Blog

Село Не­гу­ше­во е раз­по­ло­же­но в най-из­точ­на­та част на Со­фийс­ка­та кот­ло­ви­на, където въпреки оскъдните сведения се знае, че по­се­ли­ща се създават още епо­ха­та на ан­тич­ност­та и сред­но­ве­ко­ви­е­то. В зем­ли­ще­то на с. Не­гу­ше­во са запазени  ос­тан­ки от тра­кийс­ко све­ти­ли­ще и от сред­но­ве­ков­на кре­пост, но точ­ни све­де­ния за съз­да­ва­не­то на Не­гу­ше­во ня­ма. Пред­по­ла­га се, че е въз­ник­на­ло око­ло 1182 го­ди­на в зе­ми­те на мес­т­ност­та “Се­ли­ще­то”. Същестувало е, когато от тук преминава пре 11443-1444 г. кръстоносния поход на пол­с­ко-ун­гар­с­кия крал Вла­дис­лав III Яге­ло и Янош Ху­ни­а­ди, от­п­ра­ви­ли се на кръс­то­но­сен по­ход сре­щу ос­ман­ци­те. Вписано е, като средно голямо село с 52 домакинства /над 200 души/ в ти­мар­с­ки ре­гис­т­ри от 1444-1445 г и е плащало данъци в размер на 4 167 ак­че­та, а Или­ас, син на Ту­ти Ха­зър, кой­то го по­лу­ча­ва с бе­рат от султан Му­рад.

Дос­тиг­на­ло е до 400 къ­щи и е про­съ­щес­т­ву­ва­ло до око­ло 1715 го­ди­на, ко­га­то е уни­що­же­но от Си­нап па­ша, жес­ток ти­ра­нин. Из­бя­га­ли­те жи­те­ли се пръс­на­ли из ця­ла­та стра­на, мал­ка част се за­сел­ват на мяс­то­то на днеш­но Горно Не­гу­ше­во. От се­ло­то има три­ма опъл­чен­ци, а в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на са за­ги­на­ли еди­на­де­сет рус­ки вой­ни­ци и офи­це­ри. Приз­на­тел­но­то на­се­ле­ние им е из­диг­на­ло па­мет­ни­ци.В Не­гу­ше­во са ид­ва­ли Ва­сил Лев­с­ки и Ди­ми­тър Об­щи, от­ся­да­ли са в къ­ща­та на Ге­шо Пе­кун­чов и Не­дел­ко Ка­рас­то­я­нов, но няма све­де­ния за съз­да­ден ко­ми­тет.

Со­фийс­ко кот­ло­вин­но по­ле през ос­ман­с­ка­та епо­ха е ед­на от гъс­то на­се­ле­ни­те час­ти на бъл­гар­с­ка­та ет­ни­чес­ка те­ри­то­рия. Не­го­ви­ят доб­ре добър кли­мат и пло­до­родие са оце­не­ни още от ос­ман­с­кия за­во­е­ва­тел Ла­ла Ша­хин па­ша (XIV век), кой­то го оп­ри­ли­ча­ва на “ис­тин­с­ка райс­ка ябъл­ко­ва гра­ди­на”, пред­ла­га­ща изо­би­лие. Име­на­та на  се­ли­щата тук най-ве­ро­я­т­но са от вре­ме­то на Вто­ро­то бъл­гар­с­ко цар­с­т­во (1185-1393), защото най-ран­ни­те све­де­ния в те­зи им фор­ми се от­к­ри­ват из ос­ман­с­ки­те да­нъч­ни ре­гис­т­ри (деф­те­ри) от пър­ва­та по­ло­ви­на на XV век. В тях са са опи­са­ни да­нъ­коп­лат­ци­те в но­во­зав­ла­де­ни­те хрис­ти­я­н­с­ки зе­ми на Бал­ка­ни­те. С те­зи си име­на и мес­то­по­ло­же­ние се­ли­ща от източната част на Софийската котловина се сре­щат из всич­ки ос­ман­с­ки и бъл­гар­с­ки ис­то­ри­чес­ки из­во­ри от епо­ха­та на ос­ман­с­ко­то вла­ди­чес­т­во и Възраждането (ХV-ХIХ век).

В най-ран­ни­те ти­мар­с­ки ре­гис­т­ри от 1444-1445 г. от­к­ри­ва­ме с. Се­ло “Ни­гу­ше­ве” (дн. Не­гу­ше­во) с 52 до­ма­кин­с­т­ва, 7 вдо­ви­ци и при­ход от 4 167 ак­че­та, е ти­мар на Или­ас, син на Ту­ти Ха­зър, кой­то го по­лу­ча­ва с бе­рат от Му­рад.

През ХVI-ХVII век част от жи­те­ли­те в се­ли­ща­та на Со­фийс­кия ви­ла­ет ак­тив­но се за­ни­ма­ват с ов­це­въд­с­т­во (дже­леп­ке­шан­с­т­во) - от­г­леж­дат и снаб­дя­ват го­ле­ми­те град­с­ки аг­ло­ме­ра­ции ка­то сто­ли­ца­та Ца­риг­рад, гр. Од­рин и др., как­то и ос­ман­с­ка­та ар­мия. Чрез дже­леп­с­т­во­то от­дел­ни пред­с­та­ви­те­ли на хрис­ти­я­н­с­ко на­се­ле­ние (ра­я­) на Бал­ка­ни­те през ХVІІ и XVIII век раз­ви­ват сво­я­та пред­п­ри­е­м­чи­вост, ус­пеш­но тър­гу­ват с кня­жес­т­ва­та Влаш­ко и Мол­до­ва, с Тран­сил­ва­ния и Ав­с­т­рия. Те­зи бъл­га­ри нат­руп­ват със­то­я­ние, ко­е­то ук­реп­ва тях­но­то на­ци­о­нал­но са­мо­чув­с­т­вие и дос­тойн­с­т­во и им да­ват въз­мож­ност да от­де­лят сред­с­т­ва за сво­я­та ду­хов­ност, кни­жов­ност и об­ра­зо­ва­ние. Спо­ред под­ро­бен ре­гис­тър на ов­це­въ­ди (дже­леп­ке­ша­ни) в Со­фийс­ко от 1576 г., об­л­б­же­ни с да­нък вър­ху ов­це­те (дже­леп­ке­шан-и аг­нам) са и след­ни­те, по­и­мен­но по­со­че­ни бъл­га­ри. В с. “Не­гу­ше­вe” (дн. Не­гу­ше­во) дже­ле­пи са Кри­ве Стай­не, Рал­чо не­вер­ни­ка и гър­кът Яни. През XVIII век за нуж­ди­те на ос­ман­с­ка­та дър­жа­ва ов­це дос­та­вят дже­ле­пи от об­що 133 се­ла от Со­фийс­ка­та ка­а­за.

Ин­те­рес­ни са све­де­ни­я­та и в за­па­зе­ни­те нас­лед­с­т­ве­ни опи­си от XVIII век, впи­са­ни в съ­деб­ни­те ре­гис­т­ри на ка­дийс­кия съд в Со­фия. Те от­ра­зя­ват вза­и­мо­о­т­но­ше­ни­я­та меж­ду сел­с­ко­то на­се­ле­ние от ре­ги­о­на и со­фийс­ки­те лих­ва­ри и от­куп­чи­ци­те на да­нъ­ци - пре­дим­но мю­сюл­ма­ни. В опи­са на нас­лед­с­т­во­то на по­чи­на­лия жи­тел на Со­фия Чо­лак Ос­ман (1762 г.), под­ле­жа­що на раз­п­ре­де­ле­ние меж­ду не­го­ви­те нас­лед­ни­ци, фи­гу­ри­рат Ми­ла­дин и си­но­ве­те му от с. Не­гу­ше­во - 990 ак­че­та.

Бъл­га­ри от со­фийс­ки­те се­ла взе­мат учас­тие и в Ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия.

Това е поучителна история за времето на прехода, която показва как общинското ръководство и гражданската инициатива в една община могат да преодолеят значими проблеми на територията на общината, като мобилизират целия си административен и човешки потенциал и работят заедно.

Историята на местния референдум започва с една заповед, издадена в края на мандата на управление на тройната коалиция – БСП, ДПС, НДСВ през юни 2009 г. от тогавашния министър на регионалното развитие Асен Гагаузов. Заповедта е за геологопроучвателни работи на строителни материали и провеждане на процедура по отдаване на концесия за срок от 40 години на фирмата „Ин Мат Инженеринг“ ООД в терен, определен като „Триъгълника“ в източния край на Рудината по границата на землището на с. Негушево и с. Осойца. Заповедтта е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 56 от 21 юли 2009 г. С писмо от 30.10.2009 г. до кмета на общината МРРБ приложено е изпратило копие от разрешението и координатен регистър на площа. Теренът е публична общинска собственост и по закон това може да се случи само със съгласието на общината, върху чийто терен ще се извършват тези проучвания, но общината отказва да даде своето съгласие и приема случая за приключен.

Няколко месеца по-късно кметът на общината инж. Емил Найденов научава от кмета на с. Негушево, Иван Карастоянов, че на 11.05.2010 г. е получено писмо от фирмата титуляр на разрешението „Ин Мат Инженеринг“ за извършване на 4 бр. сондажи на Рудината, като търси квартира и пазач на оборудването.

Следва незабавна реакция от страна на общината, която настоява пред МРРБ и МОСВ да бъде запозната с условията на договорите, сключени с „Ин Мат Инженеринг“, и появилото се в началото на 2010 г. второ дружество с титуляр „Дата Дат Балкани“ ООД, със същия предмет на дейност и намерения в съседство с терена на първото дружество, с наименование на площадката „Триъгълника – 2“, само че с разрешение от МОСВ. Двете дружества заявяват площ на терена за добив всяко по 0.738 кв. км и годишен добив по 80 000 кубика. Това е чудовищно, защото покрива близо два километра в източна посока от полоща на Рудината и на практика ще ги унищожи. Размерът на площта за добив не е случаен, защото по закон в тези параметри искането им осигурява разглеждане и одобрение на документите за концесията в РИОСВ – София област, която, естествено, е лесно преодолимо препятствие.

Такъв беше Законът за подземните богатства и Наредба № 7 на МОСВ, която определяше реда за извършване на проучвания и получаване на разрешения за добив на нерудни изкопаеми. Всяко министерство можеше да дава разрешения за проучване и откриване на кариери, като договорите са за срок от 30–40 години без никаква координация по между им. Само за 20 години много места в България бяха превърнати в лунен пейзаж от кариери за всякакъв добив.

На 14.06.2010 г. е изпратен сигнал да Районната прокуратура – гр. Елин Пелин, с настояване да бъде извършена проверка за установяване на извършителя на този сондаж и настояване сондажните дейности да бъдат прекратени поради незаконния си характер. Сигналът до прокуратурата завършва с думите: „Предвид изложеното, като кмет на Общината съм силно обезпокоен от безчинствата и варварското отношение към общинската земя. Моля Ви да назначите проверка по случая.“

Oтговорът е забавен във времето и е отрицателен, като се казва, че съдът не намира основание за подобни действия. Налага се кметът на общината да ги изгони с помощта на полицията, за незаконни действия и самоуправство в общински терен без разрешение, извършени само в рамките на два дни – събота и неделя.

На 13.07.2010 г. е получен отговор на запитване от общината към МРРБ от тогавашния зам.-министър, че всичко ще бъде по законов ред, че общината има право да обжалва законосъобразността пред ВАС и че предстои процедура по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС), която може да прекрати процедурата по отдаване на концесия, ако се констатират нередности.

Общинското ръководство и кметът инж. Е. Найденов са притеснени от това поведение на официалните институции и се обръщат с апел за подкрепа към гражданското общество на територията на общината. Естествено е инициативата да бъде подета от засегнатите села и в частност от с. Негушево, където вече тече подписка срещу отдаването на терена за кариера за добив на камък.

На 03.10.2010 г. е про­ве­дено съб­ра­ние на жи­те­ли и соб­с­т­ве­ни­ци на имо­ти от с. Не­гу­ше­во, на което присъстват 72 души, а кметът Е. Найденов запознава присъстващите със ситуацията и изразява своето безпокойство по отношение изхода на тази битка и бъдещето на селото, като и на общината. Водещият на събранието М. Танев информира за вече проведената инициатива – гражданска подписка протест с участието на 400 жители от селото и общината, и обявява създаването на Инициативен комитет, който заедно с ръководството на общината да се бори за прекратяването на концесията. Чрез принципа на самопредлагане се учредява и е одобрен от събранието комитет в състав от следните 14 жители и ползватели на имоти в селото: проф. д-р Ваньо Митев, доц. Емил Прокопов, д-р Дечо Дечев, Здравка Йорданова, арх. Христо Лазаров, Надя Белчева, Михаил Танев, Лиляна Стаменова, Димо Димов, Пенко Пенков, Радка Величкова, инж. Румен Кръстев, Димитър Кацев, Иван Абрашев, Гарбис Соумастиян, инж. Стоян Богданов.

За координатор е одобрен Михаил Танев, а Радка Величкова – за секретар на комитета. Надя Белчева е човекът който се заема с комуникационната стратегия на кампанията.

Инициативният комитет започва незабавна работа и в координация с общинското ръководство скоро е набелязана и първата голяма публична (и медийна) акция на протест срещу опита да се унищожи общината. На 1 ноември, Деня на будителите, е организиран митинг-концерт срещу вандалското предприемачество под наслов „Природен парк или каменна кариера?“. В него участват децата от детска градина „Вяра, Надежда и Любов“ в с. Горна Малина, всички самодейни състави от читалищата в общината, както и от СОУ „Хр. Ботев“, Горна Малина. Личната си подкрепа към протеста изразяват с участието си в концерта композиторът Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов. Към протеста и в негова подкрепа се присъедияват много изявени хора на културата и изкуствата – учени, писатели, музиканти и спортисти, приятели на община Горна Малина. В създадената интернет страница на с. Негушево е публикуван апел, за подкрепа на който се отзовават стотици хора от цялата страна. Ето текста:

 „Софийският Подбалкан и община Горна Малина –

природен парк или пустинен пейзаж с каменни кариери?

 На 1 ноември честваме Деня на българските будители, благодарение на които България от робска се е превърнала в свободна държава. Смисълът на този ден е да си спомним за отговорността, която носим към следващите поколения българи – каква България ще им оставим? Защото знаем, че бъдещето на държавата и на децата ни се създава сега.

Пред бъдещето на нашата община надвисва заплаха за съсипването и обезлюдяване на този съхранен и красив район в близост до столицата.

След опитите тя да се използва за сметище на големия град или да се направи нова каменна кариера край Байлово, сега апетитите са насочени към Негушево и Осойца. Предприемаческите намерения са за откриване на кариера за добив на камъни и пълнители за бетон. Тези намерения нямат нищо общо с подобряването на перспективите на района. Точно обратно, те предлагат единствено да изсмукват ресурсите и потенциала му да се развива като едно добро място за живеене и отдих до столицата.

Да, ясно е, че изгребаните хълмове, хидравличните чукове, инсталациите за трошене на камъни и тежкотоварните камиони ще донесат печалба на предприемачите, но по отношение на общината ще доведат само до разрушаване на екологичната среда, запрашаване, натрупване на отпадъци и разбиване на пътищата от тежките камиони.

Тези апетити са в противоречие и с прие­тия план на общината тук да се развиват селски туризъм и екоземеделие, за което са осигурени европейски пари за залесяване на тази местност, готов е планът за създаване на естествен парк, екопътеки, места за отдих и занимания на туристите.

Спомняте си от уроците по история, че на това място – хълмовете на Софийския Подбалкан, се е водила битката за освобождението на столицата от турско иго. Тук дедите ни са се били за бъдещето на България. Като хора, които обичат родината си, ние също трябва да бъдем отговорни към нея. И затова сме длъжни да водим битка за спасяването на това място от едно съвременно иго – на хищнически капитализъм, който изсмуква ресурсите на природата, държавата, общините и обществото. Криворазбран като предприемаческа инициатива, през последните десетилетия той съсипа бъдещето на стотици прекрасни места в страната ни. Няма да приемем Негушево и Осойца, Горна Малина и Софийският Подбалкан да последват съдбата им.

Двадесет години гледахме и търпяхме своеволията на така наречените „инвеститори“, предприемачи и чиновници да се разпореждат с ресурсите на България. Време е да се разбере, че те не са техни, а на българския народ. И че неговата дума трябва да има тежест при взимането на решения за концесии, проекти и намерения, които засягат и променят съдбата на цели райони – в лоша или добра посока.

От нашето отстояване на общите ни интереси ще зависи дали на 30 минути от София ще има една развиваща се община, природен парк, чието засаждане започва, екоземеделие и селски туризъм, или безнадеждната гледка на ерозиращите, издълбани и покрити с каменна прах хълмове на обезлюдения Софийски Подбалкан.

Вярваме, че ще сме заедно рамо до рамо в усилията, които полага общината и Инициативният комитет на Негушево и Осойца.

Нека Горна Малина бъде пример за това как трябва да се браним от хищничество и безхаберие, когато мислим за бъдещето си – за бъдещето на България.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Проф. Ваньо Митев –
ректор на Медицинския университет – София

Зам.-председател: Здравка Йорданова – олимпийски шампион по гребане и представител на България в организацията за феърплей към Съвета на Европа

Едновременно с публичните акции и медийната кампания се пишеха писма до всички институции и министерства за търсене на справедливост и спазване на закона, за да се прекрати процедурата по отдаване на концесия. В писмо отговор до общината, изпратено на 21.10.2010 г. от МОСВ, зам.-министър Е. Манева твърди следното: „... На титуляря все още не е издаден протокол за утвъждаване на запасите и удостоверение за търговско откритие. ... Това ще се случи след обществено обсъждане на доклада по ОВОС, където становището Ви ще бъде взето под внимание.“

Тези и подобни на тях уговорки имаха и имат само една цел – да заблудят обществеността и хората по места, като реално помагат на мръсния бизнес да съсипва държавата. Беше ясно, че е необходима сериозна юридическа подкрепа, за да се противостои с правни аргументи на обтекаемите отговори на висшите държавни чиновници, и към ИК бе привлечен адвокат Христо Андонов, също от Негушево. Негова и на неговия екип е огромната заслуга, при това безплатно, за крайния успех, който реално дойде едва през февруари 2014 г. По същото време към ИК бяха приобщени Евгени Трънков, Николай Илиев и арендаторът на земята в с. Негушево – Даниел Георгиев.

В края на ноември във връзка провежданата медийна кампания за концесията в с. Негушево, кметът инж. Е. Найденов провежда срещи с народни представители  и заедно с тях е изготвено предложение за промяна в Наредбата за концесиите и концесионните договори, с което се прекратява издаването на разрешения за проучвания и концесии от всички министерства и се обособява една обща Дирекция „Концисии“ към МРРБ. Предложението е прието в началото на 2011 г. и така се слага край на тази порочна практика в България. Заслугата за това е изцяло на кмета на община Горна Малина и гражданската инициатива.

Категоричната позиция на общината, подкрепена от гражданската инициатива, както и медийното осветяване на казуса, принуждават през февруари 2011 г. МОСВ да откаже удължаване на договора за проучване на втората фирма „Дата Дот Балкани“. Ето какво пише министър Караджова в писмото си:

„...Предвид постъпилите в МОСВ нееднократни жалби и възражения от кмета на община Горна Малина против извършването на геологопроучвателни и добивни работи в землищата на с. Осойца и с. Негушево, тъй като последните са препятствие и заплаха за изпълнението на програмата и плана за развитие на Общината, нямаме основание да считаме, че споразумение между „Дата Дот Балкани“ ООД и община Горна Малина ще бъде постигнато.

... С оглед фактическата обстановка, Министерство на околната среда и водите няма основание за удовлетворяване на молбата на „Дата Дот Балкани“ ООД както по законосъобразност, така и по целесъобразност и отказва да удължи срока на договора от 25.02.2010 г.“

Първа голяма победа, като основна заслуга за това имат медиите и стратегията за работа с тях по осветяването на казуса и нарушенията в него. Водеща е ролята на Българската национална телевизия, в частност на предаването „Открито“ на Валя Ахчиева, както и сутрешния блок на bTV, които стават наши партньори в кампанията.

В началото на 2011 г. ИК и общинското ръководство обсъждат и анализират резултатите от кампанията през изминалите месеци и решават, че общината няма голям шанс за успех, ако се спасява всяко село поотделно при поява на ново искане за концесия. И затова предлагат да се търси възможност за спасяване на цялата община в рамките на закона и Конституцията на Р. България. Такъв закон в нашата държава е Законът за допитване до народа (ЗДН), който урежда прякото участие на гражданите в решаването на въпроси от национално или регионално – местно значение.

 Спазвайки условията, зелегнали в ЗДН, на 2 март 2011 г. на заседание на Общинския съвет в Горна Малина, представителите на Гражданската инициатива Здравка Йорданова, Надя Белчева, Михаил Танев и Николай Илиев внасят предложение за насрочване на дата за провеждане на референдум, която ОС трябва да посочи, изхождайки от закона и неговата правомощия.

Направен е план за създаване на общински инициативен комитет, който да допълни и разшири вече съществуващия в с. Негушево с участието на представители и от другите села за организацията и провеждането на референдум за запазване на общината под мотото „Гражданска инициатива за „Защитена община“. Предложението е за следните лица, които да оформят основата на новия ИК:

Борислав Горанов – с. Долно Камарци – председател

Ваньо Харалампиев – с. Байлово    

Петър Йовчев – с. Негушево     

Генчо Генчев – с. Осойца       

Нако Наков – с. Стъргел      

Катя Йончева – с. Макоцево          

Елеонора Стоянова – с. Макоцево     

Мария Гърбова – с. Г. Камарци   

Бистра Пашова – с. Белопопци    

Цветко Цветков – с. Чеканчево         

Пенка Алексиева – с. Саранци

Костадин Стоянов – с. Априлово

Димитринка Петрова – с. Д. Малина

През април вече върви по график разяснителна кампания и среща на общинското ръководство и гражданския комитет с хората по селата. В навечерието на 22 април – Международен ден на Земята, община Горна Малина кани учениците от СОУ „Христо Ботев“ да вземат участие в изложба – конкурс за детска рисунка „МОЯТА ПЛАНЕТА, МОЯТА ЗЕМЯ“.

След дълго протакане от страна на тогавашния председател на ОС Иван Ников и някои общински съветници в края на май е гласувано решение за провеждане на местен референдум на територията на общината и е посочена датата – 25 юни 2011 г. Референдумът има за цел хората от общината да отговорят на един въпрос „Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост, за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства?“

Още с обявяването на дата за провеждането на референдума започва усилена работа по неговата организация. Общината поема подготовката на списъци, комисии, избирателни секции и всичко свързано със законосъобразното му протичане, а ИК – цялостната визия на кампанията с нагледни материали, плакати, листовки брошури, вестник и транспаранти.

Тук отбелязвам, че средствата за тези материали са събрани само сред членовете на ИК в с. Негушево и общината не участва с пари при тяхната реализация.Отбелязвам също, че членовете ИК в секционните комисии се отказват доброволно от полагащото им се възнаграждение за участие в тях.

На 25 юни 2011 г. в 7.00 ч. започва гласуване  в референдума с ентусиазъм в цялата община. В 19.45 ч. е обявен краят на изборния ден, а в 20.00 ч. информационната емисия на БНТ започва с новината, че в България е проведен ПЪРВИЯТ УСПЕШЕН МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ, който казва „НЕ“ на кариери, сметища и замърсяващи производства.

Историческо гласуване с активност, която надхвърли 74% и 3820 граждани от общината имащи право на глас, с 20 повече от предходните избори гласуваха и 92% от тях казаха „НЕ“ на кариери, сметища и замърсяващи производства в община Горна Малина.

Изключителна победа, защото беше преодоляна и бариерата, съзнателно поставена в Закона за допитване до народа (ЗДН), която казва, че резултатът е успешен, ако в допитването са участвали толкова гласоподаватели от общината, колкото са гласували на последните проведени избори, плюс един. Ние се справихме, преодоляхме тази бариера, поставена от законотворците, но отбелязвам, че това условие е непреодолимо за голяма община и обрича на неуспех всеки опит за прилагане на принципите на пряката демокрация в регионален или национален мащаб.

Всички ние успяхме, защото работихме заедно за постигането на тази цел – община и гражданска инициатива. Показахме, че надмогнали апатията, нихилизма и недоверието в себе си, ние, гражданите на тази държава, можем да отстояваме правата си и да определяме бъдещето си по един достоен начин. Ние се превърнахме в пример за цялата страна, който последваха и други общини, сполетени от същата съдба. В организацията и подготовката на референдума се включиха много хора и ползвам възможността, която имам, пишейки тези редове, да благодаря на всички тях от сърце.

Победата е историческа, защото тя промени общината, надявам се, за винаги, както бе казано в една от публичните изяви след провеждането на референдума. Видя се ясно, че не може да има демократично управление без прякото участие на гражданите. Беше почувствана и силата на можещите, мислещите и отговорни жители на тази община, като реален потенциал за промяна на политическото статукво в Общинския съвет.

В изборите, проведени по-късно същата година, вече имаше коалиция „Референдум“, съставена от хора с доказана гражданска отговорност, готови да се противопоставят на посредствеността, политическия слугинаж и безпринципността в интерес на тези, които са ги изпратили там да ги представляват. Гражданското присъствие продължава вече втори мандат в лицето на олимпийската ни шампионка по гребане и безспорна общественичка, изповядваща принципите на „честната игра“ – Здравка Йорданова.

Нека се върна към историята с „ИН Мат“, защото тя не приключи с референдума. Постигнахме изключителна победа и защитихме общината от бъдещи посегателства, но казусът все още не беше решен. Още цели 3 години ръководството на общината и ИК в с. Негушево с адвокатския екип на Христо Андонов води битка с държавната машина и чиновниците в нея, минавайки през няколко дела във Висшия административен съд, за да се стигне до окончателната развръзка на 05.02.2014 г., когато с решение на съда беше сложена точка на тази мръсна история за времето на преход, в което живеем.

И за да не бъде забравена тя, една година по-късно, гражданската инициатива в с. Негушево изгради паметник в селото -  монумена,  наречен „Дървото на живота“.

Текстът е част от книгата на Михаил Танев "Негушево в кръговрата на времето" 

Предложението за именуването възникна още по време на кампанията за Референдума за защита на общината от откриване на кариери, мини и сметища на нейната територия през 2011 г. Идеята на Инициативният комитет  беше чрез тези названия да се пренесе във времето частица от историята и наследството на предишните поколения.

СПИСЪК с наименованията на улиците и площадите в с. Негушево

1. Ширевска ; 2. Златаревска ; 3. Шапковска; 4. Таневска; 5. Ардалска; 6.Вълчова поляна;

7.  Сливарска; 8.  Калишовска; 9. Църковна; 10. Комитетска; 11. Дранговска; 12. Бекрийска;

13. Даскалска; 14. Бамбалска; 15. Рудинска; 16. Свобода; 17. Копанярска; 18. Присоето;

19. Писарска; 20. Падината; 21. Здравковска; 22. Пашовска; 23. Камбурска; 24. Борика;

25. Благата вода; 26. Орехова; 27. Чорбаджийска; 28. Гагов дол; 29. Комкалника

 Площади:  „Единство“; „Старият геран“;  „Гагов дол“.

На общо събрание на 6 април 2019 г. бяха приети списъците на улиците и в старото село, и в квартал Негушево.Названията в него също са свързани с местната и национална история.

Предложението беше внесено за одобрение на Общинския съвет и прието на сесия през февруари 2021.Така в навечерието на 10 годишнината от успешния референдум, с който защитихме селото и цялата общината от замърсяваши и разрушителни за природата дейности, ще  може да си направим и регистрация за временно или постоянно местожителство.Защото хората, които живеят постоянно тук се увеличават. Очакваме само Техническата служба  на Общината да утвърди плана за номерация.

На кого дължим благодарност за усилието това да се случи: на Михаил Танев, които беше двигателят на тази инициатива и човекът, който изработи и постави табелите, на Здравка Йорданова, като общински съветник и на всички хора от селото, които с даренията си помогнаха да се осигурят средства.

 Двама млади хора - Иван и Надя, направиха фотоизложба в двора на църквата, за да ни покажат спиращи дъха гледки от Балкана. На север от селото по билото на Стара планина минава най-дългият туристически маршрут у нас - Ком - Емине. 

Еднодневна ароматна изложба, която оганизирахме през юли 2020 година. 
Докато се сушат букетчета на лавандула, решихме да уловим и запазим този вълшебен миг от лятото  с малка фотоизложба, лавадулова лимонада и работилница.Благодарим на всички участници и тези, които направиха откупки - с благотворителна цел за храма "Света Параскева".