Автор: admin

Така започва историята на читалище “Възраждане" в с. Негушево, създадено то 31 души ентусиасти. Между тях са тогавашният кмет Йордан Киров, секретар-бирникът Христоско Йотов, свещенникът Спас Генков, учителят Александър Цветанов - тогава 19-годишен. За председател е избран свещ. Спас Генков, за деловодител - Ал. Цветанов. От тогава младият учител непрекъснато заема ръководни длъжности в управителния съвет и е основен инициатор и двигател на всички читалищни и обществени начинания.

Основните задачи на читалището са формулирани в едно от писмата до Министерството на просветата: широка просвета и самообразование, пробуждане на народното съзнание, създаване на нравствени добродетели у младежта.

Членовете на читалището развиват много активна просветителска дейност. Всяка година в читалището се изнасят беседи и сказки на теми за възпитанието на децата, здравната просвета, пропагандата на кооперативното движение, беседи на селскостопански теми и мн. др. Канени са и външни авторитетни лектори. Неизменен лектор е и Ал. Цветанов.

Средствата за набавянето на книги и списания се вземат от фонда на читалището, но има и частни дарения от: Георги Сп. Генков - 200 книги, от Иван Петров - 120 книги. Всяка година по 5-10 души от членовете на читалището (от управителния съвет - задължително) дават лични средства за абонамент за по 1-2 списания с различна тематика: от художествена литература до литература на здравни и селскостопански теми и др.

Един отчет от 1927 г. свидетелства, че от 18 читалища в тогавашната Новоселска околия, негушевското “Възраждане" е едно от най-добре организираните - то е на едно от първите места по броя на членовете, по фондове и по броя на книгите в библиотеката му.

Още при основаването му неговите членове мечтаят за построяване на собствена читалищна сграда. Събират средства от волни пожертвувания на неговите членове.

През 1930 г. читалището има 57 члена. Взето е официално решение за построяване на читалищна сграда и започва кампания по набиране на средства. Изнасят се по няколко вечеринки в годината в Негушево и в околните села. Артисти са учителите и по-будни младежи от селото. Събират се волни помощи в пари и в натура. По празниците, като Великден, 24 май, Коледа, Нова година се разиграва предметна лотария. Учениците също изнасят вечеринки в полза на читалището. Някои от учителите дават по една месечна заплата. Между тях са Ал. Цветанов, Богдан Тодоров, Димитър  Гешев.

През 1931 г. е определено мястото за строеж на читалищната сграда. За строежа са събрани 8500 лв. През 1932 г. сумата е вече 15 000. През 1934 г. в управителния съвет влизат свещ. Цветан Караджов - подпредседател и Богдан Тодоров - касиер. Съпрузите Цветанови запазват постовете си председател и секретар.

На общо събрание се взема решение 5% от доходите на училището да се отделят за предстоящия строеж. Кооперативното дружество “Единство” също отделя средства от своя “фонд за общополезни начинания”. Министерството на просветата отпуска 2000 лв. Средства е отпуснала и Горномалинската община, до която също има отправена молба.

През 1936 г. читалището има 63-ма членове, 1200 книги и 30 000 лв. в наличност.

На 28.IХ.1938 г. 10 души първенци от с. Негушево и кметът на Горномалинската община поставят подписите си под акта за полагане на основния камък на читалищния дом. Сградата ще се строи със средства от фонда на читалищното и кооперативното дружество.

Основната работа по организацията на строителството, по осигуряване на работници, по доставката на материалите е изнесъл на плещите си “даскала Сандо”, както го наричат всички, той е и непосредствен ръководител и организатор на строежа.

След 9.IХ.1944 г. дейността на читалищното дружество продължава със същия управителен съвет - Ал. Цветанов - председател, Параскева Цветанова - библиотекар. Възобновява се дейността на театралната трупа, с което се набавят средства за доставка на нови книги.

На 18.VII.1948 г. е създадена комисия за построяване на читалищен салон.

На 12 март 1949 г., общото годишно-отчетно събрание на читалище “Възраждане” избира управителен съвет: Ал. Цветанов - председател, Хр. Найденов - зам.- председател, Димитър  Гешев - секретар.

На 10 август 1949 г. на заседание на УС е взето решение за отчуждаване на подходящо място и построяването на читалищен салон. Идеята е той да бъде продължение на сградата на читалището и да се ползва за кино-прожекции, събрания и читалищна дейност. Проектът е на Ал. Цветанов, който през 1950 г. пише писмо до общинския народен съвет да се отреди парцел за нуждите на читалището. Тази идея остава неосъществена.

През1951 и 1952 г., се запазва същото ръководство, но се приемат нови членове - Иван Бекрийски, Гюргена Спасова, Никола Иванов, Стоил Анев, Никола Велчов и Иван Илчов.

През 1953 г. на 8 март - на общо събрание е избран нов УС. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - зам.-председател, Иван Ст. Илчов - секретар.

1954 г. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - секретар-библиотекар, Спаска Иванова - касиер. Членове: Любка Златева, Богдан Сторов, Недялка Михова.

Това е период, в който миграцията към големия град и необходимостта да пътуват до него, кара голяма част от хората да се преместят и да формират т.н. квартал Негушево - в близост до гарата.

През 1957 г. за председател на УС на читалището е избран младият син на “даскала Сандо”- Петър Ал. Цветанов

.През 1958 г. за председател на УС отново е избран Димитър Гешев, а Петър Ал. Цветанов е секретар- библиотекар.Това ръководство се запазва до 1971 г., когато  за председател е избран Петър Георгиев Боев.

През 1972 г. за председател е избрана Цветанка Иванова, която изпълнява тези функции с кратко прекъсване до 2008 г.

В този период на обезлюдяване на селото, акцентът е върху самодейността и запазване на фолклорните традиции в селото.

Фолклорната певческа формация - Пеша Ранчова, Петкана Филипова, Иванка Нецова, Йонка Нешева, Йорданка Спасова и др. е отличена със златен медал при поредното си участие в Копривщица през 1982 г.

През 2008 г. за председател е избрана Стоянка Илиева.

През 2012 г. за председател е избран Михаил Танев, Страхил Ненов - зам.-председател, а Цветанка Христова е секретар. Проверителна комисия:  Преслав Василев, Димитър Кацев, Величка Веселинова.

Снимки от дейността на читалището и историята на Негушево през миналия век може да видите в "Галерия".

Кампанията за национален референдум повдигна редица въпроси. Обсъжда се всичко: от компетентността на гражданите до ефективността и ползите от народния вот. Не се повдига обаче въпроса за съгласуваност и субординация на конституцията, законите и наредбите с решенията на институциите .

Според член 2 на Конституцията, цялата власт поизтича от народа. Но политиците реално припознават този член само когато агитират хората да гласуват в избори и да им делегират правата си. След това партиите и институциите отново решават съдбата и бъдещето на гражданите, без да се интересуват и съобразяват с реалните потребности и намерения на хората.

Такъв е изводът и от един от малкото успешни референдуми, проведени през последните десетилетия в България – в община Горна Малина. Заради близостта си до столицата този съхранен район се превръща в апетитна цел за все повече предприемачи. Но не и на такива, които ще го направят по-добро място за живеене или бизнес. Точно обратното – интерес към общината проявява така нареченият вуду-бизнес, който изсмуква ресурсите и по този начин унищожава местния потенциал за развитие и зелено бъдеще. Преследвайки плячката, той използва целия арсенал от вратички в закона и бюрократични хватки, за да постигне целите си.

Така съпротивата на хората срещу мераците за поредната каменна кариера край София се превръща в лакмус за състоянието на съдебната система и демокрацията в България. Преди година и половина жителите на община Горна Малина създадоха граждански инициативен комитет и организираха успешен   референдум, гласувайки масово против откриването на кариери, мини и сметища за опасни отпадъци край техните селища. Хората сами участваха в създаването на организацията, сами събираха средства за отпечатване на информационните материали. Преодоляха почти невъзможното изискване за малка община – за брой гласували не по-малко отколкото на последните парламентарни избори /без „платените избиратели”/, за да е валидно по закон допитването. И накрая се поздравиха с един от малкото успели референдуми в България – като изява на най-висша форма на демокрация.

Провокацията за този вот дойде от наглото поведение на фирма, която с криминални методи се опитва да открие кариера за добив на камъни на 500 метра от „Софийската Ковачевица” – с. Негушево, където са снимани редица български игрални и телевизионни филми, тъкмо заради съхранената архитектура и околна среда. По пътя към печалбата от 40-годишна концесия за добив фирмата „ИН МАТ Инженеринг” ООД бе извършила груби закононарушения в опит да се сдобие с разрешение и отвори поредната язва край столицата. В резултат на поредица от възражения на общината, протести и свидетелства на местните жители, експертизи на МИЕТ, както и на референдума, на който излязоха да гласуват почти 90% от хората, накрая икономическото министерство отказа да даде регистрация за търговско откритие на фирмата.

Радостта от победата на законността и на пряката демокрация обаче се оказа краткотрайна. Огромният ентусиазъм на гражданите, че демокрацията работи, че са успели с директен вот да изразят желанието си в каква посока да се развива тяхната община, бяха попарени. „ИН МАТ Инженеринг“ ООД заведе дело във ВАС срещу заповедта на министъра, настоявайки, въпреки криминалното си, а не бизнес поведение, да получи регистрация за търговско откритие и да открие кариера за строителни материали. С подмяна на фактите и изместване на фокуса на проблема, фирмата е на път да обори заповедта на министъра във ВАС и така да си върне правото да унищожи района, срещу което се бори цялото население на Горна Малина и околните селища. Второто дело на  кандидат-концесионера срещу държавата е насрочено за 14 януари и хората в общината с гняв и ужас следят развоя му, както и фабрикуването на „доказателства“ от страна на ИН МАТ Инженеринг. И вече мислят дали не трябва да се защитават със средства, неразрешени от закона, след като по законен и конституционен път явно не се зачитат правата им. 

Така че повдиганите сега, преди „ядрения” референдум въпроси вече имат поне един отговор, даден от реално проведен граждански вот. На практика се оказва, че всяка институция, всеки закон и нормативен акт в България действат сами за себе си, без обаче това да гарантира конституционните права на гражданите.

Затова в Горна Малина се питат: има ли въобще смисъл от провеждането на референдума на 27 януари, след като с едно решение на съда или друга институция изцяло може да се зачеркне изразения народен вот.