Юбилеят на местния референдум, който чествахме през 2026 г., отбелязва 15 години от историческото гласуване в община Горна Малина. Събитието се организира под надслова „За живия дух и живия камък“ и има за цел да предаде посланието за гражданска отговорност и опазване на природата на следващите поколения. Юбилеят е силно послание към жителите на общината за утвърждаване на Горна Малина като „зелена община“. Основният фокус е върху децата и младите хора, за да бъдат възпитани в грижа за природата и да се съхрани паметта за гражданската победа от 2011 г..
Програма на юбилейните събития (април – юни 2026 г.)
Честванията в Негушево са планирани като поредица от инициативи, обхващащи целия пролетен сезон.Обявяване на осмото издание на фестивала за алтернативно земеделия “Алтер Агро” – обвързвано с Международния ден на Земята (22 април). Среща с д-р Александър Симидчиев под наслов “Децата посланици на здравето”. Кампания “Стани пазител на историята” за оживяване на старото училище в Негушево - стартирана на 24-ти май. Поход “Негушевския Олимп” с олимпийската шампионка Здравка Йорданова.
Централното събитие, „Празнуваме заедно“ се проведе на 27-ми юни в Негушево. В него ще участваха самодейци от читалищата от всички населени места в общината, ръководството на общината и официални гости. Програмата включи празничен концерт на самодейцитер пускане на балони, творческа работилница в двора на старото училище
Юбилеят подчертава значението на Паметника на референдума („Дървото на живота“) в Негушево, който е издигнат през 2015 г. като първия паметник на демокрацията в България. Референдумът от 25 юни 2011 г. остава в историята като първия успешен такъв у нас, при който 92% от гласувалите казаха „НЕ“ на кариерите и замърсяващите производства.
За популяризиране на юбилея участниците получиха зелени тениски и специални юбилейни грамоти. Честването е подкрепено от водещото за общността мото:
„Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем!“
"Колективната памет е хоросанът, крепящ структурата на нашето общество. Тя е топлата прегръдка между минало, настояще и бъдеще. Стабилната основа за отсяване и развитие на добрите практики и отстояване на справедливите човеколюбиви позиции. В този контекст, самата общностт в Негушево, абсолютно неслучайно осъществила успешния референдум, е жив паметник не просто като обект за съзерцаване или благоговеене, а като един жив пример, достоен за следване, споделяне и разказване днес, и на тези след нас". Сподели официалният ни гост Иван Димитровр областен управител на София област от служебното правителство през 2026г.
Празникът уважиха и направиха приветствие кметът на общината г-н Ангел Жиланов, Председателят на Общинския съвет г-н Николай Стоилов, народният представител и Председател на за Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество г-н Александър Симидчиев, г-н Иван Димитров, управител на София Област от служебното правителство и свещеноиконом Серафим Янев.
10 въпроса и отговори: Историческият референдум в община Горна Малина и борбата за „зелено“ бъдеще
В бурната история на българския преход община Горна Малина се утвърди като уникален прецедент, трансформиращ социалната апатия в мащабен модел на пряка демокрация. Местният референдум от 2011 г. беше стратегически акт на самоопределение, чрез който една общност отказа ролята на „жертва на обстоятелствата“, за да се превърне в „архитект на собственото си бъдеще“. Случаят в Негушево и околните села е фундаментален сблъсък между частни интереси и общественото благо. Този сблъсък извади на повърхността системни дефицити в държавното управление, но същевременно доказа, че когато граждани и местна власт действат в единение, те могат да спрат разрушителната експлоатация на ресурсите. Днес този опит може да служи за методологически наръчник за гражданско участие и устойчиво регионално развитие.
Каква беше основната цел и въпрос на референдума от 25 юни 2011 г.? Основната цел на вота беше изграждането на юридическа и гражданска преграда пред опитите за превръщане на общината в индустриална зона. Въпросът, на който гражданите отговориха, беше: „Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост, за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства?“ Този въпрос дефинира защитния периметър на общината срещу дейности, застрашаващи нейното устойчиво развитие.
Какви бяха конкретните резултати от гласуването и защо са исторически? Резултатите са безпрецедентен успех за пряката демокрация в България. При активност над 74%, внушителните 92% (или 89.6% според окончателните данни) гласуваха с „НЕ“. Вотът е исторически, тъй като успешно преодоля изключително високата законова бариера – изискването в референдума да участват поне толкова избиратели, колкото на последните местни избори. Общността успя да премине този праг с точно 20 гласа повече, което подчертава тежестта на всеки индивидуален избор в борбата срещу системата.
Кои бяха основните заплахи за околната среда и здравето на жителите? Заплахата идваше от инвестиционните намерения на фирми като „Ин Мат Инженеринг“ и „Дата Дот Балкани“. Тези проекти, често описвани като „вуду-бизнес“, целяха изсмукване на ресурсите и унищожаване на потенциала за развитие чрез кариери в местности като „Рудината“ (между Негушево и Осоица) и край Байлово. Планираният добив от 80 000 кубика годишно върху терени от по 0.74 кв. км би превърнал региона в прашен лунен пейзаж, съсипвайки здравето на хората и пътната инфраструктура.
Какви нарушения на закона бяха идентифицирани при опитите за сондажи? Установено беше, че „Ин Мат Инженеринг“ е действала без задължителния договор с общината като собственик на земята. При проверка на място от Министерството на икономиката, извършена в присъствието на 150 представители и свидетели от общината, бе доказано, че фирмата е подавала доклади с фалшиво съдържание. Сондажи на посочените координати фактически не са съществували, а на част от точките теренът е бил физически недостъпен за техника, което освети мащаба на административната манипулация.
Каква е ролята на съдебната система в окончателната победа? Съдебната битка продължи три години след референдума. Ключовата победа бе постигната на 5 май 2014 г., когато петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно потвърди отказа на държавата да регистрира „търговско откритие“ на „Ин Мат Инженеринг“. Това решение пресече юридическите опити на фирмата да заобиколи волята на гражданите и потвърди, че никой не може да черпи права от неправомерни действия. Безвъзмездна юридическа помощ оказа адвокат Христо Андонов.
Какво символизира монументът „Дървото на живота“ в Негушево? Откритият през 2015 г. монумент е паметник на суверенитета на местната общност. Вграден в каменния дувар на старото училище, той олицетворява „живия камък“ и устойчивостта на гражданския дух. Пластичната композиция е символ на връзката между хората, които отказват да бъдат безразлични и доказват, че демокрацията е жива, само когато се защитава активно.
Какви последващи опити за заобикаляне на силата на референдума са преустановени? През 2014 година концесионерът на кариерата в непосредствена близост до село Априлово подава искане за удължаване на срока на концесия за още 30 години. След граждански протести и активна подкрепа чрез инструментите на парламентарния контрол на народния представител за София област / в този период от време/ г-н Александър Симидчиев дейността на кариерата е окончателно прекратена. Безплатна юлидическа помощ оказва адвокат Светлана Йорданова.
Защо Негушево е наричано „Софийската Ковачевица“ и каква е културната му стойност? Селото е съхранило уникална каменна архитектура в стил Копривщица, което му печели славата на културно съкровище. Автентичната му атмосфера го превръща в декор за емблематични продукции като „Гераците“, „Земя“, „Под игото“ и много други. Референдумът беше необходим инструмент за защита на това наследство, което би било безвъзвратно загубено при разкриването на кариери само на 600 метра от къщите.
Как местните сайтове и Фейсбук страници пазят спомена за референдума в Горна Малина и как това вдъхновява младите да продължат „зелената“ кауза?“ Дигиталната памет за референдума в Горна Малина се пази жива чрез местни платформи като сайта на Негушево и Фейсбук страниците на общността. Тези онлайн пространства служат като архив на успеха от 2011 година и редовно информират гражданите за екологични събития и инициативи. По този начин дигиталното съдържание вдъхновява младото поколение да пази природата и да продължи делото на своите родители за „зелена община“.
Каква е дългосрочната визия за развитие на общината след референдума? След победата Горна Малина приема план за развитие в областта на туризма, биоземеделие и спорт и се трансформира в „зелена община“. Референдумът защити съществуващите европейски инвестиции за залесяване и социални проекти. Днес общината привлича млади семейства, търсещи чиста среда, което доказва, че устойчивият модел е икономически по-жизнеспособен от хищническата експлоатация на ресурсите.
Петнадесет години след историческия вот, Горна Малина е живо доказателство, че единението между гражданите и местната власт е единственият реален лек срещу институционалното бездушие и хищническия капитализъм. Победата над системата от интереси създаде среда, в която природата се възстановява – на местата, нарочени за кариери, днес расте млада гора. По-важното е, че този успех доведе до демографски подем, налагащ разширяване на детските градини и училищата, което е директен резултат от защитената „зелена“ идентичност на региона.
Моделът „Горна Малина“ се превърна в изключение от традиционния български модел на пасивно недоволство. Той служи за вдъхновение на десетки други общини, показвайки, че демокрацията работи, когато гражданите поемат отговорност. Основната поука е, че борбата срещу „вуду-бизнеса“ изисква не само емоция, но и висока експертност и правна упоритост. Днес общината остава символ на гражданския суверенитет – доказателство, че когато една общност реши да пази своята земя, тя притежава силата да промени самото бъдеще.
Как местните онлайн платформи и Фейсбук страници помагат за дигиталното опазване на историята зад първия успешен референдум в Горна Малина, и по какъв начин този дигитален архив пренася каузата за чиста природа между поколенията?
Дигиталната памет за първия успешен референдум в Горна Малина се поддържа жива чрез активни онлайн платформи, които свързват историята с младото поколение. Местните общности използват интернет пространството, за да превърнат миналия успех в постоянен пример за екологично съзнание.
На практика това се случва в онлайн платформите чрез актуализация на дигиталния архив. За актуалния дититалния архив се грижи Нина Трънкова. Тя координира редакционен екип и привлича съмишленици и спонсори за своята кауза - приемственост между поколенията.
Информационни сайтове: Страници като сайта на село Негушево работят като дигитална библиотека. Те пазят статии, документи и снимки от вота през 2011 г. Така историята остава достъпна за всеки, който иска да научи как се защитава природа.
Социални мрежи: Официалната Фейсбук страница на Gorna Malina редовно напомня за годишнините от вота. Там се споделят покани за събития, като тържествените чествания пред монумента „Референдум“ в Негушево. Страницата Negushevo публикува авторски материали за всички културни прояви и значими инициативи, без прекъсване от 2011г., към датата на сегашния материал.
Граждански групи: Пространства като Общностен център Негушево, затворена фейсбук група Читалище "Възраждане - 1922" , публични групи на читалищата в Осойца, Байлово, Априлово и др. служат за бърза връзка между хората. В тях се обсъждат актуални екологични теми, организират се залесявания, тематични срещи и творчески работилници насочени към осъзнаване на значението на запазенатаприродна среда.
Пренасяне на каузата: Дигиталните архиви показват на младите хора, че чистата природа в общината не е даденост, а резултат от битката на техните родители.
От екрана към гората: Дигиталните инициативи често водят до реални действия. Младежите научават от интернет за места като пешеходната пътека „Младата гора“/”Поход към Негушевския Олимп” - и се включват в поддържането на спасените територии.
Училищни и общностни проекти: Дигиталните материали се използват в местните училища. Те помагат на децата да растат с мисълта, че Горна Малина е първата „зелена община“ и те продължат това дело.
