Групата за български народни хора към читалище „Възраждане -1922“

Представяме ви групата за български народни танци на едно сто годишно читалище от едно село с  почти хилядолетна история- Негушево. В това подбалканско село корените могат да се проследят столетия назад, а традициите се опазват и възраждат от поколенията. На историята и традициите му е посветена и специална книга – „Негушево в кръговрата на времето и историята“. За българските кинаджии - оператори и режисьори, то  е известно като „Софийската Ковачевица“ заради традиционните български каменни дувари с големи дървени порти, автентичната атмосфера. Тук са снимани над 50 български и международни филмови продукции. Преди няколко години селото беше в епицентъра на голяма гражданска инициатива, която  организира местният референдум - срещу  заплахата в този красив и чист район да бъдат открити кариери за добив на камъни. Референдумът завърши с успех и така бе съхранена природната среда не само в Негушево, но и в цялата община Горна Малина. Нека постоянно подкрепяме танцовия състав от читалище "Възраждане - 1922 г."! Групата репетира от 2022г. Представя с.Негушево с програмата си от над 70 фолклорни танца. Участва на всички фестивали и празници в областта. Получава грамоти и носи радост! Наградата от община Горна Малина е отлично признание за успеха на групата. Абонирайте се за YouTube канала Negushevo 
Редакционен екип
Снимка Михаела Танева

Будителят Александър Цветанов – ДАСКАЛА

На 3 март 1903 г. в село Негушево се ражда второто дете от многолюдното семейството на Иванка и Цветан Христов Бамбалски- Александър. Разбрал е, че само с общи усиля хората от селото ще МОГАТ да се справят с трудностите на следвоенния живот, че ВСИЧКО ЩЕ ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ. Умее да убеждава и проявява организационен талант. Увлича след себе си млади и стари. Спечелва доверието на селските първенци с качествата си на лидер, но и с работохолизма, с почтеността си и най-вече, че взима присърце  всички болезнени проблеми на хората от селото. Наричат го Даскала Сандо.


За краткия си 50 годишен живот той създава и участва във всички възможни организации и структури,  които да помогнат на хората да подобрят живота си, да разширят  съзнанието си  и да изградят бъдещето със свои ръце.  


През 1922 година инициира основаването на читалищното дружество „ВЪЗРАЖДАНЕ“ заедно с другите учители и подкрепен от първенците на селото.
В селото е създадена библиотека с художествена литература, вестници и списания; художествена самодейност; забавления за младежта; лекции и беседи на просветни, медицински и селскостопански теми за модерно земеделие. Увлича младежите с идеята за построяване на Читалищен дом и набиране на средства за неговото построяване.
Той е и основател на читалището в съседното село Потоп, като активно участва и в строежа на местната църква през 1922 година.

През 1925 година, по негова молба, е преместен и назначен като начален учител в родното Негушево, а от септември 1928 до 1949 година е главен учител в селското училище „Св. Св. Кирил и Методий“.  Първите усилия на младия учител са насочени към осигуряване на приходи за училището.

През 1925 година издейства царски Указ за предоставяне на държавна земя за училището - 185 дка в местността „Поището“. През 1935 година организира построяването на училищна воденица в местността „Чурешка река” с доброволен труд на жители от селото. Приходите от земята и воденицата се използват за издръжка на училището и читалището, за ремонт и отопление, за безплатни учебници, за дрехи и безплатна трапезария за бедните ученици.

Заедно с другите учители организира курсове за ограмотяване и широка просветна дейност.
Младият учител се включва и в КРЕДИТНО КООПЕРАТИВНОТО ДРУЖЕСТВО „ЕДИНСТВО“, основано в селото през 1908 г..Отново всички длъжности са на доброволни начала. От 1925 г. до 1940 г. като  касиер-деловодител и ръководи и направлява всички дейности на кооперацията.

От спестовно-кредитна, Кооперацията се разширява до потребителна и производителна, и се превръща във „всестранна кооперация”. Към 1936 година в нея членуват 1/3 от домакинствата на селото, но тя обслужва всичките му жители.
От печалбата на дружеството се отделят средства за фонд „Общополезни начинания”. От фонда се заделят и средствата за построяването на читалищно-кооперативен дом.
През 1938 година мечтата на Даскала Сандо, на членовете на читалище „Възраждане“ и кооперация „Единство“ се сбъдва – построен е читалищно-кооперативен дом, или както в селото го наричат „Кооперацията“.
ВОДАТА ЗА СЕЛОТО също е проблем, в решаването на който, Александър Цветанов не остава безучастен. Няма вода за хората и добитъка. Чешмите са малко, със слаб дебит. Три са пресъхнали. В продължение на едно десетилетие от 1925 до 1935 година Даскала организира доброволни трудови дни с участието на съселяните и възстановява всички чешми. Построен е воден резервоар, разширен е районът на водохващането. Увеличен е дебитът. Изкопан е и кладенец в селото за общо ползване. Самият той, със свои лични средства, построява три чешми с водопои за добитъка.
ПЪТИЩАТА към и от селото са в труден планински терен. Поройните дъждове често ги отнасят. Поддържането на пътищата е грижа на селската управа, но Даскала при нужда, застава начело на организирани от него доброволци и ръководи ремонтите. И както винаги, работи най-много от всички, за да даде личен пример.
Александър ЦВЕТАНОВ е и селският лечител. През 1931 година основава дружество „ЧЕРВЕН КРЪСТ” в селото. Създава безплатна селска аптека със средства получени от доброволни помощи от населението.Поддържа близки връзки с лекари от различни места, кани ги да дават безплатни консултации и беседи -  на доброволни начала за общото благо.
За активната си и всеотдайна дейност през годините, той е награждаван многократно от БЧК с ордени, медали, значки и грамоти.
Младият и начетен учител помага за водене НА МНОГОБРОЙНИТЕ ДЕЛА ЗА ГОРИ И ПАСИЩА, които селската управа води със съседните села. Всяка година за жителите на селото са осигурявани сечища и позволителните за сеч, дърва за отопление и за строителен материал. Тази му дейност го превръща и в човек със солидна правна култура и често е ползван за ПРАВНИ УСЛУГИ, или като ВЕЩО ЛИЦЕ от своите съселяни при водените от тях чести съдебни спорове и на никого не е отказвал услуга.
През 1945 година се сбъдва една голяма негова мечта – ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА НА СЕЛОТО. По инициативата на Даскала и с подкрепата на новата управа, селото е електрифицирано. Той организира и ръководи доброволния труд на селяните.
През 1946 г. под ръководството на Даскала и по негов проект, отново с доброволния труд на жителите, е построен Паметник на загиналите през Отечествената война и е оформен мемориалният комплекс от паметниците на загиналите между 1878-1945 година в селото.
През 1947 г. само бързата реакция и действия на Цветанов са били решаващи за спасяването на 1500 дка земеделски земи от отчуждаване за нуждите на военните, където днес се намира новият квартал Негушево и кметството. Александър Цветков незабавно се заема с писане на изложения до околийския управител в с. Новоселци, до началника на поделение 82600, до министъра на отбраната, защитавайки земята  и поминъка на селото.
През 1949 година главният учител Ал. Цветанов е понижен в длъжност, а през 1951 година уволнен като „враг на народа, неподходящ политически, с прояви на груба реакционна и фашистка дейност“. Една година по-късно, след драматична лична битка, е възстановен като учител, но това му струва здравето.През 1953 година, на 15 април умира, едва навършил 50-годишна възраст.
През 2019 година беше подета обществена инициатива за именуване на улиците и площадите в селото. С  решение на общо събрание, утвърдено от Общинския съвет на Община Горна Малина, редом до имената на Васил Левски и Христо Ботев, заслужено място намери народният будител на нашия край - Александър Цветанов. Площадът пред кметството в квартал Негушево вече носи неговото име.
През следващата 2023 г. година ще отбележим 110 години от рождението и 70 години от смъртта му, но паметна плоча на Даскала, която днес откриваме, е тук, за да ни напомня всеки ден за личния му житейски пример.
Нека неговата неуморна вяра  бъде послание към всички нас и бъдещите поколения, че само общото усилие за благото на хората има смисъл и успех.
Михаил Таневр 30.04.2022 г.

Из историята на Негушево и читалище „Възраждане“ през 1941-1950 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Из историята на Негушево и читалище „Възраждане“ през 1951-1960 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Из историята на читалище „Възраждане“ и Негушево през 1931-1940 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Из историята на Негушево и читалище „Възраждане“ през 1921-1930 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

ИСТОРИЯ НА ЧИТАЛИЩЕ „ВЪЗРАЖДАНЕ-1922”, С. НЕГУШЕВО

„Днес, 15 януарий 1922 година, поменатите жители на с. Негушево, Софийска околия, а именно: учителите: Ангел Цветанов, Александър Цветанов, Параскева Величкова, свещ. Спас Генков, Христоско Йотов, Цветан Ив. Караджов, Иван Иличов, Спас Илчов, Иван Танев, Митко Димитров, Томо Георгиев, Петко Павлов, Димитър Янев, Стефан Георгиев, Лазар Ранчов, Михал Минов, Стоян Милков, Митар Христов, Стоил Анев, Илия Георгиев, Никола Петков, Велйо Анге-лов, Найден Цветков, Петко Стоянов, Атанас Стоянов, Димитър Цеканов, Ане Георгиев, Филип Ангелов, Тодор Митров и Цветан Христов събрахме се в 10 часа преди обед в помещението на Народното първоначалното училище за основаване народно читалище...“Из протокол №1

Така започва историята на читалище “Възраждане" в с. Негушево, създадено то 31 души ентусиасти. Между тях са тогавашният кмет Йордан Киров, секретар-бирникът Христоско Йотов, свещенникът Спас Генков, учителят Александър Цветанов - тогава 19-годишен. За председател е избран свещ. Спас Генков, за деловодител - Ал. Цветанов. От тогава младият учител непрекъснато заема ръководни длъжности в управителния съвет и е основен инициатор и двигател на всички читалищни и обществени начинания.

Основните задачи на читалището са формулирани в едно от писмата до Министерството на просветата: широка просвета и самообразование, пробуждане на народното съзнание, създаване на нравствени добродетели у младежта.

Членовете на читалището развиват много активна просветителска дейност. Всяка година в читалището се изнасят беседи и сказки на теми за възпитанието на децата, здравната просвета, пропагандата на кооперативното движение, беседи на селскостопански теми и мн. др. Канени са и външни авторитетни лектори. Неизменен лектор е и Ал. Цветанов.

Средствата за набавянето на книги и списания се вземат от фонда на читалището, но има и частни дарения от: Георги Сп. Генков - 200 книги, от Иван Петров - 120 книги. Всяка година по 5-10 души от членовете на читалището (от управителния съвет - задължително) дават лични средства за абонамент за по 1-2 списания с различна тематика: от художествена литература до литература на здравни и селскостопански теми и др.

Един отчет от 1927 г. свидетелства, че от 18 читалища в тогавашната Новоселска околия, негушевското “Възраждане" е едно от най-добре организираните - то е на едно от първите места по броя на членовете, по фондове и по броя на книгите в библиотеката му.

Още при основаването му неговите членове мечтаят за построяване на собствена читалищна сграда. Събират средства от волни пожертвувания на неговите членове.

През 1930 г. читалището има 57 члена. Взето е официално решение за построяване на читалищна сграда и започва кампания по набиране на средства. Изнасят се по няколко вечеринки в годината в Негушево и в околните села. Артисти са учителите и по-будни младежи от селото. Събират се волни помощи в пари и в натура. По празниците, като Великден, 24 май, Коледа, Нова година се разиграва предметна лотария. Учениците също изнасят вечеринки в полза на читалището. Някои от учителите дават по една месечна заплата. Между тях са Ал. Цветанов, Богдан Тодоров, Димитър  Гешев.

През 1931 г. е определено мястото за строеж на читалищната сграда. За строежа са събрани 8500 лв. През 1932 г. сумата е вече 15 000. През 1934 г. в управителния съвет влизат свещ. Цветан Караджов - подпредседател и Богдан Тодоров - касиер. Съпрузите Цветанови запазват постовете си председател и секретар.

На общо събрание се взема решение 5% от доходите на училището да се отделят за предстоящия строеж. Кооперативното дружество “Единство” също отделя средства от своя “фонд за общополезни начинания”. Министерството на просветата отпуска 2000 лв. Средства е отпуснала и Горномалинската община, до която също има отправена молба.

През 1936 г. читалището има 63-ма членове, 1200 книги и 30 000 лв. в наличност.

На 28.IХ.1938 г. 10 души първенци от с. Негушево и кметът на Горномалинската община поставят подписите си под акта за полагане на основния камък на читалищния дом. Сградата ще се строи със средства от фонда на читалищното и кооперативното дружество.

Основната работа по организацията на строителството, по осигуряване на работници, по доставката на материалите е изнесъл на плещите си “даскала Сандо”, както го наричат всички, той е и непосредствен ръководител и организатор на строежа.

След 9.IХ.1944 г. дейността на читалищното дружество продължава със същия управителен съвет - Ал. Цветанов - председател, Параскева Цветанова - библиотекар. Възобновява се дейността на театралната трупа, с което се набавят средства за доставка на нови книги.

На 18.VII.1948 г. е създадена комисия за построяване на читалищен салон.

На 12 март 1949 г., общото годишно-отчетно събрание на читалище “Възраждане” избира управителен съвет: Ал. Цветанов - председател, Хр. Найденов - зам.- председател, Димитър  Гешев - секретар.

На 10 август 1949 г. на заседание на УС е взето решение за отчуждаване на подходящо място и построяването на читалищен салон. Идеята е той да бъде продължение на сградата на читалището и да се ползва за кино-прожекции, събрания и читалищна дейност. Проектът е на Ал. Цветанов, който през 1950 г. пише писмо до общинския народен съвет да се отреди парцел за нуждите на читалището. Тази идея остава неосъществена.

През1951 и 1952 г., се запазва същото ръководство, но се приемат нови членове - Иван Бекрийски, Гюргена Спасова, Никола Иванов, Стоил Анев, Никола Велчов и Иван Илчов.

През 1953 г. на 8 март - на общо събрание е избран нов УС. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - зам.-председател, Иван Ст. Илчов - секретар.

1954 г. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - секретар-библиотекар, Спаска Иванова - касиер. Членове: Любка Златева, Богдан Сторов, Недялка Михова.

Това е период, в който миграцията към големия град и необходимостта да пътуват до него, кара голяма част от хората да се преместят и да формират т.н. квартал Негушево - в близост до гарата.

През 1957 г. за председател на УС на читалището е избран младият син на “даскала Сандо”- Петър Ал. Цветанов

.През 1958 г. за председател на УС отново е избран Димитър Гешев, а Петър Ал. Цветанов е секретар- библиотекар.Това ръководство се запазва до 1971 г., когато  за председател е избран Петър Георгиев Боев.

През 1972 г. за председател е избрана Цветанка Иванова, която изпълнява тези функции с кратко прекъсване до 2008 г.

В този период на обезлюдяване на селото, акцентът е върху самодейността и запазване на фолклорните традиции в селото.

Фолклорната певческа формация - Пеша Ранчова, Петкана Филипова, Иванка Нецова, Йонка Нешева, Йорданка Спасова и др. е отличена със златен медал при поредното си участие в Копривщица през 1982 г.

През 2008 г. за председател е избрана Стоянка Илиева.

През 2012 г. за председател е избран Михаил Танев, Страхил Ненов - зам.-председател, а Цветанка Христова е секретар. Проверителна комисия:  Преслав Василев, Димитър Кацев, Величка Веселинова.

Снимки от дейността на читалището и историята на Негушево през миналия век може да видите в "Галерия".

Историята на Негушево през 1911- 1920г. в снимки

 

Scroll to Top