми и екранизации през последните 55 години. Място, открито от архитекти, художници, интелектуалци, избрали за втори дом полите на Софийският Предбалкан.
Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем
С тази мисъл на Петер Друкър може да опишем най-кратко всичко случило се през последните пет години. Защото бъдещето се създава не само от мечтите ни, но от непосредствените действия и всички стъпки, които трябва да извървим в настоящето.
Преди пет години имаше два възможни сценария за бъдещето на Горна Малина: като една развиваща се с европейски средства община, с добри условия за живот, екоземеделие, селски туризъм или като обречена територия и замиращи, покрити с каменна прах обезлюдени селища.
Преди пет години се наложи да си дадем ясна сметка за това. Представихме си как тежкотоварните камиони извозват тонове камъни от разядените хълмове на Негушево и Осоица, как нова кариера се открива край Байлово, а край Долно Камарци се запълва депо за опасни отпадъци.
И отказахме да приемем това бъдеще, започнахме да търсим решения и да правим първите стъпки, за да го променим.
След първите събрания на хората, след първата подписка срещу фирмите-кандидат концесионери, създадохме Инициативен граждански комитет. Започнахме с петиции до ресорите министерства, организирахме срещи с министри, зам. министри и директори на дирекции, търсехме консултации от екологични организации и юристи, пледирахме за спазване на законовата уредба и за защита на обществения интерес. Направихме пътеки до министерствата и Народното събрание, ангажирахме медиите и общественото мнение, мообилизирахме много български интелектуалци, които ни подкрепиха.
Този опит ни показа колко е трудно да защитиш не просто интересите, но и правата на местната общност. Осъзнахме, че няма да е достатъчно да спрем едни предприемачи, гонещи лесна печалба за наша сметка, защото ще дойдат следващите. И решихме, че трябва да направим и следващата крачка - да предпазим общината ни от бъдещи посегателства. Въпреки трудностите и скептицизма успяхме да организираме референдум за защита на общината. В Горна Малина бе проведен първият успешен месен референдум в България със 74% участие на гражданите, които казаха „не“ на хищническото предприемачество, кариери, мини сметища, замърсяващи района.
Бяхме горди, че показахме на цялата страна, че хората имат право и могат за защитят своите родни места и тяхното бъдеще. Но не спряхме, а продължихме, за да помогнем не само на себе си, но и на другите. Иницирахме поправка в закона , която изисква да се взимат предвид плановете за развитие на общините и общественото мнение при даване на разрешителниза домив на подземни багатства. Поправката бе приета. Продължихме да следим и да участваме активно в административните и съдебни процедури, за да не позволим да „ни превземат“ през тайните вратички на законовата и нормативна уредба.
Написахме и защитихме сценария за по-доброто бъдеще нашата община.
От тук нататък остава заедно да работим, защото знаем от опит, че бъдещето започва сега.
Редакционен екип
Със Света литургия на 13.10.24г. / неделя/ ще бъде почетена 140-та годишнина на храм Света преподобна Параскева в село Негушево.
Градежът й започва шест години след Освобождението и две години след направата на училището като първенците на селото събират средства за построяването на нова черква на мястото на малкото параклисче, което било в същия двор. Ентусиазмът е голям – сключен е заем от бюджета на селото, за градежа се събирани помощи от цялатата Софийска околия – чак до Самоковско и Ихтиман. Дванадесет майстори от Смолско, начело с Никола Герман издигат еднокорабната базилика. Иконите са изографисани от прочутия през 19-ти век Йованчо Неделков – Образописеца и както пише проф. Асен Василев се „отличават с прецизност на рисунъка, великолепие на образите, богат и хармоничен колорит, точност на детайлите.“ Благодарение на дарители храмът е украсен с големи икони, полилеи, разпятие. Освещаването му става на Петковден 1884 година.
„Света Параскева“ е духовно средище на Негушево до средата на 20- ти век. През 1934 г. еноряшите създават и православно християнско братство със собствен устав.Инициаторите му са учителите от селото, които вече са създали читалище и кооперацията. Единството на църквата и на вече утвърденат с дейността си селска интелигенция е прекъсната от Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Налагането на атестични възгледи и порядки, практически водят до забрана за посещение на черквите, на църковните бракосъчетания, кръщения и помени. До 1989 г. повечето храмове са оставени без грижи и често стават обект на вандализъм и кражби. Подобна съдба споделя и храма на Негушево. От него са откраднати 33 икони, а поради липса на поддръжка се пропуква и пропадат южната стена и покривната конструкция.
През 2004 г. във връзка със 120 годишнината на черквата с помощта на общинското ръководство са осигурени средства от Министерство на културата за частичен ремонт на покрива и отводняване. Пет години по–късно по инициатива на предстоятеля на храма отец Димитър са събрани дарения за възстановяване иконите на първия ред, а липсващите икони с жития на светците са заместени с репродукции на икони от същия автор. Възстановени са и дверите на иконостаса. Това позволява през 2011 г. след 45 години прекъсване черквата да бъде отново въведена в служение.
Изключителна възможност за цялостното възстановяване на храма е проектът по европейската „Програма за развитие на селските райони“, в която той е включен благодарение на усилията на Свещеноиконом Серафим Янев, предстоятел на черквата в Горна Малина. Сериозната сума от 430 000 лева е от огромно значение за съхраняване на историческото и духовнот наследство, особено за малки селища като Негушево. Така в присъствието на много еноряши на 22 ноември 2014 г. "Света Преподобна Параскева" е отново осветена и въвъдена в канонично служение на тържествена Света литургия от Браницикия епископ Григорий.
През следващите години храмът оживява под грижите на църковното настоятелство, който осигурява достъп до него всяка неделя от Великден до Петковден,като с отговорност и последователност се грижи за градината и сградата. Тук се провеждат празнични службии и църковни обреди, организират се благотворителни изложби. Към храма е запазена уникална колекция от стари църковнославянски книги и е създадена малка възпоменателна църковна експозиция и галерия с гравюри по Стария и Новия Завет от 1901 г.
И хората наистина идват в храма, който ги събира, за да споделят празниците и традициите си. Затова и усилията за съхраняването и поддръжката му са общи, за да се пази направеното за идните поколения. Освен да честват заедно църковните празници, в Негушево имат и други планове. Местните хора се радват, че селото, известно на българските режисьори като Софийската Ковачевица, е започнало да възстановява своите най-важни средища и местния патриотизъм.