Категория: Референдум

Юбилеят на местния референдум, който чествахме през 2026 г., отбелязва 15 години от историческото гласуване в община Горна Малина. Събитието се организира под надслова „За живия дух и живия камък“ и има за цел да предаде посланието за гражданска отговорност и опазване на природата на следващите поколения. Юбилеят е силно послание към жителите на общината за утвърждаване на Горна Малина като „зелена община“. Основният фокус е върху децата и младите хора, за да бъдат възпитани в грижа за природата и да се съхрани паметта за гражданската победа от 2011 г..

Програма на юбилейните събития (април – юни 2026 г.)

Честванията в Негушево са планирани като поредица от инициативи, обхващащи целия пролетен сезон.Обявяване на осмото издание на фестивала за алтернативно земеделия “Алтер Агро” – обвързвано с Международния ден на Земята (22 април). Среща с д-р Александър Симидчиев под наслов “Децата посланици на здравето”. Кампания “Стани пазител на историята” за оживяване на старото училище в Негушево - стартирана на 24-ти май. Поход “Негушевския Олимп” с олимпийската шампионка Здравка Йорданова.

Централното събитие, „Празнуваме заедно“ се проведе на 27-ми юни в Негушево. В него ще участваха самодейци от читалищата от всички населени места в общината, ръководството на общината и официални гости. Програмата включи празничен концерт на самодейцитер пускане на балони, творческа работилница в двора на старото училище 

Юбилеят подчертава значението на Паметника на референдума („Дървото на живота“) в Негушево, който е издигнат през 2015 г. като първия паметник на демокрацията в България. Референдумът от 25 юни 2011 г. остава в историята като първия успешен такъв у нас, при който 92% от гласувалите казаха „НЕ“ на кариерите и замърсяващите производства.

За популяризиране на юбилея участниците получиха зелени тениски и специални юбилейни грамоти. Честването е подкрепено от водещото за общността мото:

„Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем!“

"Колективната памет е хоросанът, крепящ структурата на нашето общество. Тя е топлата прегръдка между минало, настояще и бъдеще. Стабилната основа за отсяване и развитие на добрите практики и отстояване на справедливите човеколюбиви позиции. В този контекст, самата общностт в Негушево, абсолютно неслучайно осъществила успешния референдум, е жив паметник не просто като обект за съзерцаване или благоговеене, а като един жив пример, достоен за следване, споделяне и разказване днес, и на тези след нас". Сподели официалният ни гост Иван Димитровр областен управител на София област от служебното правителство през 2026г.

Празникът уважиха и направиха приветствие кметът на общината г-н Ангел Жиланов, Председателят на Общинския съвет г-н Николай Стоилов, народният представител и Председател на за Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество г-н Александър Симидчиев, г-н Иван Димитров, управител на София Област от служебното правителство и свещеноиконом Серафим Янев.

10 въпроса и отговори: Историческият референдум в община Горна Малина и борбата за „зелено“ бъдеще

В бурната история на българския преход община Горна Малина се утвърди като уникален прецедент, трансформиращ социалната апатия в мащабен модел на пряка демокрация. Местният референдум от 2011 г. беше стратегически акт на самоопределение, чрез който една общност отказа ролята на „жертва на обстоятелствата“, за да се превърне в „архитект на собственото си бъдеще“. Случаят в Негушево и околните села е фундаментален сблъсък между частни интереси и общественото благо. Този сблъсък извади на повърхността системни дефицити в държавното управление, но същевременно доказа, че когато граждани и местна власт действат в единение, те могат да спрат разрушителната експлоатация на ресурсите. Днес този опит може да служи за методологически наръчник за гражданско участие и устойчиво регионално развитие.

Каква беше основната цел и въпрос на референдума от 25 юни 2011 г.? Основната цел на вота беше изграждането на юридическа и гражданска преграда пред опитите за превръщане на общината в индустриална зона. Въпросът, на който гражданите отговориха, беше: „Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост, за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства?“ Този въпрос дефинира защитния периметър на общината срещу дейности, застрашаващи нейното устойчиво развитие.

Какви бяха конкретните резултати от гласуването и защо са исторически? Резултатите са безпрецедентен успех за пряката демокрация в България. При активност над 74%, внушителните 92% (или 89.6% според окончателните данни) гласуваха с „НЕ“. Вотът е исторически, тъй като успешно преодоля изключително високата законова бариера – изискването в референдума да участват поне толкова избиратели, колкото на последните местни избори. Общността успя да премине този праг с точно 20 гласа повече, което подчертава тежестта на всеки индивидуален избор в борбата срещу системата.

Кои бяха основните заплахи за околната среда и здравето на жителите? Заплахата идваше от инвестиционните намерения на фирми като „Ин Мат Инженеринг“ и „Дата Дот Балкани“. Тези проекти, често описвани като „вуду-бизнес“, целяха изсмукване на ресурсите и унищожаване на потенциала за развитие чрез кариери в местности като „Рудината“ (между Негушево и Осоица) и край Байлово. Планираният добив от 80 000 кубика годишно върху терени от по 0.74 кв. км би превърнал региона в прашен лунен пейзаж, съсипвайки здравето на хората и пътната инфраструктура.

Какви нарушения на закона бяха идентифицирани при опитите за сондажи? Установено беше, че „Ин Мат Инженеринг“ е действала без задължителния договор с общината като собственик на земята. При проверка на място от Министерството на икономиката, извършена в присъствието на 150 представители и свидетели от общината, бе доказано, че фирмата е подавала доклади с фалшиво съдържание. Сондажи на посочените координати фактически не са съществували, а на част от точките теренът е бил физически недостъпен за техника, което освети мащаба на административната манипулация.

Каква е ролята на съдебната система в окончателната победа? Съдебната битка продължи три години след референдума. Ключовата победа бе постигната на 5 май 2014 г., когато петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно потвърди отказа на държавата да регистрира „търговско откритие“ на „Ин Мат Инженеринг“. Това решение пресече юридическите опити на фирмата да заобиколи волята на гражданите и потвърди, че никой не може да черпи права от неправомерни действия. Безвъзмездна юридическа помощ оказа адвокат Христо Андонов. 

Какво символизира монументът „Дървото на живота“ в Негушево? Откритият през 2015 г. монумент е паметник на суверенитета на местната общност. Вграден в каменния дувар на старото училище, той олицетворява „живия камък“ и устойчивостта на гражданския дух. Пластичната композиция е символ на връзката между хората, които отказват да бъдат безразлични и доказват, че демокрацията е жива, само когато се защитава активно.

Какви последващи опити за заобикаляне на силата на референдума са преустановени? През 2014 година концесионерът на кариерата в непосредствена близост до село Априлово подава искане за удължаване на срока на концесия за още 30 години. След граждански протести и активна подкрепа чрез инструментите на парламентарния контрол на народния представител за София област / в този период от време/ г-н Александър Симидчиев дейността на кариерата е окончателно прекратена. Безплатна юлидическа помощ оказва адвокат Светлана Йорданова. 

Защо Негушево е наричано „Софийската Ковачевица“ и каква е културната му стойност? Селото е съхранило уникална каменна архитектура в стил Копривщица, което му печели славата на културно съкровище. Автентичната му атмосфера го превръща в декор за емблематични продукции като „Гераците“, „Земя“, „Под игото“ и много други. Референдумът беше необходим инструмент за защита на това наследство, което би било безвъзвратно загубено при разкриването на кариери само на 600 метра от къщите.

Как местните сайтове и Фейсбук страници пазят спомена за референдума в Горна Малина и как това вдъхновява младите да продължат „зелената“ кауза?“ Дигиталната памет за референдума в Горна Малина се пази жива чрез местни платформи като сайта на Негушево и Фейсбук страниците на общността. Тези онлайн пространства служат като архив на успеха от 2011 година и редовно информират гражданите за екологични събития и инициативи. По този начин дигиталното съдържание вдъхновява младото поколение да пази природата и да продължи делото на своите родители за „зелена община“.

Каква е дългосрочната визия за развитие на общината след референдума? След победата Горна Малина приема план за развитие в областта на туризма, биоземеделие и спорт и се трансформира в „зелена община“. Референдумът защити съществуващите европейски инвестиции за залесяване и социални проекти. Днес общината привлича млади семейства, търсещи чиста среда, което доказва, че устойчивият модел е икономически по-жизнеспособен от хищническата експлоатация на ресурсите.

Петнадесет години след историческия вот, Горна Малина е живо доказателство, че единението между гражданите и местната власт е единственият реален лек срещу институционалното бездушие и хищническия капитализъм. Победата над системата от интереси създаде среда, в която природата се възстановява – на местата, нарочени за кариери, днес расте млада гора. По-важното е, че този успех доведе до демографски подем, налагащ разширяване на детските градини и училищата, което е директен резултат от защитената „зелена“ идентичност на региона.

Моделът „Горна Малина“ се превърна в изключение от традиционния български модел на пасивно недоволство. Той служи за вдъхновение на десетки други общини, показвайки, че демокрацията работи, когато гражданите поемат отговорност. Основната поука е, че борбата срещу „вуду-бизнеса“ изисква не само емоция, но и висока експертност и правна упоритост. Днес общината остава символ на гражданския суверенитет – доказателство, че когато една общност реши да пази своята земя, тя притежава силата да промени самото бъдеще.

Как местните онлайн платформи и Фейсбук страници помагат за дигиталното опазване на историята зад първия успешен референдум в Горна Малина, и по какъв начин този дигитален архив пренася каузата за чиста природа между поколенията? 

Дигиталната памет за първия успешен референдум в Горна Малина се поддържа жива чрез активни онлайн платформи, които свързват историята с младото поколение. Местните общности използват интернет пространството, за да превърнат миналия успех в постоянен пример за екологично съзнание. 

На практика това се случва в онлайн платформите чрез актуализация на дигиталния архив. За актуалния дититалния архив се грижи Нина Трънкова. Тя координира редакционен екип и привлича съмишленици и спонсори за своята кауза - приемственост между поколенията.

Информационни сайтове: Страници като сайта на село Негушево работят като дигитална библиотека. Те пазят статии, документи и снимки от вота през 2011 г. Така историята остава достъпна за всеки, който иска да научи как се защитава природа. 

Социални мрежи: Официалната Фейсбук страница на Gorna Malina редовно напомня за годишнините от вота. Там се споделят покани за събития, като тържествените чествания пред монумента „Референдум“ в Негушево. Страницата Negushevo публикува авторски материали за всички културни прояви и значими инициативи, без прекъсване от 2011г., към датата на сегашния материал.

Граждански групи: Пространства като Общностен център Негушево, затворена фейсбук група Читалище "Възраждане - 1922" , публични групи на читалищата в Осойца, Байлово, Априлово и др. служат за бърза връзка между хората. В тях се обсъждат актуални екологични теми, организират се залесявания, тематични срещи и творчески работилници насочени към осъзнаване на значението на запазенатаприродна среда.  

Пренасяне на каузата: Дигиталните архиви показват на младите хора, че чистата природа в общината не е даденост, а резултат от битката на техните родители. 

От екрана към гората: Дигиталните инициативи често водят до реални действия. Младежите научават от интернет за места като пешеходната пътека „Младата гора“/”Поход към Негушевския Олимп” - и се включват в поддържането на спасените територии.

Училищни и общностни проекти: Дигиталните материали се използват в местните училища. Те помагат на децата да растат с мисълта, че Горна Малина е първата „зелена община“ и те продължат това дело.

---

Вече четиринадесет години всеки юни отбелязваме една дата, която искаме да предадем на поколението след нас – Денят на Референдума.

Направихме за тях. За тези, които тогава прохождаха, а днес са вече големи момчета и момичета, за децата в детската градина, които сега са студенти или вече работят. Тогава бяха малко. Училището и детската градина едва събираха достатъчно деца. Днес те са толкова много, че има нужда от разширяване.  

Направихме този Референдум за зелена община, за да запазим природата тук. Днес вместо каменни урви,  прах и разбити пътища на нароченото за  каменни кариери място расте млада гора. Все повече млади хора идват да живеят в общината. Все повече проекти за крайградски туризъм и спорт се реализират, все повече образователни, социални и културни инициативи се случват тук.

Направихме този референдум, за да покажем, че ако сме заедно, ако сме упорити и не отстъпваме,  демокрацията работи -  защото произтича от гражданите. Трудно беше да убедим хората, че  има смисъл. Не беше лесно да направим пътеки от общината до всички институции. Песимистите бяха много повече от оптимистите, за това, че е възможно да успеем. Но го направихме  благодарение на всички вас, които не останаха безучастно в къщи. Победихме системата на интереси, зависимости,  бездушие и безогледна жажда за забогатяване.

Много са общините в страната, които станаха жертва на тези интереси. Малко от тях опитаха да се преборят, да защитят правото си на живот в чиста природа и без замърсяване. Тази година, през юни докато ние чествахме 14-тата си годишнина от спечелената победа, жителите на селата около язовир Студена разбраха, че кариерата там ще бъде увеличена с нови 140 декара.  Взривовете, камъните, прахта ще превърнат целия красив район в язва, за да се обогатят няколко човека.

С Референдума ние, ние, хората и общинската управа на Горна Малина не позволихме това да се случи в Негушево и Осоица. Не позволихме и кариерата в Априлово да продължи с още 30 години концесията.

Решихме заедно, че нашата община е чиста и зелена. Денят на Референдума е за това, за да ни напомня силата на гражданското общество. И че то работи, когато сме заедно.

 

Това е поучителна история за времето на прехода, която показва как общинското ръководство и гражданската инициатива в една община могат да преодолеят значими проблеми на територията на общината, като мобилизират целия си административен и човешки потенциал и работят заедно.

Историята на местния референдум започва с една заповед, издадена в края на мандата на управление на тройната коалиция – БСП, ДПС, НДСВ през юни 2009 г. от тогавашния министър на регионалното развитие Асен Гагаузов. Заповедта е за геологопроучвателни работи на строителни материали и провеждане на процедура по отдаване на концесия за срок от 40 години на фирмата „Ин Мат Инженеринг“ ООД в терен, определен като „Триъгълника“ в източния край на Рудината по границата на землището на с. Негушево и с. Осойца. Заповедтта е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 56 от 21 юли 2009 г. С писмо от 30.10.2009 г. до кмета на общината МРРБ приложено е изпратило копие от разрешението и координатен регистър на площа. Теренът е публична общинска собственост и по закон това може да се случи само със съгласието на общината, върху чийто терен ще се извършват тези проучвания, но общината отказва да даде своето съгласие и приема случая за приключен.

Няколко месеца по-късно кметът на общината инж. Емил Найденов научава от кмета на с. Негушево, Иван Карастоянов, че на 11.05.2010 г. е получено писмо от фирмата титуляр на разрешението „Ин Мат Инженеринг“ за извършване на 4 бр. сондажи на Рудината, като търси квартира и пазач на оборудването.

Следва незабавна реакция от страна на общината, която настоява пред МРРБ и МОСВ да бъде запозната с условията на договорите, сключени с „Ин Мат Инженеринг“, и появилото се в началото на 2010 г. второ дружество с титуляр „Дата Дат Балкани“ ООД, със същия предмет на дейност и намерения в съседство с терена на първото дружество, с наименование на площадката „Триъгълника – 2“, само че с разрешение от МОСВ. Двете дружества заявяват площ на терена за добив всяко по 0.738 кв. км и годишен добив по 80 000 кубика. Това е чудовищно, защото покрива близо два километра в източна посока от полоща на Рудината и на практика ще ги унищожи. Размерът на площта за добив не е случаен, защото по закон в тези параметри искането им осигурява разглеждане и одобрение на документите за концесията в РИОСВ – София област, която, естествено, е лесно преодолимо препятствие.

Такъв беше Законът за подземните богатства и Наредба № 7 на МОСВ, която определяше реда за извършване на проучвания и получаване на разрешения за добив на нерудни изкопаеми. Всяко министерство можеше да дава разрешения за проучване и откриване на кариери, като договорите са за срок от 30–40 години без никаква координация по между им. Само за 20 години много места в България бяха превърнати в лунен пейзаж от кариери за всякакъв добив.

На 14.06.2010 г. е изпратен сигнал да Районната прокуратура – гр. Елин Пелин, с настояване да бъде извършена проверка за установяване на извършителя на този сондаж и настояване сондажните дейности да бъдат прекратени поради незаконния си характер. Сигналът до прокуратурата завършва с думите: „Предвид изложеното, като кмет на Общината съм силно обезпокоен от безчинствата и варварското отношение към общинската земя. Моля Ви да назначите проверка по случая.“

Oтговорът е забавен във времето и е отрицателен, като се казва, че съдът не намира основание за подобни действия. Налага се кметът на общината да ги изгони с помощта на полицията, за незаконни действия и самоуправство в общински терен без разрешение, извършени само в рамките на два дни – събота и неделя.

На 13.07.2010 г. е получен отговор на запитване от общината към МРРБ от тогавашния зам.-министър, че всичко ще бъде по законов ред, че общината има право да обжалва законосъобразността пред ВАС и че предстои процедура по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС), която може да прекрати процедурата по отдаване на концесия, ако се констатират нередности.

Общинското ръководство и кметът инж. Е. Найденов са притеснени от това поведение на официалните институции и се обръщат с апел за подкрепа към гражданското общество на територията на общината. Естествено е инициативата да бъде подета от засегнатите села и в частност от с. Негушево, където вече тече подписка срещу отдаването на терена за кариера за добив на камък.

На 03.10.2010 г. е про­ве­дено съб­ра­ние на жи­те­ли и соб­с­т­ве­ни­ци на имо­ти от с. Не­гу­ше­во, на което присъстват 72 души, а кметът Е. Найденов запознава присъстващите със ситуацията и изразява своето безпокойство по отношение изхода на тази битка и бъдещето на селото, като и на общината. Водещият на събранието М. Танев информира за вече проведената инициатива – гражданска подписка протест с участието на 400 жители от селото и общината, и обявява създаването на Инициативен комитет, който заедно с ръководството на общината да се бори за прекратяването на концесията. Чрез принципа на самопредлагане се учредява и е одобрен от събранието комитет в състав от следните 14 жители и ползватели на имоти в селото: проф. д-р Ваньо Митев, доц. Емил Прокопов, д-р Дечо Дечев, Здравка Йорданова, арх. Христо Лазаров, Надя Белчева, Михаил Танев, Лиляна Стаменова, Димо Димов, Пенко Пенков, Радка Величкова, инж. Румен Кръстев, Димитър Кацев, Иван Абрашев, Гарбис Соумастиян, инж. Стоян Богданов.

За координатор е одобрен Михаил Танев, а Радка Величкова – за секретар на комитета. Надя Белчева е човекът който се заема с комуникационната стратегия на кампанията.

Инициативният комитет започва незабавна работа и в координация с общинското ръководство скоро е набелязана и първата голяма публична (и медийна) акция на протест срещу опита да се унищожи общината. На 1 ноември, Деня на будителите, е организиран митинг-концерт срещу вандалското предприемачество под наслов „Природен парк или каменна кариера?“. В него участват децата от детска градина „Вяра, Надежда и Любов“ в с. Горна Малина, всички самодейни състави от читалищата в общината, както и от СОУ „Хр. Ботев“, Горна Малина. Личната си подкрепа към протеста изразяват с участието си в концерта композиторът Хайгашод Агасян и Недялко Йорданов. Към протеста и в негова подкрепа се присъедияват много изявени хора на културата и изкуствата – учени, писатели, музиканти и спортисти, приятели на община Горна Малина. В създадената интернет страница на с. Негушево е публикуван апел, за подкрепа на който се отзовават стотици хора от цялата страна. Ето текста:

 „Софийският Подбалкан и община Горна Малина –

природен парк или пустинен пейзаж с каменни кариери?

 На 1 ноември честваме Деня на българските будители, благодарение на които България от робска се е превърнала в свободна държава. Смисълът на този ден е да си спомним за отговорността, която носим към следващите поколения българи – каква България ще им оставим? Защото знаем, че бъдещето на държавата и на децата ни се създава сега.

Пред бъдещето на нашата община надвисва заплаха за съсипването и обезлюдяване на този съхранен и красив район в близост до столицата.

След опитите тя да се използва за сметище на големия град или да се направи нова каменна кариера край Байлово, сега апетитите са насочени към Негушево и Осойца. Предприемаческите намерения са за откриване на кариера за добив на камъни и пълнители за бетон. Тези намерения нямат нищо общо с подобряването на перспективите на района. Точно обратно, те предлагат единствено да изсмукват ресурсите и потенциала му да се развива като едно добро място за живеене и отдих до столицата.

Да, ясно е, че изгребаните хълмове, хидравличните чукове, инсталациите за трошене на камъни и тежкотоварните камиони ще донесат печалба на предприемачите, но по отношение на общината ще доведат само до разрушаване на екологичната среда, запрашаване, натрупване на отпадъци и разбиване на пътищата от тежките камиони.

Тези апетити са в противоречие и с прие­тия план на общината тук да се развиват селски туризъм и екоземеделие, за което са осигурени европейски пари за залесяване на тази местност, готов е планът за създаване на естествен парк, екопътеки, места за отдих и занимания на туристите.

Спомняте си от уроците по история, че на това място – хълмовете на Софийския Подбалкан, се е водила битката за освобождението на столицата от турско иго. Тук дедите ни са се били за бъдещето на България. Като хора, които обичат родината си, ние също трябва да бъдем отговорни към нея. И затова сме длъжни да водим битка за спасяването на това място от едно съвременно иго – на хищнически капитализъм, който изсмуква ресурсите на природата, държавата, общините и обществото. Криворазбран като предприемаческа инициатива, през последните десетилетия той съсипа бъдещето на стотици прекрасни места в страната ни. Няма да приемем Негушево и Осойца, Горна Малина и Софийският Подбалкан да последват съдбата им.

Двадесет години гледахме и търпяхме своеволията на така наречените „инвеститори“, предприемачи и чиновници да се разпореждат с ресурсите на България. Време е да се разбере, че те не са техни, а на българския народ. И че неговата дума трябва да има тежест при взимането на решения за концесии, проекти и намерения, които засягат и променят съдбата на цели райони – в лоша или добра посока.

От нашето отстояване на общите ни интереси ще зависи дали на 30 минути от София ще има една развиваща се община, природен парк, чието засаждане започва, екоземеделие и селски туризъм, или безнадеждната гледка на ерозиращите, издълбани и покрити с каменна прах хълмове на обезлюдения Софийски Подбалкан.

Вярваме, че ще сме заедно рамо до рамо в усилията, които полага общината и Инициативният комитет на Негушево и Осойца.

Нека Горна Малина бъде пример за това как трябва да се браним от хищничество и безхаберие, когато мислим за бъдещето си – за бъдещето на България.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Проф. Ваньо Митев –
ректор на Медицинския университет – София

Зам.-председател: Здравка Йорданова – олимпийски шампион по гребане и представител на България в организацията за феърплей към Съвета на Европа

Едновременно с публичните акции и медийната кампания се пишеха писма до всички институции и министерства за търсене на справедливост и спазване на закона, за да се прекрати процедурата по отдаване на концесия. В писмо отговор до общината, изпратено на 21.10.2010 г. от МОСВ, зам.-министър Е. Манева твърди следното: „... На титуляря все още не е издаден протокол за утвъждаване на запасите и удостоверение за търговско откритие. ... Това ще се случи след обществено обсъждане на доклада по ОВОС, където становището Ви ще бъде взето под внимание.“

Тези и подобни на тях уговорки имаха и имат само една цел – да заблудят обществеността и хората по места, като реално помагат на мръсния бизнес да съсипва държавата. Беше ясно, че е необходима сериозна юридическа подкрепа, за да се противостои с правни аргументи на обтекаемите отговори на висшите държавни чиновници, и към ИК бе привлечен адвокат Христо Андонов, също от Негушево. Негова и на неговия екип е огромната заслуга, при това безплатно, за крайния успех, който реално дойде едва през февруари 2014 г. По същото време към ИК бяха приобщени Евгени Трънков, Николай Илиев и арендаторът на земята в с. Негушево – Даниел Георгиев.

В края на ноември във връзка провежданата медийна кампания за концесията в с. Негушево, кметът инж. Е. Найденов провежда срещи с народни представители  и заедно с тях е изготвено предложение за промяна в Наредбата за концесиите и концесионните договори, с което се прекратява издаването на разрешения за проучвания и концесии от всички министерства и се обособява една обща Дирекция „Концисии“ към МРРБ. Предложението е прието в началото на 2011 г. и така се слага край на тази порочна практика в България. Заслугата за това е изцяло на кмета на община Горна Малина и гражданската инициатива.

Категоричната позиция на общината, подкрепена от гражданската инициатива, както и медийното осветяване на казуса, принуждават през февруари 2011 г. МОСВ да откаже удължаване на договора за проучване на втората фирма „Дата Дот Балкани“. Ето какво пише министър Караджова в писмото си:

„...Предвид постъпилите в МОСВ нееднократни жалби и възражения от кмета на община Горна Малина против извършването на геологопроучвателни и добивни работи в землищата на с. Осойца и с. Негушево, тъй като последните са препятствие и заплаха за изпълнението на програмата и плана за развитие на Общината, нямаме основание да считаме, че споразумение между „Дата Дот Балкани“ ООД и община Горна Малина ще бъде постигнато.

... С оглед фактическата обстановка, Министерство на околната среда и водите няма основание за удовлетворяване на молбата на „Дата Дот Балкани“ ООД както по законосъобразност, така и по целесъобразност и отказва да удължи срока на договора от 25.02.2010 г.“

Първа голяма победа, като основна заслуга за това имат медиите и стратегията за работа с тях по осветяването на казуса и нарушенията в него. Водеща е ролята на Българската национална телевизия, в частност на предаването „Открито“ на Валя Ахчиева, както и сутрешния блок на bTV, които стават наши партньори в кампанията.

 

В началото на 2011 г. ИК и общинското ръководство обсъждат и анализират резултатите от кампанията през изминалите месеци и решават, че общината няма голям шанс за успех, ако се спасява всяко село поотделно при поява на ново искане за концесия. И затова предлагат да се търси възможност за спасяване на цялата община в рамките на закона и Конституцията на Р. България. Такъв закон в нашата държава е Законът за допитване до народа (ЗДН), който урежда прякото участие на гражданите в решаването на въпроси от национално или регионално – местно значение.

 Спазвайки условията, зелегнали в ЗДН, на 2 март 2011 г. на заседание на Общинския съвет в Горна Малина, представителите на Гражданската инициатива Здравка Йорданова, Надя Белчева, Михаил Танев и Николай Илиев внасят предложение за насрочване на дата за провеждане на референдум, която ОС трябва да посочи, изхождайки от закона и неговата правомощия.

Направен е план за създаване на общински инициативен комитет, който да допълни и разшири вече съществуващия в с. Негушево с участието на представители и от другите села за организацията и провеждането на референдум за запазване на общината под мотото „Гражданска инициатива за „Защитена община“. Предложението е за следните лица, които да оформят основата на новия ИК:

Борислав Горанов – с. Долно Камарци – председател

Ваньо Харалампиев – с. Байлово    

Петър Йовчев – с. Негушево     

Генчо Генчев – с. Осойца       

Нако Наков – с. Стъргел      

Катя Йончева – с. Макоцево          

Елеонора Стоянова – с. Макоцево     

Мария Гърбова – с. Г. Камарци   

Бистра Пашова – с. Белопопци    

Цветко Цветков – с. Чеканчево         

Пенка Алексиева – с. Саранци

Костадин Стоянов – с. Априлово

Димитринка Петрова – с. Д. Малина

През април вече върви по график разяснителна кампания и среща на общинското ръководство и гражданския комитет с хората по селата. В навечерието на 22 април – Международен ден на Земята, община Горна Малина кани учениците от СОУ „Христо Ботев“ да вземат участие в изложба – конкурс за детска рисунка „МОЯТА ПЛАНЕТА, МОЯТА ЗЕМЯ“.

След дълго протакане от страна на тогавашния председател на ОС Иван Ников и някои общински съветници в края на май е гласувано решение за провеждане на местен референдум на територията на общината и е посочена датата – 25 юни 2011 г. Референдумът има за цел хората от общината да отговорят на един въпрос „Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост, за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства?“

Още с обявяването на дата за провеждането на референдума започва усилена работа по неговата организация. Общината поема подготовката на списъци, комисии, избирателни секции и всичко свързано със законосъобразното му протичане, а ИК – цялостната визия на кампанията с нагледни материали, плакати, листовки брошури, вестник и транспаранти.

Тук отбелязвам, че средствата за тези материали са събрани само сред членовете на ИК в с. Негушево и общината не участва с пари при тяхната реализация.Отбелязвам също, че членовете ИК в секционните комисии се отказват доброволно от полагащото им се възнаграждение за участие в тях.

На 25 юни 2011 г. в 7.00 ч. започва гласуване  в референдума с ентусиазъм в цялата община. В 19.45 ч. е обявен краят на изборния ден, а в 20.00 ч. информационната емисия на БНТ започва с новината, че в България е проведен ПЪРВИЯТ УСПЕШЕН МЕСТЕН РЕФЕРЕНДУМ, който казва „НЕ“ на кариери, сметища и замърсяващи производства.

Историческо гласуване с активност, която надхвърли 74% и 3820 граждани от общината имащи право на глас, с 20 повече от предходните избори гласуваха и 92% от тях казаха „НЕ“ на кариери, сметища и замърсяващи производства в община Горна Малина.

Изключителна победа, защото беше преодоляна и бариерата, съзнателно поставена в Закона за допитване до народа (ЗДН), която казва, че резултатът е успешен, ако в допитването са участвали толкова гласоподаватели от общината, колкото са гласували на последните проведени избори, плюс един. Ние се справихме, преодоляхме тази бариера, поставена от законотворците, но отбелязвам, че това условие е непреодолимо за голяма община и обрича на неуспех всеки опит за прилагане на принципите на пряката демокрация в регионален или национален мащаб.

Всички ние успяхме, защото работихме заедно за постигането на тази цел – община и гражданска инициатива. Показахме, че надмогнали апатията, нихилизма и недоверието в себе си, ние, гражданите на тази държава, можем да отстояваме правата си и да определяме бъдещето си по един достоен начин. Ние се превърнахме в пример за цялата страна, който последваха и други общини, сполетени от същата съдба. В организацията и подготовката на референдума се включиха много хора и ползвам възможността, която имам, пишейки тези редове, да благодаря на всички тях от сърце.

Победата е историческа, защото тя промени общината, надявам се, за винаги, както бе казано в една от публичните изяви след провеждането на референдума. Видя се ясно, че не може да има демократично управление без прякото участие на гражданите. Беше почувствана и силата на можещите, мислещите и отговорни жители на тази община, като реален потенциал за промяна на политическото статукво в Общинския съвет.

В изборите, проведени по-късно същата година, вече имаше коалиция „Референдум“, съставена от хора с доказана гражданска отговорност, готови да се противопоставят на посредствеността, политическия слугинаж и безпринципността в интерес на тези, които са ги изпратили там да ги представляват. Гражданското присъствие продължава вече втори мандат в лицето на олимпийската ни шампионка по гребане и безспорна общественичка, изповядваща принципите на „честната игра“ – Здравка Йорданова.

Нека се върна към историята с „ИН Мат“, защото тя не приключи с референдума. Постигнахме изключителна победа и защитихме общината от бъдещи посегателства, но казусът все още не беше решен. Още цели 3 години ръководството на общината и ИК в с. Негушево с адвокатския екип на Христо Андонов води битка с държавната машина и чиновниците в нея, минавайки през няколко дела във Висшия административен съд, за да се стигне до окончателната развръзка на 05.02.2014 г., когато с решение на съда беше сложена точка на тази мръсна история за времето на преход, в което живеем.

И за да не бъде забравена тя, една година по-късно, гражданската инициатива в с. Негушево изгради паметник в селото -  монумена,  наречен „Дървото на живота“.

 

Текстът е част от книгата на Михаил Танев "Негушево в кръговрата на времето" 

 

 

Годината е 2021. По разбитите пътища на селата Негушево и Осоица между дупки и кратери колите едва се разминават с тежкотоварни камиони с камъни от кариерите.Къщите са покрити с бял прах и въпреки слънчевия юнски ден пейзажът е не е тучно зелен, а посивял. Преди хората идваха да починат тук от шума и мръстния въздух на София, но сега това е невъзможно.- край Горна Малина сметището прелива от боклука на столицата, край Байлово се разработна нова кариера за добив на камъни и пълнители за бетон. Изгребаните хълмове, хидравличните чукове, инсталациите за трошене на камъни и тежкотоварните камиони вече носят сериозни печелби на „предприемачите“, които в нарушение на процедурите и със заобикаляне на правила и наредби са се уредили с този „добър бизнес“. Но всички останали са загубили. Общината е с разрушена  екологичната среда, съсипани пътища и замиращ живот ве селищата.Хората са загубили инвестираните в имотите си средства и спокойствието си.

 Не, това не е е антиутопия.

 Това е картината, която щяхме да виждаме и средата, в която щяхме да живеем през 2021-а ако преди десет години не се бяхме мообилизирали като граждани и общинско ръководство,за да спасим общината.

Днес край Негушево,  Осоица и Байлово няма каменни кариери, край другите селища няма сметища за битови и опасни отпадъци. Защото не позволихме това.Защото променихме бъдещето на общината благодарение на всички хора, които работиха, влагаха време, усилия, професионален опит и енергия в продължение на няколко години, за да не го допуснат.  През тази година на 25 юни се навършват 10 години от провеждането на първия успешен местен референдум.

Гражданската инициатива„Зазелена община“ успя да убеди хората, че тяхната дума трябва да  има тежест при взимането на решения за концесии, проекти и намерения, които засягат и променят съдбата на цели райони – в лоша или добра посока. В референдума гласуваха над 74% от жителите, 92% твърдо казаха „НЕ“ на криворазбраните  предприемачески инициативи, които през последните десетилетия съсипаха бъдещето на стотици места в страната ни. Чрез този вот хората не позволиха на тази територия да се откриват кариери, мини, сметища за опасни отпадъци и замърсяващи производства.

Бяха нужни 4 години работа на гражданската инициативаи общинското ръководство, за окончателна победа срещу дадените разрешения за концесии. Успяхме, защото работихме заедно за постигането на обща цел. Показахме, че надмогнали апатията, нихилизма и недоверието в себе си, ние, гражданите на тази държава, можем да отстояваме правата си и да определяме бъдещето си по достоен начин.

Това съвмество усилие промени бъдещето чрез силата на можещите, мислещите и отговорни жители на тази община. Нека да помним това, то не просто се чака, а се създава от самите нас.

 Историята на гражданската инициатива, Референдума и борбата срещу даденото разрешение за концесия в  ниституциите и съда, описано в книгата на Михаил Танев „Негушево в кръговрата на времето“, може да намерите също и на сайта.

 

 Уважаеми дами и господа,

Имаме удоволствието да ви поканим на 27 юни, събота  от 10.30 часа юни в центъра на Горно Негушево на официалното откриване на първият паметник , посветен на пряката демокрация в България.

Идеята и изграждането на монумента са гражданска инициатива,  с която се отбелязва годишнината от организирането на  успешния местен референдум, проведен в община Горна Малина. Проектът символизира живият камък, живите традиции, живите връзки между хората в една общност, които гарантират по-добро бъдеще.

Европейско  изследване на ценностите, проведено  неотдавна в България показа, че 90% от българите са недоволни от начина, по който се развива демокрацията в нашата страна, но  над 86% не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация. Само критичен минимум от хората /3 процента/ участват в  някакви форми на обществен живот, чрез която биха могли да допринесат за промяната.  В това отношение местният референдум, проведен в Горна Малина е нещо като „бяла лястовица“. В неговото организиране участва голям инициативен комитет, а в  гласуването се включиха над 74% от гласоподавателите.  С други думи -  хората от Община Горна Малина показаха, че са едно от малкото изключения от българският модел на поведение: да си недоволен от обстоятелствата, но да отказваш да направиш нещо.  Заедно  успяхме  да променим  обстоятелствата и  запазим селищата си от заплахата за нови каменни кариери, сметища и мръсни производства. Направихме успешен референдум и се надяваме  и занапред заедно да променяме нещата към по-добро. Заповядайте на празника!

Граждански инициативен комитет „Референдум“

 

 

Камъкът е нероден и не ражда. Така ще чуете от старите хора и сигурно ще се съгласите с тях. Но после ще се замислите … Дали наистина е така? От какво се ражда съвършенството на скулптурите, смелия полет на катедралите,сводовете  на църквите и столетния чар на каменните дувари и къщи? Наистина, от камък се раждат пустини, но от камък може да се създаде красота, изкуство, дух, бъдеще.  

В Горна Малина камъкът се оказа темел, който се обедини  гражданското общество и  местната власт. Преди 5 години той събра хората в битка срещу създаването на каменна кариера в местността Рудината. Проведохме първият успешен местен референдум в България, за да защитим интересите си и бъдещето на този край. Спряхме изграждането на каменна кариера между Негушево и Осоица. Но най-важното е, че заедно защитихме не само тях, но и всички селища в общината.Защото след това заваляха искания за концесии за кариери в околните села – Байлово, Стъргел, Камарци, които никога няма да се реализират.

 Въпреки скептицизма,  въпреки пречките, които изглеждаха непреодолими, хората в Горна Малина успяха да покажат, че  местното самоуправление е възможно и дава добрите си резултати, когато сме обединени от обща цел.

Нека остане този  пример, че заедно сме по-силни от алчността и безскрупулността, от бюрократичните процедури и хватки, от безразличието и користните цели.Нека да запомним как спечелихме тази битка,  водена в продължение на пет години. Нека покажем, как пътят, който трябва да извърви всеки от нас сам за себе,  е свързан с  пътя на общността, от която сме част. Нека да оставим знак и памет за това.

Тази пролет в община Горна Малина ще бъде издигнат първият паметник на демокрацията у нас. В каменния дувар на училището в Негушево, което се възражда като съвременен образователен център ще бъде изградена пластична композиция, посветена на успеха на първия местен референдум в България. Инициативата отново е на гражданския комитет и се надяваме, че отново заедно ще създадем  този символ на връзката между хората, които създават историята.  

 

"Спри да дишаш, ако си в България!". С това предупреждение американският вестник "Ню Йорк Таймс" започна материал за страната ни неотдавна, след като Европейската агенция за околна среда огласи доклад за качеството на въздуха в  Европа.

Въпреки изключително лошия въздух, който дишаме, у нас продължава поголовното изсичане на горски масиви. И то не само криминално.

Този четвъртък жители на община Горна Малина  протестират пред „Държавно горско стопанство - Елин Пелин” заради безобразната сеч в района на две села  – Осойца и Негушево. 

Сечта е трябвало да приключи в началото на зимата на 2014, нo продължава и до ден днешен. Над с.Осойца до вододайната зона се сече наред – т. нар. „голосек“ обезлесява изцяло хълма с дъбова и букова гора и водата от предстоящите дъждове и топене ще създаде сериозни рискове за наводнение.

До с. Негушево се извършва разреждане на гората, но резултатът от тази „култивираща“ дейност е плачевен –  заради извозването на трупите са направени огромни коловози и кал, които обезобразяват центъра на селището, в гората са изоставени безразборно натрупаните клони, които я правят непроходима. Преди повече от четири десетилетия  двата горски масива са били засадени с доброволен труд на хората от околните села.

От ДГС - Елин Пелин обаче няма никакви индикации, че смятат да рекултивират и оправят нанесените поражения.

По ирония на съдбата това е единственото място в България, в което жителите проведоха успешен местен референдум, за да съхранят природата и да може общината да се нарече „Зелена“. Мотото на кампанията преди 4 години беше: „Горна Малина – природен парк или лунен пейзаж?“.

В чест на този уникален за страната успех на местно самоуправления, Инициативният граждански комитет на Референдума иска през тази година да изгради първият монумент на пряката демокрация в България. Проектът за монументалната пластика изобразява именно дърво, което израства от камъните.

На 19 февруари от 10.30 ч., зам.-кмета на Горна Малина инж. Ангел Жиланов е поискал среща за конкретни разяснения и решения от Държавно горско стопанство - Елин Пелин по създадените проблеми с безогледната сеч. Като зам.кмет, отговарящ за европейските проекти, самият той работи в продължение на няколко години, за да осигури средства за залесяване на района. Сега благодарение на тези усилия са реализирани два големи проекта и с европейски средства в размер на над 850 хиляди лева се залесяват повече от 1200 декара неземеделски земи.

След целия огромен труд да привлечем средства за увеличаване гората и намаляване на опасностите от наводнения, действията на държавната институция са необясними - смятат в общината.

По време на срещата граждани от няколко селища ще протестират пред Горското стопанство срещу обезлесяването и обезобразяването на ландшафта.

„Вместо те да озеленяват, те правят пустиня“ – казват хората и са категорични, че ще се борят с бездушието и безотговорността. И вече са доказали, че се справят когато гражданската инициатива и местна власт работят заедно.

Поздравления за всички граждани на Горна Малина!

89.6% от гражданите на община Горна Малина гласуваха против  откриването на кариери, мини и сметища за опасни отпадъци край техните селища.

От името на гражданския инициативен комитет благодарим на всички, които повярваха, които помагаха и които гласуваха. Благодарим на всички достойни личности, които ни подкрепяха! Благодарим  лично на кмета Емил Найденов , на зам. кмета Ангел Жиланов и на цялото ръководство на общината, без чиято огромна подкрепа нямаше да достигнем този успех -за всички. Референдумът в  Горна Малина показва, че гражданската инициатива и участие могат да станат решаващи при определянето на бъдещето на страната ни и спасяването на българската природа. Нека бъдем горди с този успех и заедно да постигнем нови, за да живеем всички по-добре тук, в нашата община.

Пред селищата в  община Горна Малина надвисва заплаха за съсипването и обезлюдяване. Заради близостта си до столицата този съхранен район стана апетитна  цел на  все повече предприемачи.  Но не на такива, които ще го направят по- добро място за живеене или бизнес. Точно обратното – интерес към общината проявява така наречения „вуду-бизнес“, който изсмуква ресурсите и унижтожава потенциала  за развитие и бъдеще. След опитите Горна Малина да стане сметище на столицата,а в  Долно Камарци да се открие  депо за опасни отпадъци, след намерението да се направи нова каменна кариера край Байлово, втора година гражданите и общината водят неравна битка за спасяване на Негушево и Осойца - от откриване на  кариера за добив на строителни материали. В Априлово каменната кариера  от години съсипва инфраструктурата, здравето и имотите на хората, а нови селища са заплашени от същото -  ако фирмите-кандидати получат от министерството или  общинския съвет  разрешение да развиват такава дейност. Защото в Министерство на икономиката  още  1500  фирми  са  подали заявления с искания за откриване на кариери мини.  Ако бъдат удовлетворени и държавата,  и нашата община ще се превърнат в каменна пустиня през следващите години. Може ли  ние, гражданите на общината да променим това грозно бъдеще?ДА, НИЕ МОЖЕМ!  С гласуването,  което ще се проведе във всички селища на общината на 25 юни. .С   местен референдум може да определим какво ще бъде бъдещето на нашата община, защото законът ни дава това право. На въпроса „Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства  или замърсяващи производства?” отговаряме в бюлетината  с  „НЕ”. Какво ще постигнем? Ако гласуваме масово, вече никой не може да  разреши общинска земя да се дава за  откриване на  кариери, опасни сметища и мръсни производства. Така с една пусната бюлетина: -  ще  запазим  общината чиста, без  замърсявания  и няма да допуснем да се обезлюди принудително, - ще  опазим  добрата среда за живот и няма да рискуваме здравето на хората, - ще запазим стойността на имотите си  и изградените  от общината  пътища и улици, - няма да загубим европейските средства за нашата община  -  за залесяване на гори, за  създаване на разсадник,  за спорт, за подобряване на инфраструктурата и др. - ще създадем перспективаи по-висока стойност:  за  инвестиции в чисти производства, биоземеделие, селски туризъм, развивайки се като защитена „зелена” община . Ще го направим за себе си и ще дадем пример и на другите – ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е НА  ХОРАТА и законът им дава средство да отстояват правата си. Тъй като в бюджета на общината не  са предвидени средства за провеждане на местен референдум, се открива набирателна сметка, от която ще се финансира отпечатването на бюлетини, пликове, протоколи и сформиране на секционни и централна комисияза референдума: УниКредит Булбанк – клон Елин Пелин IBAN: BG10 UNCR 7000 3320 0432 37 BIC: UNCRBGSF Който има възможност, моля да подпомогне инициативата - така инвестира и в своето бъдеще.