Blog

В десетки български села пейзажът носи една и съща мълчалива тъга: изоставени училищни сгради с разбити прозорци, в които някога е отеквал детски смях, а днес властват прахът и забравата. Стоят така — затворени от десетилетия, превърнати в паметници на обезлюдяването, докато покривите им бавно се срутват под тежестта на времето. Традиционно тази съдба се приема за неизбежна, а спасението се чака от държавата, общината или чуждестранни инвеститори.

Нашето малко село, сгушено в подножието на Средна гора само на тридесетина километра от София - Негушево - реши изцяло да пренапише този сценарий.

Построено през далечната 1894 г. с труд и лични средства на местните жители, старото училище в Негушево потъва в тишина за цели 55 години. Когато през пролетта на 2026 г. група местни жители и активни доброволци поглеждат към рушащата се конструкция, диагнозата е категорична: сградата се нуждае от спешен ремонт, а първата жизненонеобходима стъпка е събирането на 20 000 евро за нов покрив, преди настъпването на есенните дъждове и зимните снегове.

Вместо да се огънат пред сумата, доброволците задвижват дарителска кампания, която бързо прераства в национален феномен. Кампанията привлича вниманието на националните медии — от специални репортажи по БНТ в предаването „100% Будни“ до вдъхновяващи ефири по БНР и Радио България. И резултатът не закъснява.

Ето 5-те изненадващи урока от опитa на Негушево, които показват как с организирана общностна енергия, пълна прозрачност и щипка социална иновация всяко населено място може да събуди своята история.

Урок 1: Вдъхни живот ПРЕДИ ремонтите, а не след тях

Класическият подход при възстановяването на сгради следва сух и линеен алгоритъм: първо се търсят финансирания, строителите заграждат обекта, извършва се ремонтът и едва след рязането на лентата се канят хора. Екипът в Негушево залага на точно обратната, контраинтуитивна стратегия: те отварят вратите и превръщат пространствата в действащ общностен център още от първия ден, преди покривът да е пипнат.

В хладната и автентична атмосфера на стогодишната сграда, двора и геометричния купол културният живот закипява веднага. Летните вечери се изпълват с хипнотизиращите звуци на хандпан в изпълнение на Любо от съседното село Осойца, последвани от рок кавъри на „Водни знаци“. Провежда се и специален благотворителен концерт на младежката банда „Съзвездие“ от с. Осойца — ярък пример за междуселищна солидарност, в която младите хора свирят за бъдещето на съседното село.

В тон с кино-традициите в Негушево училището се превръща в лятна кинозала. В горещите августовски вечери местни и гости гледат класически български ленти като „Сиромашко лято“ и „Самодивско хоро".

Психологическият ефект от този подход е поразителен: когато хората видят, че мястото вече носи култура, радост и срещи, те спират да гледат на него като на „стара руина“. Те започват да ползват сградата и се мотивират да дарят за покрива, който буквално закриля техните нови споделени преживявания.

Така, по време на кулминацията на конкурса „Съсед по домат“, 15-годишният победител Божидар сяда зад пианото в една от почистените, все още неремонтирани класни стаи и подарява на присъстващите импровизиран концерт.

„В стогодишната класна стая, която чака да оживее с новия Общностен център, Божидар омъгьоса сенките и слушателите си, като я превърна в концертна зала.“

Урок 2: Най-добрият начин за обединение преминава през споделената маса

Как се възстановява скъсаната социална тъкан в българските села, където често съществува дистанция между кореняците, софиянците с вили и чужденците, избрали България за свой дом? В Негушево откриват отговора не в официалните срещи, а през кулинарните традиции, бита и споделената трапеза.

Един от най-емблематичните примери е конкурсът „Съсед по домат“. Събитието, което на пръв поглед изглежда като забавно градинарско състезание за най-голям и вкусен розов домат, се превръща в празник на местното биоразнообразие. Домакините пристигат не само с реколта от градините си, но и с домашно омесени хлябове от лимец, фокачи и соленки.

Още по-впечатляваща социална иновация се случва по време на събитието „Общностна лютеница“. В двора на училището, около димящите казани с печени чушки и домати, рамо до рамо застават жители на селото, софиянци и международни гости от Франция, Испания, Гърция и Великобритания. Заедно с доброволците от Социалната кухня на Св. Георги те майсторят традиционния български специалитет, заличавайки всички езикови и културни бариери.

Тази философия намира своя завършен вид в „Дългата негушевска маса“ — лятна вечер под открито небе в двора на училището. Организаторите осигуряват масите, столовете и атмосферата, а всеки посетител донася приготвено от него ястие. Кулинарните прояви се оказват най-мощният инструмент за изграждане на доверие, превръщайки съседите от непознати в близко общностно семейство.

Урок 3: Край на пасивното чакане („Който предлага идея – я реализира“)

В основата на успеха в Негушево стои стриктна и зряла философия на доброволчеството. От самото начало организационният екип прави важно уточение: възстановяването на училището не е частен проект или търговска инициатива, а общностна кауза за пряко стопанисване.

Фондация „Повей“ осигурява необходимата юридическа и административна рамка, но съдържанието, събитията и физическата работа се изграждат изцяло от хората. Основното правило в органограмата на центъра е изключително просто: „Който предлага идея – поема водеща роля за нейната реализация.“

Този принцип напълно елиминира пасивното очакване „общината“ или „държавата“ да свършат работата. Ядрото на инициативата се формира от енергичен и равен по право екип от доброволци - Петър, Албена, Михаела, Деница, Ники, Ангел, Светлана, Нина, Велемира и десетки други, които влагат стотици часове безвъзмезден труд.

Специално място в тази организационна култура заемат децата. Заедно с възрастните малките майстори изграждат 6 чисто нови повдигнати лехи за бъдещата градина, участват в почистването на стаите и изработват т.нар. „семенни бомби“ (seed bombs) за залесяване с местни растителни видове. Така от най-ранна възраст те възпитават у себе си усещането, че училището е тяхно и неговото бъдеще зависи от собствените им ръце.

Урок 4: Финансовият модел — от буркана със стотинки до кредита на доверие

Финансовата кампания за покрива на училището в Негушево е учебникарски пример за успешна хибридна дарителска стратегия, комбинираща съвременни дигитални технологии с автентични офлайн формати.

От дигитална гледна точка кампанията разчита на международната платформа WhyDonate и директни банкови преводи. За да се докосне обаче до всеки човек на терен, екипът развива творчески локални микроинициативи.

Истински хит става Благотворителната гаражна разпродукция на площада пред училището, която събира 1173 евро за един следобед — включително чрез атрактивен търг с наддаване за дарена луксозна гаражна врата! Паралелно с това се провежда акцията за събиране на останалите по домовете български левове и стотинки преди приемането на еврото, която добавя още 928 евро към фонда. По време на всички събития присъстват прозрачни дарителски кутии и „буркани със стотинки“, в които децата и посетителите пускат евроцентове и монети, събирайки стотици евро.

Всичко това е облечено в безупречна и абсолютна финансова прозрачност. Напредъкът се съобщава системно в проценти (19%, 25%, 37%, 50%, 61%, 76%,80%, 100%), а всеки приходи и разход се отчита до последния цент.

Финалният резултат надхвърля и най-оптимистичните очаквания: вместо първоначално търсените €20,000, кампанията събира впечатляващите €22,142.31 (при отчетен разход от €21,668.91 за строителни материали, дървен материал, керемиди и майсторски труд). Всеки официален дарител получава и уникално „Дарителско свидетелство — запазен знак“, което остава за поколенията като морален документ за инвестиция в паметта.

„Последните левчета получиха нов живот и се превърнаха в нещо, което остава за всички нас — покрив над историята и над бъдещето.“

Урок 5: Историята не е минало, а активен щит за настоящето

Възстановяването на старото училище не се случва във вакуум. То стъпва върху дълбокото историческо съзнание и традицията на пряката демокрация в селото. По време на кампанията общността отбелязва 15-ата годишнина от провеждането на първия успешен местен референдум в България (през 2011 г.), който и до днес служи като жив юридически щит за опазване на природата на Негушево от кариери.

Инициативата демонстрира и майсторство в изграждането на многостепенни партньорства. Доброволците работят в пълен синхрон с Кметство Негушево, Община Горна Малина, Народно читалище „Възраждане - 1922“ (с Елка Радойновска), Сдружение за споделено учене „ЕЛА“, църковното настоятелство на храм „Св. Преподобна Параскева“ (с съвместни лавандулови работилници), легендарния софийски рок клуб Swingin' Hall.

Но новият покрив е само първата фаза. Финалната визия е сградата да се утвърди като модерен Общностен център за образование, култура и приложна наука.

Екипът вече подготвя кандидатстване по проект към новата Местна инициативна група (МИГ) за цялостно обновяване на вътрешния интериор. Градината около училището е проектирана по принципите на пермакултурата и биодинамиката с над 12 специфични зони — включително хълмисти и повдигнати лехи, билкова планина, водосборни езерца, скалист хълм и куполна зала на открито. А като част от екологичното си образование центърът вече поддържа и отворения дигитален ресурс „Медоносен календар“ (pcheli.poveyi.com), помагащ на хората да съхраняват дивите опрашители и пчелите в района.

Заключение: Новият покрив е само началото

На 15 септември 2026 г.- броени дни преди настъпването на първите есенни хлади - първата голяма обществена мисия за спасяването на старото училище в Негушево официално приключва с пълен успех. Покривът е изцяло изграден и заплатен.

Благодарение на 62-ма официално регистрирани дарители от страната и чужбина, подкрепата на бизнеса и институциите, както и на стотиците анонимни посетители и доброволци, каузата не просто събра нужните средства, но надмина финансовата си цел, превръщайки се в символ на гражданското пробуждане.

Историята на село Негушево е лъч надежда за всяко българско село, град или квартал, в който има забравена сграда и угаснала общност. Тя ни напомня, че промяната не започва с големи държавни бюджетни субсидии, а с шепа хора, които дръзват да отворят затворените врати, да поканят съседите си на една дълга маса и да поемат отговорност за общото ни бъдеще.

Защото истинските пазители на историята знаят най-важното: че тя вече не се пише с мастило, а с дела.

Юбилеят на местния референдум, който чествахме през 2026 г., отбелязва 15 години от историческото гласуване в община Горна Малина. Събитието се организира под надслова „За живия дух и живия камък“ и има за цел да предаде посланието за гражданска отговорност и опазване на природата на следващите поколения. Юбилеят е силно послание към жителите на общината за утвърждаване на Горна Малина като „зелена община“. Основният фокус е върху децата и младите хора, за да бъдат възпитани в грижа за природата и да се съхрани паметта за гражданската победа от 2011 г..

Програма на юбилейните събития (април – юни 2026 г.)

Честванията в Негушево са планирани като поредица от инициативи, обхващащи целия пролетен сезон.Обявяване на осмото издание на фестивала за алтернативно земеделия “Алтер Агро” – обвързвано с Международния ден на Земята (22 април). Среща с д-р Александър Симидчиев под наслов “Децата посланици на здравето”. Кампания “Стани пазител на историята” за оживяване на старото училище в Негушево - стартирана на 24-ти май. Поход “Негушевския Олимп” с олимпийската шампионка Здравка Йорданова.

Централното събитие, „Празнуваме заедно“ се проведе на 27-ми юни в Негушево. В него ще участваха самодейци от читалищата от всички населени места в общината, ръководството на общината и официални гости. Програмата включи празничен концерт на самодейцитер пускане на балони, творческа работилница в двора на старото училище 

Юбилеят подчертава значението на Паметника на референдума („Дървото на живота“) в Негушево, който е издигнат през 2015 г. като първия паметник на демокрацията в България. Референдумът от 25 юни 2011 г. остава в историята като първия успешен такъв у нас, при който 92% от гласувалите казаха „НЕ“ на кариерите и замърсяващите производства.

За популяризиране на юбилея участниците получиха зелени тениски и специални юбилейни грамоти. Честването е подкрепено от водещото за общността мото:

„Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем!“

"Колективната памет е хоросанът, крепящ структурата на нашето общество. Тя е топлата прегръдка между минало, настояще и бъдеще. Стабилната основа за отсяване и развитие на добрите практики и отстояване на справедливите човеколюбиви позиции. В този контекст, самата общностт в Негушево, абсолютно неслучайно осъществила успешния референдум, е жив паметник не просто като обект за съзерцаване или благоговеене, а като един жив пример, достоен за следване, споделяне и разказване днес, и на тези след нас". Сподели официалният ни гост Иван Димитровр областен управител на София област от служебното правителство през 2026г.

Празникът уважиха и направиха приветствие кметът на общината г-н Ангел Жиланов, Председателят на Общинския съвет г-н Николай Стоилов, народният представител и Председател на за Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество г-н Александър Симидчиев, г-н Иван Димитров, управител на София Област от служебното правителство и свещеноиконом Серафим Янев.

10 въпроса и отговори: Историческият референдум в община Горна Малина и борбата за „зелено“ бъдеще

В бурната история на българския преход община Горна Малина се утвърди като уникален прецедент, трансформиращ социалната апатия в мащабен модел на пряка демокрация. Местният референдум от 2011 г. беше стратегически акт на самоопределение, чрез който една общност отказа ролята на „жертва на обстоятелствата“, за да се превърне в „архитект на собственото си бъдеще“. Случаят в Негушево и околните села е фундаментален сблъсък между частни интереси и общественото благо. Този сблъсък извади на повърхността системни дефицити в държавното управление, но същевременно доказа, че когато граждани и местна власт действат в единение, те могат да спрат разрушителната експлоатация на ресурсите. Днес този опит може да служи за методологически наръчник за гражданско участие и устойчиво регионално развитие.

Каква беше основната цел и въпрос на референдума от 25 юни 2011 г.? Основната цел на вота беше изграждането на юридическа и гражданска преграда пред опитите за превръщане на общината в индустриална зона. Въпросът, на който гражданите отговориха, беше: „Съгласни ли сте община Горна Малина да предоставя права върху земи, общинска собственост, за проучване и откриване на сметища за опасни отпадъци, мини и кариери за добив на подземни богатства или замърсяващи производства?“ Този въпрос дефинира защитния периметър на общината срещу дейности, застрашаващи нейното устойчиво развитие.

Какви бяха конкретните резултати от гласуването и защо са исторически? Резултатите са безпрецедентен успех за пряката демокрация в България. При активност над 74%, внушителните 92% (или 89.6% според окончателните данни) гласуваха с „НЕ“. Вотът е исторически, тъй като успешно преодоля изключително високата законова бариера – изискването в референдума да участват поне толкова избиратели, колкото на последните местни избори. Общността успя да премине този праг с точно 20 гласа повече, което подчертава тежестта на всеки индивидуален избор в борбата срещу системата.

Кои бяха основните заплахи за околната среда и здравето на жителите? Заплахата идваше от инвестиционните намерения на фирми като „Ин Мат Инженеринг“ и „Дата Дот Балкани“. Тези проекти, често описвани като „вуду-бизнес“, целяха изсмукване на ресурсите и унищожаване на потенциала за развитие чрез кариери в местности като „Рудината“ (между Негушево и Осоица) и край Байлово. Планираният добив от 80 000 кубика годишно върху терени от по 0.74 кв. км би превърнал региона в прашен лунен пейзаж, съсипвайки здравето на хората и пътната инфраструктура.

Какви нарушения на закона бяха идентифицирани при опитите за сондажи? Установено беше, че „Ин Мат Инженеринг“ е действала без задължителния договор с общината като собственик на земята. При проверка на място от Министерството на икономиката, извършена в присъствието на 150 представители и свидетели от общината, бе доказано, че фирмата е подавала доклади с фалшиво съдържание. Сондажи на посочените координати фактически не са съществували, а на част от точките теренът е бил физически недостъпен за техника, което освети мащаба на административната манипулация.

Каква е ролята на съдебната система в окончателната победа? Съдебната битка продължи три години след референдума. Ключовата победа бе постигната на 5 май 2014 г., когато петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) окончателно потвърди отказа на държавата да регистрира „търговско откритие“ на „Ин Мат Инженеринг“. Това решение пресече юридическите опити на фирмата да заобиколи волята на гражданите и потвърди, че никой не може да черпи права от неправомерни действия. Безвъзмездна юридическа помощ оказа адвокат Христо Андонов. 

Какво символизира монументът „Дървото на живота“ в Негушево? Откритият през 2015 г. монумент е паметник на суверенитета на местната общност. Вграден в каменния дувар на старото училище, той олицетворява „живия камък“ и устойчивостта на гражданския дух. Пластичната композиция е символ на връзката между хората, които отказват да бъдат безразлични и доказват, че демокрацията е жива, само когато се защитава активно.

Какви последващи опити за заобикаляне на силата на референдума са преустановени? През 2014 година концесионерът на кариерата в непосредствена близост до село Априлово подава искане за удължаване на срока на концесия за още 30 години. След граждански протести и активна подкрепа чрез инструментите на парламентарния контрол на народния представител за София област / в този период от време/ г-н Александър Симидчиев дейността на кариерата е окончателно прекратена. Безплатна юлидическа помощ оказва адвокат Светлана Йорданова. 

Защо Негушево е наричано „Софийската Ковачевица“ и каква е културната му стойност? Селото е съхранило уникална каменна архитектура в стил Копривщица, което му печели славата на културно съкровище. Автентичната му атмосфера го превръща в декор за емблематични продукции като „Гераците“, „Земя“, „Под игото“ и много други. Референдумът беше необходим инструмент за защита на това наследство, което би било безвъзвратно загубено при разкриването на кариери само на 600 метра от къщите.

Как местните сайтове и Фейсбук страници пазят спомена за референдума в Горна Малина и как това вдъхновява младите да продължат „зелената“ кауза?“ Дигиталната памет за референдума в Горна Малина се пази жива чрез местни платформи като сайта на Негушево и Фейсбук страниците на общността. Тези онлайн пространства служат като архив на успеха от 2011 година и редовно информират гражданите за екологични събития и инициативи. По този начин дигиталното съдържание вдъхновява младото поколение да пази природата и да продължи делото на своите родители за „зелена община“.

Каква е дългосрочната визия за развитие на общината след референдума? След победата Горна Малина приема план за развитие в областта на туризма, биоземеделие и спорт и се трансформира в „зелена община“. Референдумът защити съществуващите европейски инвестиции за залесяване и социални проекти. Днес общината привлича млади семейства, търсещи чиста среда, което доказва, че устойчивият модел е икономически по-жизнеспособен от хищническата експлоатация на ресурсите.

Петнадесет години след историческия вот, Горна Малина е живо доказателство, че единението между гражданите и местната власт е единственият реален лек срещу институционалното бездушие и хищническия капитализъм. Победата над системата от интереси създаде среда, в която природата се възстановява – на местата, нарочени за кариери, днес расте млада гора. По-важното е, че този успех доведе до демографски подем, налагащ разширяване на детските градини и училищата, което е директен резултат от защитената „зелена“ идентичност на региона.

Моделът „Горна Малина“ се превърна в изключение от традиционния български модел на пасивно недоволство. Той служи за вдъхновение на десетки други общини, показвайки, че демокрацията работи, когато гражданите поемат отговорност. Основната поука е, че борбата срещу „вуду-бизнеса“ изисква не само емоция, но и висока експертност и правна упоритост. Днес общината остава символ на гражданския суверенитет – доказателство, че когато една общност реши да пази своята земя, тя притежава силата да промени самото бъдеще.

Как местните онлайн платформи и Фейсбук страници помагат за дигиталното опазване на историята зад първия успешен референдум в Горна Малина, и по какъв начин този дигитален архив пренася каузата за чиста природа между поколенията? 

Дигиталната памет за първия успешен референдум в Горна Малина се поддържа жива чрез активни онлайн платформи, които свързват историята с младото поколение. Местните общности използват интернет пространството, за да превърнат миналия успех в постоянен пример за екологично съзнание. 

На практика това се случва в онлайн платформите чрез актуализация на дигиталния архив. За актуалния дититалния архив се грижи Нина Трънкова. Тя координира редакционен екип и привлича съмишленици и спонсори за своята кауза - приемственост между поколенията.

Информационни сайтове: Страници като сайта на село Негушево работят като дигитална библиотека. Те пазят статии, документи и снимки от вота през 2011 г. Така историята остава достъпна за всеки, който иска да научи как се защитава природа. 

Социални мрежи: Официалната Фейсбук страница на Gorna Malina редовно напомня за годишнините от вота. Там се споделят покани за събития, като тържествените чествания пред монумента „Референдум“ в Негушево. Страницата Negushevo публикува авторски материали за всички културни прояви и значими инициативи, без прекъсване от 2011г., към датата на сегашния материал.

Граждански групи: Пространства като Общностен център Негушево, затворена фейсбук група Читалище "Възраждане - 1922" , публични групи на читалищата в Осойца, Байлово, Априлово и др. служат за бърза връзка между хората. В тях се обсъждат актуални екологични теми, организират се залесявания, тематични срещи и творчески работилници насочени към осъзнаване на значението на запазенатаприродна среда.  

Пренасяне на каузата: Дигиталните архиви показват на младите хора, че чистата природа в общината не е даденост, а резултат от битката на техните родители. 

От екрана към гората: Дигиталните инициативи често водят до реални действия. Младежите научават от интернет за места като пешеходната пътека „Младата гора“/”Поход към Негушевския Олимп” - и се включват в поддържането на спасените територии.

Училищни и общностни проекти: Дигиталните материали се използват в местните училища. Те помагат на децата да растат с мисълта, че Горна Малина е първата „зелена община“ и те продължат това дело.

---

В тихото Негушево, където ритъмът на живота обикновено следва спокойствието на природата, се появи нов звук – глухият удар на боси крака върху татамито и енергичните възгласи на децата. В условия, в които малките населени места често остават в периферията на модерните занимания, местното читалище се превърна в поле за развитие на духа и волята. Докато приложеното видео запечатва емоцията и движението на младите джудоки, в следващите редове ще научим отговорите на въпроса как възниква идеята и ще научим някои тайни за тези тренировки.

Разговор с Елка Радойновска

Читалището в Негушево винаги е било двигателят на местния живот, но днес то функционира и като модерна школа по дисциплината джудо. Елка Радойновска, секретарят на читалището и негов неуморен двигател, разказва как всичко е започнало с една неочаквана „среща с бойното изкуство“.

Как се роди идеята за джудо в Негушево? 

Всичко започна като част от нашата инициатива за срещи с изкуството. Понеже Анджи (проф. Янева) е изключително активен член на нашата общност и винаги участва в мероприятията ни с децата и внуците си, я поканихме да направим демонстрация. Набавихме инвентар, тя донесе свои авторски книжки, специализирани за детски тренировки, и започнахме. Първото занимание продължи два часа – децата загряваха, тренираха, слушаха нейните истории. Беше толкова вълнуващо, че след това, където и да ме срещнеха из селото, ме питаха само едно: ‘Кога ще имаме джудо?’. Така започнахме, почти на майтап,а вече мина почти година.

Каква е трансформацията, която виждате в децата?

"Тя толкова ги увлече! Децата не просто тренират, те се сближават по един специален начин. Вече са истинска общност, дори планират заедно лятната си почивка на море. Ентусиазмът им е просто заразителен."

Този проект запълва критична празнина в днешното образование. В училищната среда децата често страдат от липса на достатъчно интензивни физически занимания. Контрастът е поразителен: от първоначалните плахи опити, които Елка описва като „почти смешни“, днес малките джудоки демонстрират изключителна динамика и гъвкавост. Успехът подчертава как читалището може да компенсира пропуските на образователната система, предоставяйки жизненоважна физическа култура.

От организационния плам на Елка Радойновска, пътят на децата преминава под ръководството на един от най-големите капацитети в българския спорт.

Джудото като живот и философия: Професор Анжелина Янева-Прокопова

Присъствието на професионалист от ранга на проф. дн Анжелина Янева-Прокопова е безценен актив за Негушево. С кариера, започнала на татамито през 1975 г. и преминала през десетилетия академична дейност в Софийския университет (1988–2022), „Анджи“ внася в залата елитен треньорски опит и научна методология. Нейният принос се подсилва от факта, че тя преподава по свои собствени, специализирани авторски учебници, адаптирани за работа с деца – детайл, който превръща обикновената тренировка в образователен процес.

Като бивш треньор на национални отбори и учен, защитил докторска степен върху ролята на спорта в намаляването на агресията, тя вижда в залата в Негушево възможност за изграждане на балансирани личности.

„Джудо е моят живот... след пенсионирането ми изведнъж останах извън залата, но когато дойде предложението от Елка Радойновска, не можех да откажа на сърцето и двигателя на Негушевската общност.“

На 8 август 2025 г. проф. Янева, заедно със своята възпитаничка Розалина Бориславова, полага основите на тази нова традиция. Днес тя с гордост наблюдава как децата трансформират енергията си в дисциплинирано майсторство.

От „Рей“ до „О сото гари“: Демонстрация на умения и характер

Публичните демонстрации, които децата (на възраст между 5 и 12 години) провеждат, имат ключова роля за тяхното психическо израстване. За демонстрацията по джудо разказва проф. Янева

Демонстрацията по джудо се прави с цел децата да покажат своите умения в джудо, както и общофизическата си и психическа подготовка. По време на демонстрацията освен да покажат своите възможности, децата изпитват вълнение от това да бъдат център на внимание, да се чувстват значими, показвайки на близките и приятелите си какво са научили, но изисква от тях синхрон и справяне със сценичната треска.

Децата, на възраст от 5 до 12 г., показаха:

- Общофизическа подготовка и координация: Различни видове претъркаляния (кълбета), гимнастически и акробатични упражнения и работа в синхрон.
- Кихон уадза (Основна техника):
✔️РЕЙ (традиционен поклон в Япония) – уважение чрез поздравите към публика и сенсей (учител);
✔️УКЕМИ (безопасно падане в различни посоки);
Наге уадза (техники на хвърляне от стойка) – Де аши харай (помитане на изнесен напред крак) и О сото гари (Голямо външно изкосяване).
Катаме уадза (техники на контролиране в партер) и Яку соку гейко (свободна борба).

Какво дава джудо на децата?

Освен възможността да спортуват, джудо развива равномерно всички мускулни групи и физически качества, като гъвкавост, сила, координация, равновесие, изгражда и рефлекси и умения за самозащита. Джудо изисква бърза тактическа мисъл и гъвкавост , не като качество, а като начин на действие, например: надхитряне на съперника. 

Джудо изгражда силен характер чрез ценностите на които учи, като чест, скромност, смелост и приятелство. Джудо учи и на много други неща, но най-вече на толерантност, уважение и взаимопомощ.

Как се промениха децата в залата?

Забелязват се някои промени на децата, които тренират редовно. Те са по-уверени, уважават правилата и околните, подобриха стойката си, самочувствието, координацията и физическите възможности.

Защо се занимаваш с тренировките по джудо?

Джудо е моят живот, но след пенсионирането ми изведнъж останах извън залата и заниманията по джудо. Не мога да кажа, че джудо изчезна, защото не е, но не е този активен начин, по който съм свикнала да вървя в живота си.

В един момент дойде предложение от Елка Радойновска, секретар на читалището, да проведа тренировка по джудо за децата в Негушево. Не можех да откажа на човека, който е душата, сърцето и двигателя на Негушевската общност, пък и осигури условия за тренировките – зала, татами (постелките за джудо).

Така на 8 август 2025 г. направих първата тренировка. Дойдоха деца, които имаха голямо желание и аз продължих, заедно с моята възпитаничка и помощничка Розалина Бориславова. Децата покриха първата си степен в джудо и се подготвят за втората степен. Всички се справят много добре, с подкрепата на техните близки и Негушевската общност. Благодаря! 

Повече от спорт

Джудото в Негушево надскочи границите на простото физическо занимание. Дългосрочните ползи за подрастващите вече са факт – подобрена стойка, повишено самочувствие и развито чувство за толерантност и взаимопомощ. Децата са малки спортисти, които знаят цената на усилията и значението на правилата.

Групата вече успешно покри своята първа техническа степен и в момента се подготвя усилено за изпита за втора степен. Преди това обаче ги очаква заслужена награда – общо пътуване до морето, което ще запечата приятелствата, родени на татамито.

Каним ви да станете свидетели на тази вдъхновяваща трансформация, като изгледате приложеното видео. В него ще откриете динамиката, гъвкавостта и чистата радост, които джудото донесе в живота на децата от Негушево.

Автор Нина Трънкова

Негушево под светлините на прожекторите

Дълго време за малките населени места се използваше клишето, че „ги няма на картата“ – метафора за изоставеност и затихващи функции. Днес село Негушево категорично пренаписва този сюжет. Неотдавнашното гостуване на нашите съграждани в предаването „100% Будни“ по БНТ е показател за една самоосъзната общност, която не е пасивен  наблюдател. От защитата на природата чрез инструментите на директната демокрация до превръщането на местното наследство в общностен център и дигитален актив, Негушево се утвърждава като пример за избор на природосъобразен баланс в ежедневието -  модел за младото поколение. Това е история за гордост, в която традициите и модерната експертиза работят в синхрон.

Разговорът в „100% Будни“

Гледайте предаването тук:100% БУДНИ, цялото предаване е Общностен център Негушево

В ефира на националната телевизия представители на местната общност Николай Генов, Петър Гицоайка и Михаела Танева - фондация „Повей“ споделиха как една смела визия се превръща в реалност. Дискусията обхвана ключови теми: от юридическата сила на местния референдум и дигиталното присъствие на селото в глобалните карти, до амбициозната мисия за реставрация на старото училище и превръщането му в център за изкуство и устойчиво развитие.

Референдумът: Щитът на директната демокрация

Местният референдум от 2011 г е едновременно исторически акт и жив юридически инструмент. Вдъхновени от желанието за чиста природа, жителите създадоха прецедент, който продължава да пази региона. Само за последната година на основание на референдума са отхвърлени четири нови искания за откриване на кариери. Това доказва, че когато една общност е единна, тя може да диктува правилата за собственото си бъдеще.

Училището от 1894-та: Гласът на децата се завръща

Преди век в Негушево е имало 100 деца – мащаб, който днес изглежда невероятен. Днес мисията е да се вдъхне нов живот на впечатляващата сграда на училището, строена през 1894 г. Целта е тя да не бъде просто паметник, а общностен център за изкуство и дебати. Възраждането на този дух е мост между вековната история и новите поколения, които търсят смисъл извън големия град.

Екологична автономия и „бомбички със семена“

Чрез инициативата „Алтер Агро“ и фондация „Повей“, децата в Негушево учат уроци по независимост. Те създават „seed bombs“ (смес от семена и глина) за масово залесяване на местни видове като явор, ясен и дъб. Тези акции не са самодейност – те са координирани и оторизирани от лесничейството в Елин Пелин, което добавя професионален мащаб към грижата за природата и пермакултурните практики.

Когато пътят е правилен: Магията на селското кино

Инициативата „Кино на село“ е най-впечатляващият пример за силата на намерението! Прожекциите започват в двора на църквата, а днес имат свой дом в училището. Емоционалният връх в тази история е денят, в който екипът получава права за филми и съвсем неочаквано друга организация дарява 30 стола за залата. „Ето това е един чудесен пример как човек, когато си тръгне по правилния път, вратите просто му се отварят с лекота и нещата се случват по най-добрия начин.“ — Из разговора в „100% Будни“

Гласът на общността

Дигиталният посланик. Благодарение на Нина Трънкова – Google Workspace Administrator и водещ  Google продуктов експерт, Негушево е дигитално „осветено“. Нина, която избра селото за свой дом, бе удостоена с награда "Video Creator" в Цюрих през 2024 г. Нейната експертиза постави забележителности като паметника на Референдума, църквата „Св. Преподобна Параскева“, както и инициативите на читалище "Възраждане-1922" на световната карта, осигурявайки им собствени страници, качествено съдържание и глобална видимост.

„Най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем!“ — Мото на общността в Негушево

„Софийската Ковачевица“: Където киното е съдба

Негушево често е наричано „Софийската Ковачевица“ заради своята автентична възрожденска архитектура – каменни дувари, тревисти улички и дървени порти. Тази атмосфера го превърна в „BG Hollywood“, ставайки декор за шедьоври като „Под игото“, „Гераците“, „Земя“ и „Лачените обувки на незнайния воин“.

Днес общността не просто си спомня за тези филми, а активно продължава кино традицията чрез „Кино на село“. Така миналото на снимачна площадка се прелива в настояще на културно средище, привличайки интелигенция, архитекти и артисти, които откриват тук не само втори дом, но и пространство за творчество и съзидание.

Историята на Негушево е живо доказателство, че мащабът на едно населено място се измерва с енергията на неговите жители. 

Когато експертизата срещне любовта към земята, а дигиталните технологии се използват за съхранение на традициите, резултатът е вдъхновяващ модел за устойчиво развитие.

Възможно ли е моделът на Негушево – изграден върху единство, пряка демокрация и модерно визионерство – да бъде ключът към възраждането на цяла България?

Добре дошли в сърцето на нашето село! Негушево не е просто място с красиви каменни дувари и зелени улички, което киното обикна като „BG Hollywood“. То е жив организъм, а читалище „Възраждане – 1922“ е неговият пулс. Тук вярваме, че най-добрият начин да предскажем бъдещето е като го създадем сами.

От 100-годишната история към ново възраждане

През 2022 г. отбелязахме паметен юбилей – 100 години от създаването на читалището. Тази годишнина се превърна в истинско „ново възраждане“ за заниманията и традициите в селото. Днес продължаваме делото на будители като Александър Цветанов – Даскала, съчетавайки старите ценности с енергията на новото време.

Зад всеки успех стоят хора. Умението на нашия екип – председателят Надка Витанова и секретарят Елка Радойновска, да организират и обединяват жителите, превърна читалището в гостоприемен дом за всеки.

Младите семейства и силата на доброволчеството

Най-зареждащото в Негушево днес е гледката на младите семейства, които активно отделят време, за да бъдат заедно с децата си в читалището. Тук не просто водите детето на „курс“, а ставате част от общност.

Грижата за по-добра среда обединява всички ни. През 2025 г. десетки доброволци, заедно с кметството, преобразиха библиотеката на читалището – от шпакловката до новия паркет и осветлението, за да имат децата уютно място за четене. Нашата голяма кауза остава "Чиста природа за нашите деца“, родена от първия успешен референдум в България.

Какво се случва при нас всяка седмица?

Читалището е отворено за всички с целогодишни дейности:

• Народни танци: Нашата любителска група се събира два пъти седмично (общо 3 часа) под ръководството на Елка Радойновска. Учим хора от всички области и печелим награди, но по-важното е, че се забавляваме заедно.
• Джудо за деца: Веднъж седмично проф. Анжелина Янева-Прокопова възпитава малчуганите на дисциплина, техники и екипност върху професионални татамита.
• Арт-творителници с Илияна Добрева: Провеждат се 2-3 пъти месечно и са напълно безплатни. Тук децата и родителите работят с вълна, прежда, дърво, гипс и естествени материали, а кулинарните приключения са любими на всички.

Срещи, празници и магия

Празнуваме, учим и растем:

• „Срещи с изкуството“: Децата се срещат с професионалисти в различни области, учат се да задават въпроси и да обсъждат идеи с уважение.
• Детски празници: На 1-ви юни организираме специални състезателни игри за бързина и координация, а Коледа е истинска магия с театрални роли и приказки, в които децата са главни герои.
• Възродени традиции: Гордеем се, че възстановихме автентичния обичай „Коледуване“, както и Лазаруването и Бабинден.
• Негушевски мегдан: През лятото репетициите ни на открито се превръщат в общоселски празник с танци, организират се и футболни турнири.

Елате и участвайте!

Независимо дали сте в Негушево от поколения или току-що сте избрали селото за свой дом – вратите ни са отворени. Можете да се включите в танцовия състав, да помогнете като доброволец, да дарите книга за библиотеката или просто да дойдете на следващото ни събитие.

Читалище „Възраждане – 1922“ е нашето общо пространство. Нека го правим по-хубаво всеки ден!

Според предоставения отчет, дейността на читалището през 2025 г. е изключително богата и включва общо 67 инициативи, в различни категории. Те обхващат както традиционни местни празници и обичаи, така и участия във фестивали, благотворителни кампании и целогодишни образователни програми. Ето как може да ги обобщим в различни категории:

Традиционни обичаи и местни празници (14 инициативи)

• Пресъздаване на Бабинден.
• Обичаите Лазаруване и Великденска творителница с боядисване на яйца.
• Честване на националните празници: 3-ти март (кампания „Горди Българи“, поднасяне на цветя и участие в Арабаконак) и 24-ти май.
• Възстановяване на обичая „Коледуване“ с изработване на сценарий и закупуване на автентично облекло.
• Други празници като 8-ми март, Еньовден и Денят на християнското семейство.

Участия във фестивали и събори в други населени места (19 инициативи)

Читалището е представило Негушево на множество сцени, включително:

• Фолклорни фестивали в Китен и Лозенец, Локорско („Шопска песен“), Казичене и Пролеша.
• Събори в селата Петково, Саранци, Осойца, Григорево, Гайтанево, Чеканчево, Байлово, Макоцево, Стъргел, Раковица и Долна Малина.
• Специални събития като „Празник на барабоя“ в Долно Камарци и „Корени и гранки“ в Осойца.

Местни общностни кампания и проекти (10 инициативи)

• Основен ремонт на библиотеката с помощта на доброволци.
• Отбелязване на 14-тата годишнина от местния референдум.
• Организиране на „Празник на доброволчеството“ на местността „Комкалника“.
• Благотворителни каузи: базар „Да опитаме заедно“
• Подкрепа за възстановяване на 33 икони от празничния ред на иконостаса в църквата в Негушево.
• Систематизиране на информационната страница на читалището в интернет.
• Представяне на дейността публично в социалните медии от специалист - доброволец.

Детски празници и образователни поредици (12 инициативи)

• Нова поредица „Срещи с изкуството“ (срещи с балет и джудо).
• Детски празници за 1-ви юни и „Лятото продължава“ (за края на ваканцията).
• Творчески ателиета: рисуване на букви за 24-ти май и литературни срещи с писатели.
• Коледни инициативи: „Заедно за Коледа“, „Коледна магия“ (украсяване), „Запалване на светлините“ и детско тържество на 24-ти декември.

Целогодишни и спортни дейности (12 инициативи)

• Редовни репетиции по народни танци и тренировки по джудо.
• Арт-творителници с Илияна Добрева и занимания по рисуване.
• Летни събития под надслов „Негушевски мегдан“ (репетиции на открито, игри, футбол) и летен концерт на Цветан Стоянов.
• Участие в зимния футболен турнир на общината.
• Институционални дейности като отчетно-изборното събрание и вписване в Агенцията по вписванията.

Цялата тази програма се реализира благодарение на активната работа на секретаря Елка Радойновска, председателя Надка Витанова, подкрепата на Община Горна Малина и множеството доброволци.

Културен калейдоскоп

Негушево е сцена. Традиционният ни събор през октомври се превърна във фестивал с над 150 участници от 12 читалища. Нашите самодейци представят достойно селото ни на фестивали като „Шопска песен“ и „Фолклорни нюанси“ – Китен, носейки със себе си славата на Негушево като „BG Hollywood“ и място на жива култура.

Чуйте интервюто на Елка Радойновска за предаването на БНР "Бабино хоро за Бабинден в Негушево"

---

Читалище „Възраждане – 1922“ благодари на всички свои членове, дарители и доброволци. Заедно продължаваме да пишем историята на Негушево!

Абонирайте се заНегушево; Следете Negushevo; Участвайте в дейностите

Редакционен екип

Скъпи съграждани и членове на общността,

Църковното настоятелство на храм „Света преподобна Параскева“ има радостта да Ви информира за първите значителни стъпки в благотворителната инициатива за изографисване на оригинални икони за горния олтарен ред.

Благодарение на Вашата изключителна щедрост и съпричастност, до момента сме успели да съберем общата сума от 3800 (три хиляди и осемстотин) лева под формата на дарения!

Изказваме нашата най-искрена благодарност към всички дарители за проявената вяра и готовност да станете част от възстановяването на олтара на нашия храм – едно начинание, посветено на вярата, започнато преди 140 години.

С тези 3800 лв. даваме старт на същинската реставрационна работа на ПЪРВИТЕ ПЕТ ИКОНИ от горния олтарен ред. В рамките на месец ще заместим отпечатано върху хартия копие с първия траен и автентичен свети образ.

В момента работим по финализирането на пълния списък с всички икони, които предстои да бъдат изработени. Скоро този списък ще бъде публично обявен, което ще даде възможност на желаещите да станат ктитори на конкретна олтарна икона и да поемат разходите за нейното изографисване.

Приканваме Ви да продължите да подкрепяте нашата кампания! Ще представим фотоизложбата „Пътят“ на Михаела Танева в дигитален вид, удобен за заявка на картините.

Нека заедно завършим това благородно дело!

С уважение и благодарност,
Църковното настоятелство на храм „Света преподобна Параскева“

От основаването си до днес, "Театрална шапка" се е превърнала в едно от онези специални
места, където се срещат талант, отдаденост и желание за развитие. Тук децата правят
първите си стъпки в театралното изкуство, тийнейджърите откриват своя глас, а
възрастните се връщат към сцената, за която винаги са мечтали.

Студио „Театрална Шапка“ празнува 10 години на сцената – Юбилеен
Сезон, който не се разказва, а преживява!

София ще бъде домакин на едно особено вълнуващо събитие в културния си
календар – на 28 септември 2025 г. Студио „Театрална Шапка“ открива Сезон 10,
отбелязвайки 10 години вдъхновение, сцена и сбъднати мечти.

„Десет години не са просто цифра – това са стотици истории, безброй аплодисменти и
моменти, които не могат да бъдат обяснени с думи. Те трябва да бъдат изживени“,
казва Гергана Миличевич, основател и ръководител на студиото.
Сезон 10 – специална програма и нови предизвикателства:

• Юбилеен спектакъл с участието на всички групи
• Специални работилници и уъркшопи с гост-артисти
• Нови постановки и сценични формати
• Повече възможности за изява и развитие
  График за Сезон 2025/2026:
  Всички репетиции се провеждат всяка неделя в залата на бул. „Христо Ботев“ 17,
  София:
• Малките актьори (5–7 г.) – 10:50–12:50 с ръководител Диди
• Младите таланти (8–12 г.) – 13:00–15:00 с ръководители Яна, Мая и Ванеса
• Тийн сцената (13–17 г.) – 15:10–17:10 с ръководител Мето
• Възрастни в театъра – 17:20–19:20 с ръководител Гери
  Записвания:
  �� 0887 455 302
  �� Лично съобщение въ Facebook страницата на Студио „Театрална Шапка“
  Мотото на Сезон 10 е ясно и силно:
  „Не се разказва. Преживява се.“
  А поканата е отправена към всички – от най-малките до най-опитните – да бъдат част
  от тази сцена, където се раждат истории, приятелства и смели мечти.

От 13 септември до 13 октомври 2025 г. дворът на черквата „Света преподобна Параскева“ ще се превърне отново галерия под открито небе, в която ще бъде представена фотоизложба от поклонническия маршрут на Ел Камино - едно забележително културно, туристическо и  духовно преживяване. По него в продължение на векове поклонниците са минавали стотици километри в търсене на духовната връзка с божественото начало,  утеха, мир със себе си и света.

Енергията на Ел Камино тласка човека към размисли за стойностите в живота и към себепознание. Затова и днес той събира по един и същ път към една и съща крайна цел хиляди хора с различен статус, вярвания и националност.

„Пътят към храма“ за всеки човек е различен, но винаги е  свързан с потребността да бъдем по-добри, по-щедри, по-смирени в отговор на божественото послание за мир и любов между хората. Фоторазказът на Михаела Танева ще ни даде възможност да станем частица от този вечен стремеж към възвишеното, който изисква повече от намерение – изисква усилие и действия. 

И защото всяко добро дело и съпричастие са малката стъпка, която всеки човек може да направи към своето духовно израстване, изложбата „Пътят“ ще постави началото на една благотворителна инициатива.  

С  нея църковното настоятелство на храма кани всички да станат част от едно християнско начинание за нашия храм Света Преподобна Параскева. 

Целта е  събирането на средства  за изографисване на оригинални икони за горния олтарен ред. В момента  иконите с жития на светците са отпечатани върху хартия и нямат трайност  и автентичност. Защо се е случило така – може да прочетете по-долу. 

Заповядайте на откриването на 13 септември в 11 часа, както и всяка неделя до храмовия празник и станете част от това благородно начинание! 

И малко история: 

Преди 140 г. хората в Негушево се обединяват да съберат средства и издигнат нов храм  на покровителката на селото – Света Преподобна Петка. Изработката на олтарните икони е възложена на  прочутия през 19-ти век Йованчо Неделков – Обзазописеца.  Черквата е изградена само за една година и става център на вярата и живота в селото, въвеждайки в общността всички родени деца, венчавайки младите и изпращайки старите.  

Промяната на строя след 9 септември слага край на следването на християнските традиции и ритуали, които са забранени. Църквата е затворена, многократно разбивана и ограбвана и започва да се руши. Откраднати са 4 икони от основния ред и всички 33 икони от горния ред с житията на светците. 

След демократичните промени започват опити за нейното спасяване и възстановяване. Направен е авариен ремонт на покрива и пропуканата стена. През 2009 г. благодарение на свещеноиконом Димитър Генчев са събрани достатъчно дарения, за да се възстановят откраднатите 4 основни икони. Горният ред обаче остава с хартиени копия. 

През 2013 г. по инициатива на протойерей Серафим Янев църквата е включена в европейски проект за реставрация и възстановяване, благодарение на което той вече е в настоящия си вид. 

Осветена отново през 2014 г., днес Света Преподобна Параскева се поддържа на доброволни начала от църковното настоятелство, което се грижи за всички ремонти, градина, както и за това, тя да е отворена всяка неделя за всички богомолци. В нея се пази колекция от стари църковнославянски книги и старинни гравюри на библейска и новозаветна тематика. 

С  новата благотворителната кампания се надяваме да възстановим олтарът на нашата църква, да бъде продължено и завършено едно начинание, посветено на вярата, започнато преди 140 години.

 В  благотворителната кампания може да  даде своя принос всеки според своите възможност като: 

• Откупете  картина от фотоизложбата  (средствата от нея ще бъдат вложени за изработка на нови икони),
• Оставете лепта в дарителницата на храма,
• Станете ктитори на олтарна икона и поеме разходите за изрисуването. 

На 21 и 22 юни 2025 г. фестивалът за алтернативно земеделие "Алтер Агро" отбеляза своя седми рожден ден с вдъхновяващи лекции и практически занимания, водени от водещи експерти в областта на алтернативното земеделие и регенеративната хидрология.

Фестивалът на Фондация „Повей“ се провежда от 2019 г. насам и събира в Негушево хора от различни краища на България - земеделци, градинари, фермери, екоактивисти или просто хора с жажда за знание и  преосмисляне на връзката ни с природата,  които искат да обменят информация и опит в областта на устойчивото земеделие и екологичния начин на живот.

 „Това е среща на хора, идеи и практики, които могат да променят начина, по който живеем, отглеждаме, пием и дишаме." – казва за него организаторът му Михаела Танева. Участници в събитието  бяха също фондация "Биоразнообразие" и "Агролинк". 

Темите обхващат широк спектър от знания и умения, като тази година фокусът бе върху управлението на водите в условията на засушаване. Акцент в това беше семинарът „Регенеративна хидрология и управление на водите“,  който предложи нови знания за водния цикъл, събирането на дъждовна вода, повторното използване  на отпадъчни води, както и изграждането на системи за задържане на влагата.

Аквапоника, пречистване на сивите води, отглеждане на растения в условия на засушаване, микро-влажни зони и защо те са важни за климата и селското стопанство – това бяха част от темите и в теоретичната фестивалната програма през 2025-та. В нея бяха включени и интересни работилници и занимания за децата:  плетене, тъкане и рисуване с вълна, рисуване с естествени багрила, глина, правене на топчета със семена и смесване на подправки.

Красивите летни вечери бяха посветени на музиката и общуването, а по традиция  сутринта на Еньовден цъфтящите хълмове край с.Негушево дариха богато всички, излезли да наберат билки.

Сайт на “Фондация Повей”

Страница на фестивала Алтер Агро 2025

 Фейсбук страница на фестивала Алтер Агро

 Фейсбук събитие за семинара „Регенеративна хидрология и управление на водите“

Леха със система за задържане на влага от почвата. Без поливане.

Вече четиринадесет години всеки юни отбелязваме една дата, която искаме да предадем на поколението след нас – Денят на Референдума.

Направихме за тях. За тези, които тогава прохождаха, а днес са вече големи момчета и момичета, за децата в детската градина, които сега са студенти или вече работят. Тогава бяха малко. Училището и детската градина едва събираха достатъчно деца. Днес те са толкова много, че има нужда от разширяване.  

Направихме този Референдум за зелена община, за да запазим природата тук. Днес вместо каменни урви,  прах и разбити пътища на нароченото за  каменни кариери място расте млада гора. Все повече млади хора идват да живеят в общината. Все повече проекти за крайградски туризъм и спорт се реализират, все повече образователни, социални и културни инициативи се случват тук.

Направихме този референдум, за да покажем, че ако сме заедно, ако сме упорити и не отстъпваме,  демокрацията работи -  защото произтича от гражданите. Трудно беше да убедим хората, че  има смисъл. Не беше лесно да направим пътеки от общината до всички институции. Песимистите бяха много повече от оптимистите, за това, че е възможно да успеем. Но го направихме  благодарение на всички вас, които не останаха безучастно в къщи. Победихме системата на интереси, зависимости,  бездушие и безогледна жажда за забогатяване.

Много са общините в страната, които станаха жертва на тези интереси. Малко от тях опитаха да се преборят, да защитят правото си на живот в чиста природа и без замърсяване. Тази година, през юни докато ние чествахме 14-тата си годишнина от спечелената победа, жителите на селата около язовир Студена разбраха, че кариерата там ще бъде увеличена с нови 140 декара.  Взривовете, камъните, прахта ще превърнат целия красив район в язва, за да се обогатят няколко човека.

С Референдума ние, ние, хората и общинската управа на Горна Малина не позволихме това да се случи в Негушево и Осоица. Не позволихме и кариерата в Априлово да продължи с още 30 години концесията.

Решихме заедно, че нашата община е чиста и зелена. Денят на Референдума е за това, за да ни напомня силата на гражданското общество. И че то работи, когато сме заедно.