„Днес, 15 януарий 1922 година, поменатите жители на с. Негушево, Софийска околия, а именно: учителите: Ангел Цветанов, Александър Цветанов, Параскева Величкова, свещ. Спас Генков, Христоско Йотов, Цветан Ив. Караджов, Иван Иличов, Спас Илчов, Иван Танев, Митко Димитров, Томо Георгиев, Петко Павлов, Димитър Янев, Стефан Георгиев, Лазар Ранчов, Михал Минов, Стоян Милков, Митар Христов, Стоил Анев, Илия Георгиев, Никола Петков, Велйо Анге-лов, Найден Цветков, Петко Стоянов, Атанас Стоянов, Димитър Цеканов, Ане Георгиев, Филип Ангелов, Тодор Митров и Цветан Христов събрахме се в 10 часа преди обед в помещението на Народното първоначалното училище за основаване народно читалище...“Из протокол №1
Така започва историята на читалище “Възраждане" в с. Негушево, създадено то 31 души ентусиасти. Между тях са тогавашният кмет Йордан Киров, секретар-бирникът Христоско Йотов, свещенникът Спас Генков, учителят Александър Цветанов - тогава 19-годишен. За председател е избран свещ. Спас Генков, за деловодител - Ал. Цветанов. От тогава младият учител непрекъснато заема ръководни длъжности в управителния съвет и е основен инициатор и двигател на всички читалищни и обществени начинания.
Основните задачи на читалището са формулирани в едно от писмата до Министерството на просветата: широка просвета и самообразование, пробуждане на народното съзнание, създаване на нравствени добродетели у младежта.
Членовете на читалището развиват много активна просветителска дейност. Всяка година в читалището се изнасят беседи и сказки на теми за възпитанието на децата, здравната просвета, пропагандата на кооперативното движение, беседи на селскостопански теми и мн. др. Канени са и външни авторитетни лектори. Неизменен лектор е и Ал. Цветанов.
Средствата за набавянето на книги и списания се вземат от фонда на читалището, но има и частни дарения от: Георги Сп. Генков - 200 книги, от Иван Петров - 120 книги. Всяка година по 5-10 души от членовете на читалището (от управителния съвет - задължително) дават лични средства за абонамент за по 1-2 списания с различна тематика: от художествена литература до литература на здравни и селскостопански теми и др.
Един отчет от 1927 г. свидетелства, че от 18 читалища в тогавашната Новоселска околия, негушевското “Възраждане" е едно от най-добре организираните - то е на едно от първите места по броя на членовете, по фондове и по броя на книгите в библиотеката му.
Още при основаването му неговите членове мечтаят за построяване на собствена читалищна сграда. Събират средства от волни пожертвувания на неговите членове.
През 1930 г. читалището има 57 члена. Взето е официално решение за построяване на читалищна сграда и започва кампания по набиране на средства. Изнасят се по няколко вечеринки в годината в Негушево и в околните села. Артисти са учителите и по-будни младежи от селото. Събират се волни помощи в пари и в натура. По празниците, като Великден, 24 май, Коледа, Нова година се разиграва предметна лотария. Учениците също изнасят вечеринки в полза на читалището. Някои от учителите дават по една месечна заплата. Между тях са Ал. Цветанов, Богдан Тодоров, Димитър Гешев.
През 1931 г. е определено мястото за строеж на читалищната сграда. За строежа са събрани 8500 лв. През 1932 г. сумата е вече 15 000. През 1934 г. в управителния съвет влизат свещ. Цветан Караджов - подпредседател и Богдан Тодоров - касиер. Съпрузите Цветанови запазват постовете си председател и секретар.
На общо събрание се взема решение 5% от доходите на училището да се отделят за предстоящия строеж. Кооперативното дружество “Единство” също отделя средства от своя “фонд за общополезни начинания”. Министерството на просветата отпуска 2000 лв. Средства е отпуснала и Горномалинската община, до която също има отправена молба.
През 1936 г. читалището има 63-ма членове, 1200 книги и 30 000 лв. в наличност.
На 28.IХ.1938 г. 10 души първенци от с. Негушево и кметът на Горномалинската община поставят подписите си под акта за полагане на основния камък на читалищния дом. Сградата ще се строи със средства от фонда на читалищното и кооперативното дружество.
Основната работа по организацията на строителството, по осигуряване на работници, по доставката на материалите е изнесъл на плещите си “даскала Сандо”, както го наричат всички, той е и непосредствен ръководител и организатор на строежа.
След 9.IХ.1944 г. дейността на читалищното дружество продължава със същия управителен съвет - Ал. Цветанов - председател, Параскева Цветанова - библиотекар. Възобновява се дейността на театралната трупа, с което се набавят средства за доставка на нови книги.
На 18.VII.1948 г. е създадена комисия за построяване на читалищен салон.
На 12 март 1949 г., общото годишно-отчетно събрание на читалище “Възраждане” избира управителен съвет: Ал. Цветанов - председател, Хр. Найденов - зам.- председател, Димитър Гешев - секретар.
На 10 август 1949 г. на заседание на УС е взето решение за отчуждаване на подходящо място и построяването на читалищен салон. Идеята е той да бъде продължение на сградата на читалището и да се ползва за кино-прожекции, събрания и читалищна дейност. Проектът е на Ал. Цветанов, който през 1950 г. пише писмо до общинския народен съвет да се отреди парцел за нуждите на читалището. Тази идея остава неосъществена.
През1951 и 1952 г., се запазва същото ръководство, но се приемат нови членове - Иван Бекрийски, Гюргена Спасова, Никола Иванов, Стоил Анев, Никола Велчов и Иван Илчов.
През 1953 г. на 8 март - на общо събрание е избран нов УС. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - зам.-председател, Иван Ст. Илчов - секретар.
1954 г. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - секретар-библиотекар, Спаска Иванова - касиер. Членове: Любка Златева, Богдан Сторов, Недялка Михова.
Това е период, в който миграцията към големия град и необходимостта да пътуват до него, кара голяма част от хората да се преместят и да формират т.н. квартал Негушево - в близост до гарата.
През 1957 г. за председател на УС на читалището е избран младият син на “даскала Сандо”- Петър Ал. Цветанов
.През 1958 г. за председател на УС отново е избран Димитър Гешев, а Петър Ал. Цветанов е секретар- библиотекар.Това ръководство се запазва до 1971 г., когато за председател е избран Петър Георгиев Боев.
През 1972 г. за председател е избрана Цветанка Иванова, която изпълнява тези функции с кратко прекъсване до 2008 г.
В този период на обезлюдяване на селото, акцентът е върху самодейността и запазване на фолклорните традиции в селото.
Фолклорната певческа формация - Пеша Ранчова, Петкана Филипова, Иванка Нецова, Йонка Нешева, Йорданка Спасова и др. е отличена със златен медал при поредното си участие в Копривщица през 1982 г.
През 2008 г. за председател е избрана Стоянка Илиева.
През 2012 г. за председател е избран Михаил Танев, Страхил Ненов - зам.-председател, а Цветанка Христова е секретар. Проверителна комисия: Преслав Василев, Димитър Кацев, Величка Веселинова.
Снимки от дейността на читалището и историята на Негушево през миналия век може да видите в "Галерия".
