Категория: В медиите

Негушево под светлините на прожекторите

Дълго време за малките населени места се използваше клишето, че „ги няма на картата“ – метафора за изоставеност и затихващи функции. Днес село Негушево категорично пренаписва този сюжет. Неотдавнашното гостуване на нашите съграждани в предаването „100% Будни“ по БНТ е показател за една самоосъзната общност, която не е пасивен  наблюдател. От защитата на природата чрез инструментите на директната демокрация до превръщането на местното наследство в общностен център и дигитален актив, Негушево се утвърждава като пример за избор на природосъобразен баланс в ежедневието -  модел за младото поколение. Това е история за гордост, в която традициите и модерната експертиза работят в синхрон.

Разговорът в „100% Будни“

Гледайте предаването тук:100% БУДНИ, цялото предаване е Общностен център Негушево

В ефира на националната телевизия представители на местната общност Николай Генов, Петър Гицоайка и Михаела Танева - фондация „Повей“ споделиха как една смела визия се превръща в реалност. Дискусията обхвана ключови теми: от юридическата сила на местния референдум и дигиталното присъствие на селото в глобалните карти, до амбициозната мисия за реставрация на старото училище и превръщането му в център за изкуство и устойчиво развитие.

Референдумът: Щитът на директната демокрация

Местният референдум от 2011 г е едновременно исторически акт и жив юридически инструмент. Вдъхновени от желанието за чиста природа, жителите създадоха прецедент, който продължава да пази региона. Само за последната година на основание на референдума са отхвърлени четири нови искания за откриване на кариери. Това доказва, че когато една общност е единна, тя може да диктува правилата за собственото си бъдеще.

Училището от 1894-та: Гласът на децата се завръща

Преди век в Негушево е имало 100 деца – мащаб, който днес изглежда невероятен. Днес мисията е да се вдъхне нов живот на впечатляващата сграда на училището, строена през 1894 г. Целта е тя да не бъде просто паметник, а общностен център за изкуство и дебати. Възраждането на този дух е мост между вековната история и новите поколения, които търсят смисъл извън големия град.

Екологична автономия и „бомбички със семена“

Чрез инициативата „Алтер Агро“ и фондация „Повей“, децата в Негушево учат уроци по независимост. Те създават „seed bombs“ (смес от семена и глина) за масово залесяване на местни видове като явор, ясен и дъб. Тези акции не са самодейност – те са координирани и оторизирани от лесничейството в Елин Пелин, което добавя професионален мащаб към грижата за природата и пермакултурните практики.

Когато пътят е правилен: Магията на селското кино

Инициативата „Кино на село“ е най-впечатляващият пример за силата на намерението! Прожекциите започват в двора на църквата, а днес имат свой дом в училището. Емоционалният връх в тази история е денят, в който екипът получава права за филми и съвсем неочаквано друга организация дарява 30 стола за залата. „Ето това е един чудесен пример как човек, когато си тръгне по правилния път, вратите просто му се отварят с лекота и нещата се случват по най-добрия начин.“ — Из разговора в „100% Будни“

Гласът на общността

Дигиталният посланик. Благодарение на Нина Трънкова – Google Workspace Administrator и водещ  Google продуктов експерт, Негушево е дигитално „осветено“. Нина, която избра селото за свой дом, бе удостоена с награда "Video Creator" в Цюрих през 2024 г. Нейната експертиза постави забележителности като паметника на Референдума, църквата „Св. Преподобна Параскева“, както и инициативите на читалище "Възраждане-1922" на световната карта, осигурявайки им собствени страници, качествено съдържание и глобална видимост.

„Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем!“ — Мото на общността в Негушево

„Софийската Ковачевица“: Където киното е съдба

Негушево често е наричано „Софийската Ковачевица“ заради своята автентична възрожденска архитектура – каменни дувари, тревисти улички и дървени порти. Тази атмосфера го превърна в „BG Hollywood“, ставайки декор за шедьоври като „Под игото“, „Гераците“, „Земя“ и „Лачените обувки на незнайния воин“.

Днес общността не просто си спомня за тези филми, а активно продължава кино традицията чрез „Кино на село“. Така миналото на снимачна площадка се прелива в настояще на културно средище, привличайки интелигенция, архитекти и артисти, които откриват тук не само втори дом, но и пространство за творчество и съзидание.

Историята на Негушево е живо доказателство, че мащабът на едно населено място се измерва с енергията на неговите жители. 

Когато експертизата срещне любовта към земята, а дигиталните технологии се използват за съхранение на традициите, резултатът е вдъхновяващ модел за устойчиво развитие.

Възможно ли е моделът на Негушево – изграден върху единство, пряка демокрация и модерно визионерство – да бъде ключът към възраждането на цяла България?

В каменния дувар на училището в село Негушево, община Горна Малина, се изгражда пластична композиция, посветена на първия успешен местен референдум у нас. Преди 5 години жителите на община Горна Малина се обединиха в битка срещу разработването на каменна кариера в района. Идеята е на 25-ата година от началото на прехода в България да се появи първият паметник на демокрацията. 

25 юни 2011 година остана в историята на община Горна Малина, а и на страната, като датата, на която се проведе един от малкото, в новата ни история, успешни местни референдуми. На него 89,6% от гласувалите казаха своето „Не“ на това фирми да създават каменни кариери и сметища за опасни отпадъци в рамките на общината. „Провеждането на референдума беше предизвикано от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, което разреши на фирма да добива скални маси, разказва зам.-кметът на Горна Малина Ангел Жиланов:

Това означаваше да бъде разрушен и съсипан един район, където мнозина са решили да изградят своя дом или място за почивка. Самият район е особено благодатен за изграждане на екопътеки. Бяхме спечелили проект за залесяване на 500 декара, защото смятаме, че този район, както и цялата община Горна Малина, трябва да се развива като екологична община. Така дадената концесия, без обсъждане с общината и съобразяване с интересите на местните жители, всъщност променяше бъдещото развитие .

Затова за нас референдумът беше последен спасителен изход. Смятахме, че това е най-добрият начин да се чуе мнението на обикновените хора, с което всички да се съобразят. То е урок за фирмите, които смятат, че могат да печелят лесни пари на гърба на хората. Същото важи и за институциите, които под някакъв натиск и користни цели дават подобни разрешения.

Провеждането на този референдум показа колко е важна гражданската инициатива, сплотеност и единство. Ако той беше неуспешен, цялата община щеше необратимо да пострада.

Село Негушево, известно като "Софийската Ковачевица", щеше да бъде обезлюдено и унищожено, защото кариерата щеше да се намира на около 600 метра от него.

Като символ на успешния референдум и благодарност към хората за тяхното участие в спасяването на общината, в село Негушево беше открит и първият у нас Монумент на пряката демокрация.

Ето какво каза и художникът Михаил Танев, автор и реализатор на идеята:

Както референдумът, така и този монумент със сигурност ще останат във времето и с голяма убеденост мога да кажа, че ще ни напомнят за общото ни дело - това, което направихме преди 5 години. Ние всички тук сме се събрали на един площад, който се нарича „Единство“. Единството е това, което в нашия случай ще направи силата.

В резултат на категоричната победа, община Горна Малина стана първата защитена зелена община в България, в която инвестициите в туризма стават все повече. Има възможности за изграждане на екопътеки, веломаршрути, къщи за гости. Допреди 4-5 години не е имало нито едно място за нощувка в района, а днес има около 120 къщи за гости и броят им продължава да расте. В деня на откриването на монумента, в село Негушево беше официално открита и още една къща, която очаква своите туристи, избрали "Софийската Ковачевица" като място за отдих.

Макар и референдумите в България да са рядкост, все пак има и няколко други скорошни примера за успешни местни допитвания. Сред тях е село Константиново, което гласува за присъединяване към град Варна. Това се случва през 2009 година. През миналата година, в Каспичан пък гласуваха против изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци на територията на общината.

 Граждански инициативи за референдум могат да се случат във всяка община и населено място.

Никой не казва, че е лесно, но е възможно и трябва поне да бъде направен опит. В противен случай проблемите и беззаконията във всички български общини ще продължават, а решенията ще бъдат вземани без жителите им да бъдат питани. Това ли искаме? Ако не – промяната зависи от нас.

Паметник, посветен на първия успешен местен референдум в страната, ще бъде изграден в село Негушево. Селото се намира в община Горна Малина, където на референдум през 2011 г. местните жители отхвърлиха откриването на кариери и мини. Тогава гражданското общество и  местната власт в общината се обединиха в битка срещу разработването на каменна кариера.

Именно на този референдум е посветена и инициативата за изграждането на паметника, който инициаторите наричат първи паметник на демокрацията в България. Той ще бъде изграден в каменния дувар на училището в село Негушево и ще представлява пластична композиция.

В писмо до медиите инициаторите споделят, че творческата идея на паметника е свързана със създаването на каменно дърво, „израснало" в традиционен български зид. Уникалната композиция символизира живите връзки между хората в една общност, които гарантират по-доброто им общо бъдеще. Отбелязва се, че в композицията са интегрирани традиционните умения със съвременното изкуство.

Проектът е разработен на доброволни начала от творчески екип, който включва художници, скулптори и архитекти.Монументът също ще бъде изграден с доброволен труд и средства, за чието набиране стартира дарителска кампания. Планирано е откриването да бъде на 25 юни - датата, на която е проведен референдумът.

В мотивите си гражданският комитет за инициативата посочва, че са се борили срещу каменна кариера, но са положили основния камък на гражданска инициатива, която с подкрепата на общината е провела и спечелила битка срещу големи предприемачески интереси и бюрокрацията във всички институции.

 Възстановената църква на красивото село Негушево отвори врати за миряните точно на своята 130-а годишнина. „Света Параскева” е един от четирите храма на територията на община Горна Малина, изцяло реставрирани и подновени, благодарение на европейската Програма за развитие на селските райони. За ремонта й са отпуснати 430 000 лева.

Само за изминалия период, по същата мярка за православните храмове и манастири у нас са отделени общо 66,5 милиона лева. А една от най-активните в това отношение е Софийска област. Средствата са от огромно значение за съхраняване на историческото и духовното ни наследство, особено за малките селища. В градовете пари за поддържане на храмовете, макар и трудно, се намират, докато в обезлюдените села светините потъват в забрава и се рушат.

„Мойто родно село е разположено право срещу слънцето в едно красиво място, там, където Средна гора се отделя от нейната майка Стара планина и се упътва на изток...”

Така описва големият ни разказвач Елин Пелин родното си Байлово, намиращо се на 30 километра източно от София. Негови са едни от най-живописните и запомнящи се описания на някогашното българско село, на живота, свързан със земята, и кръговрата на сезоните. А най-хубавото е, че много от описаните в разказите му места могат да бъдат открити и днес.

Ако се разходим из красивите околности на Байлово и Горна Малина, ще намерим не само „Агликина поляна”, „Спасова могила”, блатото на „Андрешко”, но дори и „Ветрената мелница”, които са част от пейзажа. Неотдавна тук беше изграден един от най-оригиналните атракциони в района около столицата, който привлича хиляди посетители през топлите месеци и създаде истински „туристически бум”.

Това вероятно бе и причината малката живописна община Горна Малина да стане носител на тазгодишната награда на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация „За най-ползотворно сътрудничество в туризма с община през 2014 г.” Така тя изпревари традиционни курортни дестинации.

Какво е нужно, за да се постигне този успех – разговаряме със зам.-кмета на Горна Малина г-н Ангел Жиланов:

„От една малка община без традиции в туризма, ние преценихме, че тя има много голям потенциал да развива туризъм и направихме решителни крачки към това. По линията на добро сътрудничество с частна фирма, на територията на общината бе изграден един развлекателен комплекс - хидропарк „Вятърните мелници“, който привлича огромен брой посетители. В съботно-неделните дни техният брой достига до 2500 човека на ден. Освен това, използваме всички форми за разкриване потенциала на общината за бъдещото развитие на селски, екологичен, спортен туризъм. Затова работим целенасочено по определени проекти. Всички населени места на общината са разположени в подножието на Стара планина и на Средна гора. Това е страхотно предимство, както и близостта до София, така че тук идват вече голям брой посетители. Те виждат, че ние сме съхранили екологично чиста природата. Проектите, на които залагаме, са екопътеки, има и няколко за залесяване на пасища, които са изгубили вече своето предназначение. Разработихме голям проект за спортен комплекс в Горна Малина, който е завършен и вече привлича както професионални отбори, така и любители.”

От зам.-кмета, който отговаря за подготовката и кандидатстването по европейските проекти, разбираме, че през изтичащия програмен период общината е участвала много активно и е успяла да привлече доста средства за развитие на инфраструктурата си. А това е първата предпоставка, за да се развиват и икономическите сектори. Другото, което помага, е, че тя успява да мобилизира гражданското общество в защита на своя план за развитие, базиран на туризъм, екоземеделие, щадящи производства. Тя е първата община в България, която организира успешен местен референдум с участие на 75% от жителите, които казаха „не“ на откриването на кариери, сметища и замърсяващи производства на нейна територия. С други думи, „пряката демокрация е в основата на общинското развитие“ – подчертава Ангел Жиланов, който също активно е работил за референдума:

„Ние наистина сме първата община в България, която проведе успешен референдум, с който смятаме, че защитихме бъдещото екологично развитие на общината, бъдещето на нашите деца и на нашата природа. Така че с много смели крачки и ускорени темпове можем да се развиваме по отношение на туризма и привличането на хора в нашата община. Всичко това допринася и за добри частни проекти. Тук има вече изградени три конни бази, има силни фирми, които регистрираха земи, на които да произвеждат биопродукти.

През новия програмен период Програмата за развитие на селските райони залага най-вече на агро-екологичните мерки. 25% от всички проекти трябва да имат тази насоченост, така че ние в това отношение работим изпреварващо. За новия програмен период имаме напълно готови 9 проекта и чакаме да бъде отворен, за да можем да кандидатстваме.”

Община Горна Малина е един от примерите как при добро желание и много труд тези цели могат да се реализират. Остава да й пожелаем успех, както и на други малки общини, в които общинската управа, гражданите и европейската помощ заедно създават ново качество на живота и развиват местната икономика.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100495301/golemite-celi-na-edna-malka-obshtina

 "Горна Малина днес тръгва по нов път с ново самочувствие. Ние сме уникални - другаде в България няма успешно проведен референдум, който да ни спасява от всякакви екологични опасности". Кметът Емил Найденов ликува - миналата седмица Върховният административен съд окончателно сложи точка на възможността за отваряне на каменна кариера край най-красивото им село.

 "Битката за Негушево" започва преди 5 г. В последната седмица от мандата си кабинетът "Станишев" по инициатива на строителния министър Асен Гагаузов дава разрешително за проучване и добив на камъни на "Ин Мат Инженеринг ООД" в местността Рудината на 600 м от селото.

 Компанията започва тихомълком да подготвя отварянето на кариерата, без да си направи труда да уведоми кметството, въпреки че теренът е общинска собственост, а земята по предназначение е земеделска. Кметът научава случайно за случая от писмо РИОСВ, че се подготвя екологична оценка за инвестиционното намерение. Той прогонва служителите на фирмата и тръгва да събира опълчение. "Хората се разгневиха, тъй като и сега има действаща кариера за камъни на 2,5 км - до село Априлово, която изяжда един живописен хълм и унищожава селото и общинската инфраструктура. 70-тонните камиони разбиват пътищата  казва Надя Белчева, стратег на инициативния комитет.

Спонтанното недоволство бързо преминава в организирана съпротива. Първоначално жителите на Негушево и Осоица събират над хиляда подписа срещу отварянето на кариерата, сформират и инициативен комитет (ИК), начело с проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинска академия. В него влизат художници, артисти, журналисти, лекари, артисти, спортисти и др. Сред тях са Здравка Йорданова, олимпийска шампионка от Монреал, художникът Михаил Танев, поетът Недялко Йорданов и композиторът Хайгашот Агасян, журналистът Петко Бочаров, мореплавателят Дончо Папазов, певицата Йорданка Христова, волейболистът Владимир Николов и др.

 Те се опълчват срещу т. нар. "вуду бизнес"  който изсмуква ресурсите и унищожава потенциала за развитие и бъдеще. Представителите на Горна Малина обикалят от министерство на министерство, но скоро разбират, че нямат шанс да спрат заплахата.

 "Законът за подземните богатства е написан по такъв начин, че изключва местните власти и хора от взимането на решения. Те нямат никакъв глас", отбелязва Белчева. Бунтарите се допитват до Андрей Ковачев от "Зелени Балкани", който им обяснява, че дори и да спрат тази концесия заради нарушения в процедурата, ще има нови концесии и никой няма да може да спре инвеститорите да дупчат където си поискат. "Разбрахме, че единственият начин е да се проведе местен референдум, който да забрани на общинския съвет да предоставя територии за кариери, рудници, депа и заводи за преработка на отпадъци", допълва Надя Белчева.

Оставени без избор, гражданите в Горна Малина решават да рискуват. Поставени са задачите - кметът да мобилизира цялата администрация, а гражданските активисти да се заемат с агитацията сред населението. "За да успеем, трябваше да доведем пред урните повече от 76% от избирателите. Положихме чудовищни усилия да убедим хората да гласуват. Направихме поредица от събрания и срещи от врата на врата  напечатахме листовки, организирахме митинги, концерти и велопоходи", разказва Белчева.

На 25 юни чудото се случва - в допитването до народа участват 78 на сто, близо 90% от тях казват "не" на мръсните производства и кариерите за добив. В цялата община настроението е революционно - гърмят пушки, бият камбани, хората се прегръщат по улиците, лее се шампанско, вият се хора.

 "Енергията ни беше толкова голяма, защото делото ни беше право. Трудно е у нас да убедиш хората заедно да направите заедно нещо добро. Най-големият враг е скептицизмът - разбирането, че от нас нищо не зависи, че всеки властник си прави каквото си иска", заключава тя. Според Белчева най-положителният ефект от референдума е, че са се сплотили хората от всичките 14 села в Горна Малина, а не само от двете засегнати. "Ако не сме швейцарците на Балканите, то поне можем да се наречем швейцарците на България", шегуват се местните. Впоследствие част от обществениците правят и политическа коалиция "Референдум", с която успешно влизат в общинския съвет.

"В Битката за Негушево участваха три компонента - гражданският инициативен комитет, общината и гражданите.  Ако някъде беше станала пробойна  битката нямаше да успее", категоричен е и проф. Ваньо Митев. Ректорът на Медицинската академия е сред най-възторжените почитатели на Негушево. "Наричат нашето село Софийската Ковачевица, тъй като е необявен архитектурен резерват. Запазени са много красиви старинни къщи. Тук са снимани над петдесет игрални филма, сред които "Заветът на инката", "Под игото" и "Английският съсед".

 Напоследък се развиват биоземеделието и селският туризъм, изграждат се екопътеки и къщи за гости. Общината осъществява европейски проекти за милиони", посочва професорът.

 "Всички ние сме победители в тази изключителна битка на надеждата и куража. Ние направихме история", смята и художникът Михаил Танев. Той получи един от четирите благодарствени "Оскара" на специалното тържество в ресторант "Под липите" по случай триумфа. Другите "Оскари" за суперпродукцията "Те победиха" бяха връчени на кмета Емил Найденов, шефа на ИК проф. д-р Ваньо Митев и Христо Андонов - генералите в голямата битка за бъдещето на малката община.

От standartnews.com

 

 

 

 

 Наричат Негушево Софийската Ковачевица. Предполага се, че е възникнало през 1182 г. До 1796 г. селото е в низината. Турците го подпалили и хората се качили на склона.Днес инициативен комитет от софийската община Горна Малина настоява да не се допусне разкриване на варовикова кариера на 600 метра от приказно красивото село.

Къщите са каменни в стил Копривщица. Вижда се Рила. Чувстваш се спокойно, а е само на 30-ина километра от София. Елате вечер да видите залезите, цветовете се менят на всеки 5 минути, канят местните. В землището са запазени останки от тракийско светилище и от средновековна крепост. В Негушево са снимани филмите "Под игото","Гераците", "Земя", "Заветът на инките" и много други, а последният е сериалът "Дървото на живота".

 Битката за запазването на Негушево започва през юни 2009 г. в края на управлението на тройната коалиция. Тогава строителният министър Асен Гагаузов дал разрешение в местността Триъгълника да се правят сондажи за кариера на фирма "Ин Мат инженеринг" ООД в землището на Негушево и Осоица. През пролетта на 2010 г. пристигнали работници с намерението да правят сондажи. Престоят им бил кратък - само три дни. Все пак успели да започнат един сондаж на хълма, но не там обаче, закъдето по-късно твърдели, че са направили четири.

 Кметът на общината ги изгонил с полиция и информирал хората за техните намерения.

Председател на гражданската организация в защита на прекрасното място е ректорът на Медицинския университет в София и председател на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев. Сред членовете са директорът на столичната болница "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев, Здравка Йорданова, олимпийска шампионка по гребане и представител на България в организацията за феърплей към Съвета на Европа, проф. Емил Прокопов от Софийския университет, архитекти, художници и журналисти.

 Зад каузата твърдо застават журналистът Петко Бочаров, мореплавателят Дончо Папазов, писателят Недялко Йорданов, композиторът Хайгашод Агасян, певицата Йорданка Христова, както и волейболистът Владимир Николов, който е заслужил гражданин на община Горна Малина.

 От инициативния комитет са категорични, че фирмата нарушава Закона за подземните богатства и правилника за ползване на земя - общинска и държавна собственост. "Ин Мат инженеринг" ООД никога не е имало изискуемия от Закона за подземните богатства сключен договор с община Горна Малина като собственик на земята, върху която се твърди, че са правени сондажи и проучвания. "Ин Мат инженеринг", дори да бяха извършили твърдените от тях проучвания, а те не са, те не би следвало да получат

регистрация на търговско откритие, защото тя би била резултат от техни неправомерни действия, а основен принцип в правото е, че "никой не може да черпи права или други облаги от свои неправомерни действия", казват от комитета. При проверка на място от министерството на икономиката в присъствието на 150 представители на община Горна Малина се е установило, че на посочените места в доклада сондажи няма.

 Няма да се примирим Негушево и близката до него Осоица да последват съдбата на десетки съсипани и обезлюдени места в страната ни, казват от комитета.

 "Двадесет години се нагледахме на своеволията и алчността на т. нар. инвеститори, предприемачи и чиновници да се разпореждат с ресурсите на България. Заради тях България започва да се превръща от земен рай в пустинен пейзаж".

 През юни 2011 г. по настояване на гражданската инициатива общината организирареферендум с единствен въпрос: Съгласни ли сте Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост, за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства? Участвали са 3820 души, като 92% казали "не".

 Инициативният комитет сезирал министерството на икономиката и след експертна проверка от дирекция "Концесии" на място министър Трайчо Трайков прекратява процедурата по отдаване на търговско откритие.

 Фирмата обжалва решението на министерството на икономиката във ВАС. След протакания от страна на ищеца на 3 март тази година излезе становището на съда, което потвърждава решението на министерството на икономиката за прекратяване на процедурата. Последвало ново обжалване. На 26 септември предстои да бъде разгледано делото в 5-членен състав на ВАС.

 На телефона на регистрацията на фирма "Ин Мат инженеринг" отговаря възрастна жена, която казва, че е частен дом.

В касационната жалба от "Ин Мат инженеринг" ООД от април 2013 г. се казва, че фирмата не е доволна от решението на първоинстанционния съд, който не бил обсъдил "неоспорими доказателства", които доказвали коректността на инвеститора.

 От Гражданския инициативен комитет от Негушево са категорично против откриване на камнна кариера, затова ще присъстват на делото.

 

 

Върховният административен съд предстои да се произнесе по пореден скандал с концесия за добив на камък. Става дума за бъдеща кариера край село Негушево. В сигнал на жители от селото се посочва - бизнесмени са получили право от държавата за добив без да се допитат до общината и без да извършат необходимите проучвания.

Още през 2009 г. фирмата е получила право на концесия от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според хора от селото обаче, тази концесия е получена, без да са направени необходимите предварителни проучвания. Сондаж бил направен, но на съвсем друго място.

Протокол под номер 555 от Регионалното министерство казва, че сондажите са направени на място и земята е възстановена. По думите на геодезисти и в последствие на цяла комисия, това не е вярно.

От 2010 г. за концесиите отговаря вече Министерство на икономиката и енергетиката. То отменя документа и правото на концесия за каменодобив. Вече няколко години обачебизнесмените водят дело срещу държавата. Губят го, но обжалват отново и ще се гледа в четвъртък.

Доц. Ивайло Копрев е ръководил фирмата по време на проучванията, вече е бивш нейн управител:

„Нямам представа кой го е направил, по мое време се направиха пет сондажа, има протокол от РИОСВ, че са направени. Нямам представа, аз не съм ходил на място, не са ме викали и не знам за такива комисии. Абсолютно по никакъв начин.”

Копрев обаче обяви, че вече е морално на страната на хората от Негушево. Все още няма позиция от действащия управител на фирмата Димитър Димитров.

Очаквайте още по случая скоро в „Разследване”.

Подробности по темата:

http://novanews.bg/news/view/2013/09/24/58475/%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B0%D1%81/?utm_source=index&utm_medium=link&utm_campaign=hot

Референдум срещу изграждането на кариери за добив и съхранение на строителни материали организират в община Горна Малина на 25 юни. Жителите на общината настояват да не бъде давано разрешение за разкриване на мини, кариери и замърсяващо производство в района. В подкрепа на идеята са включили както жители и кметът на общината инж. Емил Найденов, така и общественици - проф. Ваньо Митов, ректор на Медицинска академията, Здравка Йорданов, олимпийски шампион в Монреал, актьорът Чочо Попйорданов и художникът Михаил Такев. Референдумът трябва да събере гласовете на поне 4 хиляди души на общината. Инициативният комитет обаче се опасява, че има хора, които работят срещу провеждането на подобен референдум и ще направят всичко възможно да го провалят. Според един от членовете на инициативния комитет Надя Белева заинтересовани от това лица принуждават жителите да не гласуват на референдума, като схемата е добре позната. Плаща се на определени хора, които мобилизират свой електорат, за да провалят референдума. Заинтересовани от това са две строителни фирми, които през изминалата година са взели разрешение за търсене и проучване на земни богатства без да уведомят общината. В следствие на това те извършват редица закононарушения, като започват геоложки проучвания на терена. Една от фирмите е „Ин Мат Инженеринг" ООД. Тя е получила разрешение за започване на геоложки и проучвателни дейности и за добив на строителни материали по времето на министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. По това време обаче Общинският съвет на Горна Малина не е дал разрешение за започване на подобни проучвания. Другата фирма е „Дата Дот Балкани" ООД на Ренат Абрамович. Според Надя Белчева обаче двете фирми са свързани, тъй като едни и същи хора изготвят докладите и проучванията. Освен това двете фирми постоянно сменят своя собственик и адресите, на които се помещават техните офиси. Жителите на общината са внесли писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Министерство на околната среда и водите откъдето уверили, че процедурата ще бъде спряна. Това обаче не се случва и случаят сега е прехвърлен в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Представители на общината са внесли и подписка, в която са се подписали над 1000 човека против откриването на кариери за добив на строителни материали. Подписката е внесена до сегашния министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и министъра на екологията Нона Караджова. Според инициативния комитет се оказва, че липсва координация между двете ведомства, тъй като едното дава разрешение за реализиция на проект за залесяване с европейски пари, а другото за добив на строителни материали. На практика чиновници от министерствата пречат за усвояването на ЕС, като защитават чужди интереси. Кметът на Горна Малина Емил Найденов обясни, че общината е спечелила пари по европейски проект за развитие на биоземеделие и залесяване, въз основа на това е създаден и общинският план за развитие. Планът за развитие е до 2020 година и е съобразен с природните дадености на района. Проект е на стойност от 276 хил. лв. за 500 дка земя, предвидена за залесяване на борова гора, като в момента се чака одобрението на проект за 1000 дка гора. Проектите обаче не могат да бъдат осъществени, ако намеренията на тези фирми се осъществят. Според кмета се прави опит общината да бъде обезлюдена и отровена. Така се оказва, че частните интереси доминират над обществените. Според кмета на общината двете фирми са извършили редица нарушения, като са започнали геоложки проучвания на региона, без да получат разрешение на общината. На това място се предвижда изграждането на природен парк, който да бъде залесен с борова гора. Оказва се, че общината е спечелила европейски средства, които ще бъдат загубени, тъй като върху залесен район се прави кариера. В страната има над 360 действащи кариери за съхранение на строителни отпадъци в цялата страна. В Министерството на икономиката до момента повече от 1500 фирми са подали искания за търсене и добив на строителни материали и подземни богатства. Според актьора Чочо Попйорданов превръщаме собствената си земя в бунище и в „ничия земя'. Цветомира Личева,www.livenews.bg Жителите на селото и обществениците, застанали зад идеята, настоява още за промени в българското законодателство и изработването на карта на районите, за които има спечелени европейски проекти за опазване на природните богатства.