Пътят на джудото в Негушево: Дисциплина, приятелство и бъдеще

В тихото Негушево, където ритъмът на живота обикновено следва спокойствието на природата, се появи нов звук – глухият удар на боси крака върху татамито и енергичните възгласи на децата. В условия, в които малките населени места често остават в периферията на модерните занимания, местното читалище се превърна в поле за развитие на духа и волята. Докато приложеното видео запечатва емоцията и движението на младите джудоки, в следващите редове ще научим отговорите на въпроса как възниква идеята и ще научим някои тайни за тези тренировки.

Разговор с Елка Радойновска

Читалището в Негушево винаги е било двигателят на местния живот, но днес то функционира и като модерна школа по дисциплината джудо. Елка Радойновска, секретарят на читалището и негов неуморен двигател, разказва как всичко е започнало с една неочаквана „среща с бойното изкуство“.

Как се роди идеята за джудо в Негушево? 

Всичко започна като част от нашата инициатива за срещи с изкуството. Понеже Анджи (проф. Янева) е изключително активен член на нашата общност и винаги участва в мероприятията ни с децата и внуците си, я поканихме да направим демонстрация. Набавихме инвентар, тя донесе свои авторски книжки, специализирани за детски тренировки, и започнахме. Първото занимание продължи два часа – децата загряваха, тренираха, слушаха нейните истории. Беше толкова вълнуващо, че след това, където и да ме срещнеха из селото, ме питаха само едно: ‘Кога ще имаме джудо?’. Така започнахме, почти на майтап,а вече мина почти година.

Каква е трансформацията, която виждате в децата?

"Тя толкова ги увлече! Децата не просто тренират, те се сближават по един специален начин. Вече са истинска общност, дори планират заедно лятната си почивка на море. Ентусиазмът им е просто заразителен."

Този проект запълва критична празнина в днешното образование. В училищната среда децата често страдат от липса на достатъчно интензивни физически занимания. Контрастът е поразителен: от първоначалните плахи опити, които Елка описва като „почти смешни“, днес малките джудоки демонстрират изключителна динамика и гъвкавост. Успехът подчертава как читалището може да компенсира пропуските на образователната система, предоставяйки жизненоважна физическа култура.

От организационния плам на Елка Радойновска, пътят на децата преминава под ръководството на един от най-големите капацитети в българския спорт.

Джудото като живот и философия: Професор Анжелина Янева-Прокопова

Присъствието на професионалист от ранга на проф. дн Анжелина Янева-Прокопова е безценен актив за Негушево. С кариера, започнала на татамито през 1975 г. и преминала през десетилетия академична дейност в Софийския университет (1988–2022), „Анджи“ внася в залата елитен треньорски опит и научна методология. Нейният принос се подсилва от факта, че тя преподава по свои собствени, специализирани авторски учебници, адаптирани за работа с деца – детайл, който превръща обикновената тренировка в образователен процес.

Като бивш треньор на национални отбори и учен, защитил докторска степен върху ролята на спорта в намаляването на агресията, тя вижда в залата в Негушево възможност за изграждане на балансирани личности.

„Джудо е моят живот... след пенсионирането ми изведнъж останах извън залата, но когато дойде предложението от Елка Радойновска, не можех да откажа на сърцето и двигателя на Негушевската общност.“

На 8 август 2025 г. проф. Янева, заедно със своята възпитаничка Розалина Бориславова, полага основите на тази нова традиция. Днес тя с гордост наблюдава как децата трансформират енергията си в дисциплинирано майсторство.

От „Рей“ до „О сото гари“: Демонстрация на умения и характер

Публичните демонстрации, които децата (на възраст между 5 и 12 години) провеждат, имат ключова роля за тяхното психическо израстване. За демонстрацията по джудо разказва проф. Янева

Демонстрацията по джудо се прави с цел децата да покажат своите умения в джудо, както и общофизическата си и психическа подготовка. По време на демонстрацията освен да покажат своите възможности, децата изпитват вълнение от това да бъдат център на внимание, да се чувстват значими, показвайки на близките и приятелите си какво са научили, но изисква от тях синхрон и справяне със сценичната треска.

Децата, на възраст от 5 до 12 г., показаха:

- Общофизическа подготовка и координация: Различни видове претъркаляния (кълбета), гимнастически и акробатични упражнения и работа в синхрон.
- Кихон уадза (Основна техника):
✔️РЕЙ (традиционен поклон в Япония) – уважение чрез поздравите към публика и сенсей (учител);
✔️УКЕМИ (безопасно падане в различни посоки);
Наге уадза (техники на хвърляне от стойка) – Де аши харай (помитане на изнесен напред крак) и О сото гари (Голямо външно изкосяване).
Катаме уадза (техники на контролиране в партер) и Яку соку гейко (свободна борба).

Какво дава джудо на децата?

Освен възможността да спортуват, джудо развива равномерно всички мускулни групи и физически качества, като гъвкавост, сила, координация, равновесие, изгражда и рефлекси и умения за самозащита. Джудо изисква бърза тактическа мисъл и гъвкавост , не като качество, а като начин на действие, например: надхитряне на съперника. 

Джудо изгражда силен характер чрез ценностите на които учи, като чест, скромност, смелост и приятелство. Джудо учи и на много други неща, но най-вече на толерантност, уважение и взаимопомощ.

Как се промениха децата в залата?

Забелязват се някои промени на децата, които тренират редовно. Те са по-уверени, уважават правилата и околните, подобриха стойката си, самочувствието, координацията и физическите възможности.

Защо се занимаваш с тренировките по джудо?

Джудо е моят живот, но след пенсионирането ми изведнъж останах извън залата и заниманията по джудо. Не мога да кажа, че джудо изчезна, защото не е, но не е този активен начин, по който съм свикнала да вървя в живота си.

В един момент дойде предложение от Елка Радойновска, секретар на читалището, да проведа тренировка по джудо за децата в Негушево. Не можех да откажа на човека, който е душата, сърцето и двигателя на Негушевската общност, пък и осигури условия за тренировките – зала, татами (постелките за джудо).

Така на 8 август 2025 г. направих първата тренировка. Дойдоха деца, които имаха голямо желание и аз продължих, заедно с моята възпитаничка и помощничка Розалина Бориславова. Децата покриха първата си степен в джудо и се подготвят за втората степен. Всички се справят много добре, с подкрепата на техните близки и Негушевската общност. Благодаря! 

Повече от спорт

Джудото в Негушево надскочи границите на простото физическо занимание. Дългосрочните ползи за подрастващите вече са факт – подобрена стойка, повишено самочувствие и развито чувство за толерантност и взаимопомощ. Децата са малки спортисти, които знаят цената на усилията и значението на правилата.

Групата вече успешно покри своята първа техническа степен и в момента се подготвя усилено за изпита за втора степен. Преди това обаче ги очаква заслужена награда – общо пътуване до морето, което ще запечата приятелствата, родени на татамито.

Каним ви да станете свидетели на тази вдъхновяваща трансформация, като изгледате приложеното видео. В него ще откриете динамиката, гъвкавостта и чистата радост, които джудото донесе в живота на децата от Негушево.

Автор Нина Трънкова

Читалище „Възраждане – 1922“: Нашето споделено място в Негушево, където традициите оживяват, а децата ни откриват света заедно

Добре дошли в сърцето на нашето село! Негушево не е просто място с красиви каменни дувари и зелени улички, което киното обикна като „BG Hollywood“. То е жив организъм, а читалище „Възраждане – 1922“ е неговият пулс. Тук вярваме, че най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем сами.

От 100-годишната история към ново възраждане

През 2022 г. отбелязахме паметен юбилей – 100 години от създаването на читалището. Тази годишнина се превърна в истинско „ново възраждане“ за заниманията и традициите в селото. Днес продължаваме делото на будители като Александър Цветанов – Даскала, съчетавайки старите ценности с енергията на новото време.

Зад всеки успех стоят хора. Умението на нашия екип – председателят Надка Витанова и секретарят Елка Радойновска, да организират и обединяват жителите, превърна читалището в гостоприемен дом за всеки.

Младите семейства и силата на доброволчеството

Най-зареждащото в Негушево днес е гледката на младите семейства, които активно отделят време, за да бъдат заедно с децата си в читалището. Тук не просто водите детето на „курс“, а ставате част от общност.

Грижата за по-добра среда обединява всички ни. През 2025 г. десетки доброволци, заедно с кметството, преобразиха библиотеката на читалището – от шпакловката до новия паркет и осветлението, за да имат децата уютно място за четене. Нашата голяма кауза остава "Чиста природа за нашите деца“, родена от първия успешен референдум в България.

Какво се случва при нас всяка седмица?

Читалището е отворено за всички с целогодишни дейности:

  • Народни танци: Нашата любителска група се събира два пъти седмично (общо 3 часа) под ръководството на Елка Радойновска. Учим хора от всички области и печелим награди, но по-важното е, че се забавляваме заедно.
  • Джудо за деца: Веднъж седмично проф. Анжелина Янева-Прокопова възпитава малчуганите на дисциплина, техники и екипност върху професионални татамита.
  • Арт-творителници с Илияна Добрева: Провеждат се 2-3 пъти месечно и са напълно безплатни. Тук децата и родителите работят с вълна, прежда, дърво, гипс и естествени материали, а кулинарните приключения са любими на всички.

Срещи, празници и магия

Празнуваме, учим и растем:

  • „Срещи с изкуството“: Децата се срещат с професионалисти в различни области, учат се да задават въпроси и да обсъждат идеи с уважение.
  • Детски празници: На 1-ви юни организираме специални състезателни игри за бързина и координация, а Коледа е истинска магия с театрални роли и приказки, в които децата са главни герои.
  • Възродени традиции: Гордеем се, че възстановихме автентичния обичай „Коледуване“, както и Лазаруването и Бабинден.
  • Негушевски мегдан: През лятото репетициите ни на открито се превръщат в общоселски празник с танци, организират се и футболни турнири.

Елате и участвайте!

Независимо дали сте в Негушево от поколения или току-що сте избрали селото за свой дом – вратите ни са отворени. Можете да се включите в танцовия състав, да помогнете като доброволец, да дарите книга за библиотеката или просто да дойдете на следващото ни събитие.

Читалище „Възраждане – 1922“ е нашето общо пространство. Нека го правим по-хубаво всеки ден!

Според предоставения отчет, дейността на читалището през 2025 г. е изключително богата и включва общо 67 инициативи, в различни категории. Те обхващат както традиционни местни празници и обичаи, така и участия във фестивали, благотворителни кампании и целогодишни образователни програми. Ето как може да ги обобщим в различни категории:

Традиционни обичаи и местни празници (14 инициативи)

  • Пресъздаване на Бабинден.
  • Обичаите Лазаруване и Великденска творителница с боядисване на яйца.
  • Честване на националните празници: 3-ти март (кампания „Горди Българи“, поднасяне на цветя и участие в Арабаконак) и 24-ти май.
  • Възстановяване на обичая „Коледуване“ с изработване на сценарий и закупуване на автентично облекло.
  • Други празници като 8-ми март, Еньовден и Денят на християнското семейство.

Участия във фестивали и събори в други населени места (19 инициативи)

Читалището е представило Негушево на множество сцени, включително:

  • Фолклорни фестивали в Китен и Лозенец, Локорско („Шопска песен“), Казичене и Пролеша.
  • Събори в селата Петково, Саранци, Осойца, Григорево, Гайтанево, Чеканчево, Байлово, Макоцево, Стъргел, Раковица и Долна Малина.
  • Специални събития като „Празник на барабоя“ в Долно Камарци и „Корени и гранки“ в Осойца.

Местни общностни кампания и проекти (10 инициативи)

  • Основен ремонт на библиотеката с помощта на доброволци.
  • Отбелязване на 14-тата годишнина от местния референдум.
  • Организиране на „Празник на доброволчеството“ на местността „Комкалника“.
  • Благотворителни каузи: базар „Да опитаме заедно“
  • Подкрепа за възстановяване на 33 икони от празничния ред на иконостаса в църквата в Негушево.
  • Систематизиране на информационната страница на читалището в интернет.
  • Представяне на дейността публично в социалните медии от специалист - доброволец.

Детски празници и образователни поредици (12 инициативи)

  • Нова поредица „Срещи с изкуството“ (срещи с балет и джудо).
  • Детски празници за 1-ви юни и „Лятото продължава“ (за края на ваканцията).
  • Творчески ателиета: рисуване на букви за 24-ти май и литературни срещи с писатели.
  • Коледни инициативи: „Заедно за Коледа“, „Коледна магия“ (украсяване), „Запалване на светлините“ и детско тържество на 24-ти декември.

Целогодишни и спортни дейности (12 инициативи)

  • Редовни репетиции по народни танци и тренировки по джудо.
  • Арт-творителници с Илияна Добрева и занимания по рисуване.
  • Летни събития под надслов „Негушевски мегдан“ (репетиции на открито, игри, футбол) и летен концерт на Цветан Стоянов.
  • Участие в зимния футболен турнир на общината.
  • Институционални дейности като отчетно-изборното събрание и вписване в Агенцията по вписванията.

Цялата тази програма се реализира благодарение на активната работа на секретаря Елка Радойновска, председателя Надка Витанова, подкрепата на Община Горна Малина и множеството доброволци.

Културен калейдоскоп

Негушево е сцена. Традиционният ни събор през октомври се превърна във фестивал с над 150 участници от 12 читалища. Нашите самодейци представят достойно селото ни на фестивали като „Шопска песен“ и „Фолклорни нюанси“ – Китен, носейки със себе си славата на Негушево като „BG Hollywood“ и място на жива култура.

Чуйте интервюто на Елка Радойновска за предаването на БНР "Бабино хоро за Бабинден в Негушево"


Читалище „Възраждане – 1922“ благодари на всички свои членове, дарители и доброволци. Заедно продължаваме да пишем историята на Негушево!

Negushevo 3 March 2026
{hoto Nina Trankova

Абонирайте се заНегушево; Следете Negushevo; Участвайте в дейностите

Редакционен екип

Групата за български народни хора към читалище „Възраждане -1922“

Представяме ви групата за български народни танци на едно сто годишно читалище от едно село с  почти хилядолетна история- Негушево. В това подбалканско село корените могат да се проследят столетия назад, а традициите се опазват и възраждат от поколенията. На историята и традициите му е посветена и специална книга – „Негушево в кръговрата на времето и историята“. За българските кинаджии - оператори и режисьори, то  е известно като „Софийската Ковачевица“ заради традиционните български каменни дувари с големи дървени порти, автентичната атмосфера. Тук са снимани над 50 български и международни филмови продукции. Преди няколко години селото беше в епицентъра на голяма гражданска инициатива, която  организира местният референдум - срещу  заплахата в този красив и чист район да бъдат открити кариери за добив на камъни. Референдумът завърши с успех и така бе съхранена природната среда не само в Негушево, но и в цялата община Горна Малина. Нека постоянно подкрепяме танцовия състав от читалище "Възраждане - 1922 г."! Групата репетира от 2022г. Представя с.Негушево с програмата си от над 70 фолклорни танца. Участва на всички фестивали и празници в областта. Получава грамоти и носи радост! Наградата от община Горна Малина е отлично признание за успеха на групата. Абонирайте се за YouTube канала Negushevo 
Редакционен екип
Снимка Михаела Танева

Будителят Александър Цветанов – ДАСКАЛА

На 3 март 1903 г. в село Негушево се ражда второто дете от многолюдното семейството на Иванка и Цветан Христов Бамбалски- Александър. Разбрал е, че само с общи усиля хората от селото ще МОГАТ да се справят с трудностите на следвоенния живот, че ВСИЧКО ЩЕ ЗАВИСИ САМО ОТ ТЯХ. Умее да убеждава и проявява организационен талант. Увлича след себе си млади и стари. Спечелва доверието на селските първенци с качествата си на лидер, но и с работохолизма, с почтеността си и най-вече, че взима присърце  всички болезнени проблеми на хората от селото. Наричат го Даскала Сандо.


За краткия си 50 годишен живот той създава и участва във всички възможни организации и структури,  които да помогнат на хората да подобрят живота си, да разширят  съзнанието си  и да изградят бъдещето със свои ръце.  


През 1922 година инициира основаването на читалищното дружество „ВЪЗРАЖДАНЕ“ заедно с другите учители и подкрепен от първенците на селото.
В селото е създадена библиотека с художествена литература, вестници и списания; художествена самодейност; забавления за младежта; лекции и беседи на просветни, медицински и селскостопански теми за модерно земеделие. Увлича младежите с идеята за построяване на Читалищен дом и набиране на средства за неговото построяване.
Той е и основател на читалището в съседното село Потоп, като активно участва и в строежа на местната църква през 1922 година.

През 1925 година, по негова молба, е преместен и назначен като начален учител в родното Негушево, а от септември 1928 до 1949 година е главен учител в селското училище „Св. Св. Кирил и Методий“.  Първите усилия на младия учител са насочени към осигуряване на приходи за училището.

През 1925 година издейства царски Указ за предоставяне на държавна земя за училището - 185 дка в местността „Поището“. През 1935 година организира построяването на училищна воденица в местността „Чурешка река” с доброволен труд на жители от селото. Приходите от земята и воденицата се използват за издръжка на училището и читалището, за ремонт и отопление, за безплатни учебници, за дрехи и безплатна трапезария за бедните ученици.

Заедно с другите учители организира курсове за ограмотяване и широка просветна дейност.
Младият учител се включва и в КРЕДИТНО КООПЕРАТИВНОТО ДРУЖЕСТВО „ЕДИНСТВО“, основано в селото през 1908 г..Отново всички длъжности са на доброволни начала. От 1925 г. до 1940 г. като  касиер-деловодител и ръководи и направлява всички дейности на кооперацията.

От спестовно-кредитна, Кооперацията се разширява до потребителна и производителна, и се превръща във „всестранна кооперация”. Към 1936 година в нея членуват 1/3 от домакинствата на селото, но тя обслужва всичките му жители.
От печалбата на дружеството се отделят средства за фонд „Общополезни начинания”. От фонда се заделят и средствата за построяването на читалищно-кооперативен дом.
През 1938 година мечтата на Даскала Сандо, на членовете на читалище „Възраждане“ и кооперация „Единство“ се сбъдва – построен е читалищно-кооперативен дом, или както в селото го наричат „Кооперацията“.
ВОДАТА ЗА СЕЛОТО също е проблем, в решаването на който, Александър Цветанов не остава безучастен. Няма вода за хората и добитъка. Чешмите са малко, със слаб дебит. Три са пресъхнали. В продължение на едно десетилетие от 1925 до 1935 година Даскала организира доброволни трудови дни с участието на съселяните и възстановява всички чешми. Построен е воден резервоар, разширен е районът на водохващането. Увеличен е дебитът. Изкопан е и кладенец в селото за общо ползване. Самият той, със свои лични средства, построява три чешми с водопои за добитъка.
ПЪТИЩАТА към и от селото са в труден планински терен. Поройните дъждове често ги отнасят. Поддържането на пътищата е грижа на селската управа, но Даскала при нужда, застава начело на организирани от него доброволци и ръководи ремонтите. И както винаги, работи най-много от всички, за да даде личен пример.
Александър ЦВЕТАНОВ е и селският лечител. През 1931 година основава дружество „ЧЕРВЕН КРЪСТ” в селото. Създава безплатна селска аптека със средства получени от доброволни помощи от населението.Поддържа близки връзки с лекари от различни места, кани ги да дават безплатни консултации и беседи -  на доброволни начала за общото благо.
За активната си и всеотдайна дейност през годините, той е награждаван многократно от БЧК с ордени, медали, значки и грамоти.
Младият и начетен учител помага за водене НА МНОГОБРОЙНИТЕ ДЕЛА ЗА ГОРИ И ПАСИЩА, които селската управа води със съседните села. Всяка година за жителите на селото са осигурявани сечища и позволителните за сеч, дърва за отопление и за строителен материал. Тази му дейност го превръща и в човек със солидна правна култура и често е ползван за ПРАВНИ УСЛУГИ, или като ВЕЩО ЛИЦЕ от своите съселяни при водените от тях чести съдебни спорове и на никого не е отказвал услуга.
През 1945 година се сбъдва една голяма негова мечта – ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯТА НА СЕЛОТО. По инициативата на Даскала и с подкрепата на новата управа, селото е електрифицирано. Той организира и ръководи доброволния труд на селяните.
През 1946 г. под ръководството на Даскала и по негов проект, отново с доброволния труд на жителите, е построен Паметник на загиналите през Отечествената война и е оформен мемориалният комплекс от паметниците на загиналите между 1878-1945 година в селото.
През 1947 г. само бързата реакция и действия на Цветанов са били решаващи за спасяването на 1500 дка земеделски земи от отчуждаване за нуждите на военните, където днес се намира новият квартал Негушево и кметството. Александър Цветков незабавно се заема с писане на изложения до околийския управител в с. Новоселци, до началника на поделение 82600, до министъра на отбраната, защитавайки земята  и поминъка на селото.
През 1949 година главният учител Ал. Цветанов е понижен в длъжност, а през 1951 година уволнен като „враг на народа, неподходящ политически, с прояви на груба реакционна и фашистка дейност“. Една година по-късно, след драматична лична битка, е възстановен като учител, но това му струва здравето.През 1953 година, на 15 април умира, едва навършил 50-годишна възраст.
През 2019 година беше подета обществена инициатива за именуване на улиците и площадите в селото. С  решение на общо събрание, утвърдено от Общинския съвет на Община Горна Малина, редом до имената на Васил Левски и Христо Ботев, заслужено място намери народният будител на нашия край - Александър Цветанов. Площадът пред кметството в квартал Негушево вече носи неговото име.
През следващата 2023 г. година ще отбележим 110 години от рождението и 70 години от смъртта му, но паметна плоча на Даскала, която днес откриваме, е тук, за да ни напомня всеки ден за личния му житейски пример.
Нека неговата неуморна вяра  бъде послание към всички нас и бъдещите поколения, че само общото усилие за благото на хората има смисъл и успех.
Михаил Таневр 30.04.2022 г.

За изложбата по тази тема прочетете статията на БНР

Из историята на Негушево и читалище „Възраждане“ през 1941-1950 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Из историята на Негушево и читалище „Възраждане“ през 1951-1960 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Из историята на читалище „Възраждане“ и Негушево през 1931-1940 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Из историята на Негушево и читалище „Възраждане“ през 1921-1930 г.

 

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

Lorem Ipsum has been the industry's standard dummy text ever since the 1500s.

ИСТОРИЯ НА ЧИТАЛИЩЕ „ВЪЗРАЖДАНЕ-1922”, С. НЕГУШЕВО

„Днес, 15 януарий 1922 година, поменатите жители на с. Негушево, Софийска околия, а именно: учителите: Ангел Цветанов, Александър Цветанов, Параскева Величкова, свещ. Спас Генков, Христоско Йотов, Цветан Ив. Караджов, Иван Иличов, Спас Илчов, Иван Танев, Митко Димитров, Томо Георгиев, Петко Павлов, Димитър Янев, Стефан Георгиев, Лазар Ранчов, Михал Минов, Стоян Милков, Митар Христов, Стоил Анев, Илия Георгиев, Никола Петков, Велйо Анге-лов, Найден Цветков, Петко Стоянов, Атанас Стоянов, Димитър Цеканов, Ане Георгиев, Филип Ангелов, Тодор Митров и Цветан Христов събрахме се в 10 часа преди обед в помещението на Народното първоначалното училище за основаване народно читалище...“Из протокол №1

Така започва историята на читалище “Възраждане" в с. Негушево, създадено то 31 души ентусиасти. Между тях са тогавашният кмет Йордан Киров, секретар-бирникът Христоско Йотов, свещенникът Спас Генков, учителят Александър Цветанов - тогава 19-годишен. За председател е избран свещ. Спас Генков, за деловодител - Ал. Цветанов. От тогава младият учител непрекъснато заема ръководни длъжности в управителния съвет и е основен инициатор и двигател на всички читалищни и обществени начинания.

Основните задачи на читалището са формулирани в едно от писмата до Министерството на просветата: широка просвета и самообразование, пробуждане на народното съзнание, създаване на нравствени добродетели у младежта.

Членовете на читалището развиват много активна просветителска дейност. Всяка година в читалището се изнасят беседи и сказки на теми за възпитанието на децата, здравната просвета, пропагандата на кооперативното движение, беседи на селскостопански теми и мн. др. Канени са и външни авторитетни лектори. Неизменен лектор е и Ал. Цветанов.

Средствата за набавянето на книги и списания се вземат от фонда на читалището, но има и частни дарения от: Георги Сп. Генков - 200 книги, от Иван Петров - 120 книги. Всяка година по 5-10 души от членовете на читалището (от управителния съвет - задължително) дават лични средства за абонамент за по 1-2 списания с различна тематика: от художествена литература до литература на здравни и селскостопански теми и др.

Един отчет от 1927 г. свидетелства, че от 18 читалища в тогавашната Новоселска околия, негушевското “Възраждане" е едно от най-добре организираните - то е на едно от първите места по броя на членовете, по фондове и по броя на книгите в библиотеката му.

Още при основаването му неговите членове мечтаят за построяване на собствена читалищна сграда. Събират средства от волни пожертвувания на неговите членове.

През 1930 г. читалището има 57 члена. Взето е официално решение за построяване на читалищна сграда и започва кампания по набиране на средства. Изнасят се по няколко вечеринки в годината в Негушево и в околните села. Артисти са учителите и по-будни младежи от селото. Събират се волни помощи в пари и в натура. По празниците, като Великден, 24 май, Коледа, Нова година се разиграва предметна лотария. Учениците също изнасят вечеринки в полза на читалището. Някои от учителите дават по една месечна заплата. Между тях са Ал. Цветанов, Богдан Тодоров, Димитър  Гешев.

През 1931 г. е определено мястото за строеж на читалищната сграда. За строежа са събрани 8500 лв. През 1932 г. сумата е вече 15 000. През 1934 г. в управителния съвет влизат свещ. Цветан Караджов - подпредседател и Богдан Тодоров - касиер. Съпрузите Цветанови запазват постовете си председател и секретар.

На общо събрание се взема решение 5% от доходите на училището да се отделят за предстоящия строеж. Кооперативното дружество “Единство” също отделя средства от своя “фонд за общополезни начинания”. Министерството на просветата отпуска 2000 лв. Средства е отпуснала и Горномалинската община, до която също има отправена молба.

През 1936 г. читалището има 63-ма членове, 1200 книги и 30 000 лв. в наличност.

На 28.IХ.1938 г. 10 души първенци от с. Негушево и кметът на Горномалинската община поставят подписите си под акта за полагане на основния камък на читалищния дом. Сградата ще се строи със средства от фонда на читалищното и кооперативното дружество.

Основната работа по организацията на строителството, по осигуряване на работници, по доставката на материалите е изнесъл на плещите си “даскала Сандо”, както го наричат всички, той е и непосредствен ръководител и организатор на строежа.

След 9.IХ.1944 г. дейността на читалищното дружество продължава със същия управителен съвет - Ал. Цветанов - председател, Параскева Цветанова - библиотекар. Възобновява се дейността на театралната трупа, с което се набавят средства за доставка на нови книги.

На 18.VII.1948 г. е създадена комисия за построяване на читалищен салон.

На 12 март 1949 г., общото годишно-отчетно събрание на читалище “Възраждане” избира управителен съвет: Ал. Цветанов - председател, Хр. Найденов - зам.- председател, Димитър  Гешев - секретар.

На 10 август 1949 г. на заседание на УС е взето решение за отчуждаване на подходящо място и построяването на читалищен салон. Идеята е той да бъде продължение на сградата на читалището и да се ползва за кино-прожекции, събрания и читалищна дейност. Проектът е на Ал. Цветанов, който през 1950 г. пише писмо до общинския народен съвет да се отреди парцел за нуждите на читалището. Тази идея остава неосъществена.

През1951 и 1952 г., се запазва същото ръководство, но се приемат нови членове - Иван Бекрийски, Гюргена Спасова, Никола Иванов, Стоил Анев, Никола Велчов и Иван Илчов.

През 1953 г. на 8 март - на общо събрание е избран нов УС. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - зам.-председател, Иван Ст. Илчов - секретар.

1954 г. Димитър Гешев - председател, Богдан Тодоров - секретар-библиотекар, Спаска Иванова - касиер. Членове: Любка Златева, Богдан Сторов, Недялка Михова.

Това е период, в който миграцията към големия град и необходимостта да пътуват до него, кара голяма част от хората да се преместят и да формират т.н. квартал Негушево - в близост до гарата.

През 1957 г. за председател на УС на читалището е избран младият син на “даскала Сандо”- Петър Ал. Цветанов

.През 1958 г. за председател на УС отново е избран Димитър Гешев, а Петър Ал. Цветанов е секретар- библиотекар.Това ръководство се запазва до 1971 г., когато  за председател е избран Петър Георгиев Боев.

През 1972 г. за председател е избрана Цветанка Иванова, която изпълнява тези функции с кратко прекъсване до 2008 г.

В този период на обезлюдяване на селото, акцентът е върху самодейността и запазване на фолклорните традиции в селото.

Фолклорната певческа формация - Пеша Ранчова, Петкана Филипова, Иванка Нецова, Йонка Нешева, Йорданка Спасова и др. е отличена със златен медал при поредното си участие в Копривщица през 1982 г.

През 2008 г. за председател е избрана Стоянка Илиева.

През 2012 г. за председател е избран Михаил Танев, Страхил Ненов - зам.-председател, а Цветанка Христова е секретар. Проверителна комисия:  Преслав Василев, Димитър Кацев, Величка Веселинова.

Снимки от дейността на читалището и историята на Негушево през миналия век може да видите в "Галерия".

Историята на Негушево през 1911- 1920г. в снимки

 

Scroll to Top